Какво си мислиш....
че щом ме гледаш нагло
откъм фотографиите
ме нараняваш?!
Че погледът ти
(Безвкусно очертан със очна линия)
ме кара да си спомням и да страдам.... А?
Да страдам за какво?!
За аромата ти,
за кожата,
или пък, за езика ти преплетен в моя?
Или пък за лъжите ти,
елементарни като теб самата...
и огорчението - плод на моята елементарност?
Не!
Не страдам!
Заблуждаваш се!
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/05/blog-post_2636.html
понеделник, 22 октомври 2012 г.
Достатъчно!
Достатъчно!
Един след полунощ е!
Не помня вече, колко часа драскам
във тетрадката...
И без това, мастилото
в писалката е на привършване,
а резултата е....., да....
Наистина, достатъчно!
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/05/blog-post_6600.html
Един след полунощ е!
Не помня вече, колко часа драскам
във тетрадката...
И без това, мастилото
в писалката е на привършване,
а резултата е....., да....
Наистина, достатъчно!
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/05/blog-post_6600.html
НАФТАЛИНЕНА НОСТАЛГИЯ
Миниатюрна дупчица
върху любимата ми тениска.
Трагедия!
А някакъв молец
нахално се мотае
точно пред очите ми!
Показва ми нахални
лупинги и се облизва...
Дали, изобщо, има
нафталин по магазините?
Изневиделица,
налегна ме носталгия,
но... по какво?
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/05/blog-post_276.html
върху любимата ми тениска.
Трагедия!
А някакъв молец
нахално се мотае
точно пред очите ми!
Показва ми нахални
лупинги и се облизва...
Дали, изобщо, има
нафталин по магазините?
Изневиделица,
налегна ме носталгия,
но... по какво?
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/05/blog-post_276.html
21.10.2012.
Октомври...
Двадесет и първи.
Топло е!
Направо е горещо!
Вървя през парка
е си свиркам,
а кестените зад гърба ми,
ми се смеят....
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/05/blog-post_9601.html
Двадесет и първи.
Топло е!
Направо е горещо!
Вървя през парка
е си свиркам,
а кестените зад гърба ми,
ми се смеят....
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/05/blog-post_9601.html
ЕСЕНЕН ГОСТ
Кафява миризливка - Palomena prasina
(през есента, май не миришат)
промъкна се на топло в хола ми.
Уж, неприятна твар, но я оставих.
С нищо не ми пречи, а нямам и
компания...
Ще полети наоколо,
ще побръмчи и ще си иде...
А аз, отново ще остана насаме
със съботното, телевизионно
отегчение...
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/05/blog-post_1641.html
(през есента, май не миришат)
промъкна се на топло в хола ми.
Уж, неприятна твар, но я оставих.
С нищо не ми пречи, а нямам и
компания...
Ще полети наоколо,
ще побръмчи и ще си иде...
А аз, отново ще остана насаме
със съботното, телевизионно
отегчение...
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/05/blog-post_1641.html
четвъртък, 18 октомври 2012 г.
Любовната трагедия на Къдравия
Не се бяхме виждали от доста време. Ама и аз съм един... Какво ти „доста време“, направо години ни се бяхме виждали.
Живота ни запокити на където му дойде на ума и всеки се захвана да си го подрежда, както му харесва или както си мислеше, че му харесва...
- Здрасти Стефане!
- Жоро, не мога да те позная бе, човек! Като се видяхме преди време, пак не можах да те позная, толкова дебел беше, а сега пък си станал като вейка...
- Е, хайде сега и ти, като вейка. Просто реших, че колкото повече се приближавам към четиридесетте, толкова по-добре ще е за здравето ми, да не напълнявам повече!
Прегърнахме се и се потупахме по гърбовете.
Няколко минути по-късно вече сърбахме кафе в едно заведение близо до Стария град.
- Е, кажи сега, как си що си....
Стефан свали тънкото яке и го метна на облегалката на стола.
- Ами, какво да ти кажа... Живот, нали знаеш. Работа семейство и така нататък.... А с теб как е?
- Същата работа, брато! Доста пътувам през последните години. Нали съм ти казвал, турнета, едно – друго. Ама не се оплаквам! Ако бях останал да бачкам в някоя опера тук, кой знае до къде щях да се докарам с тия заплати.
- Да бе, то вече останаха ли нормални неща в тая държава...
Винаги така се получава. Не си се виждал с някой от сума време, а като се срещнете, вместо да започнете да си приказвате за хубави неща, още на десетата минута се започва с мрънкането.
