Измъкнах си крака
от стремето и уморено
стъпих на земята.
Захвърлих меча и
разхлабих бронята.
Извадих от дисагите
си ябълка, погалих
коня и му я подадох.
Огледах се наоколо.
Бях сам…..
Кръвта по меча и по
бронята, чия е?
А мантията ми,
защо е разпокъсана?
Дори на коня ми
крилата някой е
прекършил…..
Огледах се отново.
Никой!
Полегнах уморено
в прахта.
Звездите вече
се показваха.
Събудих се.
На коня ми крилата
бяха заздравели.
Придърпах меча,
плачещ за заточване,
а бронята оставих хлабава -
горещо е!
Отново дадох ябълка
на коня и потеглихме.
Към битки срещу
демони и спомени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар