НЕ ЗНАМ....

Не знам към какво
се стремя,
но стремежът ми
все повече се засилва!

Не знам какво
желая,
но желанието ми
не намалява!

Не знам за какво
мечтая,
толкова мечти
има в мен!

Не знам какво
търся,
но знам,
че ще го намеря!

По пътя ми,
дупките са все
дълбоки,
но аз ги заобикалям.

Храстите, с които
е обрасъл пътят
са трънливи,
но аз ги галя
и те, разнежени
от капките кръв,
покапали от дланите ми ,
се отдръпват
и ми отстъпват място,
за да мина.

Бури и дъждове
постоянно връхлитат
насреща ми,
но аз ги посрещам с радост,
защото те отмиват
прахта и потта от
дрехите ми!

Гръмотевиците
неспирно разкъсват
облаците в небето,
но за мен те са музика,
защото заглушават
писъците на демоните,
които вървят по петите ми.

Такъв е пътят ми!

А на къде ме води?
Не знам!

Но знам,
че когато го извървя,
на краят му ще намеря нещо,
което съм търсил
през цялото време
без да зная какво е!
И ще бъда щастлив!