Със Стефан бяхме съученици в „Яне Сандански“ от първи до седми клас. В осми се преместих понеже, ако бях останал, щяха да ме изгонят. Майка ми ме взе при нея, да ме контролира. Тя тогава работеше в „Панайот Волов“в Шекер Махала, ама това е друга история.
По късно Стефан правеше опити да стане рок китарист и за малко да успее, но за съжаление му се наложи, както и на мен де, да влезе в казармата, а после вече му беше късно за кариера, защото бандата в която свиреше вече си беше намерила нов, нотно грамотен китарист.
Та, завъртя се разговора около работа, семейство, немотия... Все привични и безинтересни теми. Така мина към половин час. Заприказвахме се за времето преди „промяната“, за казармата и тогава се сетих за братовчед му - Васето Къдравия.
- Чефо, какво става с братовчед ти Васко бе? И него не си спомням от колко години не съм го виждал и чувал...
Стефан стисна устни, измъкна пакета цигари от джоба и пъхна една в устата си.
- Ми.... Васето, го няма, светла му памет...
В първия момент си помислих, че се шегува нещо, а после гърлото ми се стегна. Стефан, в този момент, хич не приличаше на човек, който се майтапи.
- А, не думай... Какво се е случило?
Стефан дръпна силно от цигарата и шумно издиша дима.
- Мислих, че си чул.
- Не, не съм чувал нищо за него. Той, нали след нас го взеха в казармата?
- Да, взеха го септември...
И на мен ми се допуши.
- И какво...
- Голяма глупост направи завалията... И то заради една курва.
- К`во е направил бе...
Стефан пак дръпна силно.
- Бе, точно преди да го вземат, се запозна с едно момиче. Бяха на море заедно, не се разделяха... Ти го знаеш, че той си беше малко такъв един, наивен.
Кимнах. Наистина беше добряк. Чак до глупост...
- Ама и тя – продължи Стефан. - изглеждаше свястна. Не беше някаква хубавица, да кажеш, ама ставаше.
Неочаквано Стефан се засмя, ама малко нервно се засмя, така поне ми се стори.
- Даже, като се замисля, доста привлекателна беше. Не хубавица, ама имаше едно такова мръснишко излъчване...
- И какво стана? - Това отклонение, за момичето, не знам защо, но нещо започна да ме изнервя.
- Ми, влезна Васето в казармата, оная като започна, всеки ден писма, „обичам те“, „вярна съм ти“, „не мога без теб“, такива неща.... Васето – и той влюбен, ама до лудост.... Абе, сериозна работа!
Смачка фаса в пепелника и веднага запали нова цигара.
- Ама един ден, вече беше старо куче, бяха минали шест месеца, получава писмо, майна...
Подозирах какво ще ми каже.
- Оная путка, да вземе да му напише - извинявай мило, ама аз вече си имам друг...
Стефан пак се засмя.
- И какво....
- Ами какво. Васето, да вземе да прескочи оградата и право в Пловдив, у тях. На стоп се предвижил...
- Ай, стига бе!
- Чакай,чакай... Та, право у тях. И оная, като го видяла на вратата, като се метне на врата му, ужасна романтика. „Обичам те, ти си неповторим.....“, абе латино-сериал ти казвам. А Васето не знае какво става.
- А, какво ставало?
- Ставало това, че курвата му била написала т`ва писмо само, за да го пробва, представяш ли си?!
- К`во да си представям! Хлапешка работа...
- Хлапешка я... Баща ѝ се върнал от бачкане, и като го видял си глътнал езика! Натоварил го в колата и – право в Кърджали, още същата вечер. Добре, че го върнал, щото нямало да се размине просто така, вече го търсили навсякъде, ама още не били уведомили военната полиция. Добре, че дежурния офицер се случил свестен пич, и като му обяснили за какво става въпрос, нещата се ограничили с два шамара, пет денонощия арест и лекция на тема курви...
Бях си изпил кафето и си поръчах газирана вода.
- Чефо, че то до тук нищо лошо не виждам бе пич...
- До тук да, ама три месеца по-късно идва второ писмо с подобно съдържание.
- Ясно! И тогава...
- Тогава обаче Васето решил, че оная пак си прави майтап и ѝ писал писмо в което ѝ честитил новата връзка и я помолил, пак на майтап де, като се зажени, да му прати покана за сватбата, че поне да му дадат отпуска.
- Ама оная този път не се майтапела, така ли?
Стефан запали трета цигара.
- Брат`чеда чакал да получи писмо, ама то все не идвало. Мъчил да се обажда в тях, но никой не му вдигал. Само веднъж баба ѝ на оная вдигнала, ама била много изкуфяла и Васето нищо не можал да разбере. Та така минали две седмици и в началото на третата оная тъпа курва да вземе наистина да му прати покана за сватба.
- Пич, майтапиш се!
- Де да се майтапих... Васето започнал да върти телефона като луд и на третия ден вдигнала майка ѝ. Направо му се скарала, повече да не търси дъщеря ѝ, защото тя вече си имала годеник и не било прилично и такива още глупости му наговорила и му треснала телефона. Васето се прибрал в спалното помещение и разказал всичко това на един от апапите си. Това после, той го разказал на леля и калеко.
Сервитьорката се приближи до масата ни.
- Може ли една водка, ако обичате... Ти искаш ли Жоро?
- Не, аз отдавна не пия.....
Момичето кимна и се отдалечи.
- На следващия ден ротата им давала караул.... Васето изчакал да застъпи на пост през нощта, запалил си цигара, написал на парче хартия, че не може да живее без нея и захапал дулото на калашника!
Сервитьорката донесе водката. Стефан ѝ благодари и вдигна чашата.
- Стига ве... - Не знаех какво друго да кажа.
- Лека му пръст на Васето... Събул си дясната кубинка и натиснал спусъка с пръста на крака си. От главата му не останало и толкова, че да го събереш в найлонова торбичка! Погребаха го в запечатан ковчег... Бог да го прости!
Изпи голямата водка наведнъж.
- С оная какво стана?
Стефан се усмихна горчиво.
- Какво да стане?! Даже не изпрати съболезнования... Е, преди няколко дни я видях на центъра. Станала едно прасе, да не се изплюеш след нея... Бе, махни я! За курви даже не си заслужава да се говори...
- Шега си направила с първото писмо, а... Да го пробва, дали я обича!
Стефан не ми отговори.
ПП: Това е една съвсем истинска история. Смених имената, защото не съм питал моя стар приятел, дали е съгласен това да бъде разказано....
Живота ни запокити на където му дойде на ума и всеки се захвана да си го подрежда, както му харесва или както си мислеше, че му харесва...
- Здрасти Стефане!
- Жоро, не мога да те позная бе, човек! Като се видяхме преди време, пак не можах да те позная, толкова дебел беше, а сега пък си станал като вейка...
- Е, хайде сега и ти, като вейка. Просто реших, че колкото повече се приближавам към четиридесетте, толкова по-добре ще е за здравето ми, да не напълнявам повече!
Прегърнахме се и се потупахме по гърбовете.
Няколко минути по-късно вече сърбахме кафе в едно заведение близо до Стария град.
- Е, кажи сега, как си що си....
Стефан свали тънкото яке и го метна на облегалката на стола.
- Ами, какво да ти кажа... Живот, нали знаеш. Работа семейство и така нататък.... А с теб как е?
- Същата работа, брато! Доста пътувам през последните години. Нали съм ти казвал, турнета, едно – друго. Ама не се оплаквам! Ако бях останал да бачкам в някоя опера тук, кой знае до къде щях да се докарам с тия заплати.
- Да бе, то вече останаха ли нормални неща в тая държава...
Винаги така се получава. Не си се виждал с някой от сума време, а като се срещнете, вместо да започнете да си приказвате за хубави неща, още на десетата минута се започва с мрънкането.
Със Стефан бяхме съученици в „Яне Сандански“ от първи до седми клас. В осми се преместих понеже, ако бях останал, щяха да ме изгонят. Майка ми ме взе при нея, да ме контролира. Тя тогава работеше в „Панайот Волов“в Шекер Махала, ама това е друга история.
По късно Стефан правеше опити да стане рок китарист и за малко да успее, но за съжаление му се наложи, както и на мен де, да влезе в казармата, а после вече му беше късно за кариера, защото бандата в която свиреше вече си беше намерила нов, нотно грамотен китарист.
Та, завъртя се разговора около работа, семейство, немотия... Все привични и безинтересни теми. Така мина към половин час. Заприказвахме се за времето преди „промяната“, за казармата и тогава се сетих за братовчед му - Васето Къдравия.
- Чефо, какво става с братовчед ти Васко бе? И него не си спомням от колко години не съм го виждал и чувал...
Стефан стисна устни, измъкна пакета цигари от джоба и пъхна една в устата си.
- Ми.... Васето, го няма, светла му памет...
В първия момент си помислих, че се шегува нещо, а после гърлото ми се стегна. Стефан, в този момент, хич не приличаше на човек, който се майтапи.
- А, не думай... Какво се е случило?
Стефан дръпна силно от цигарата и шумно издиша дима.
- Мислих, че си чул.
- Не, не съм чувал нищо за него. Той, нали след нас го взеха в казармата?
- Да, взеха го септември...
И на мен ми се допуши.
- И какво...
- Голяма глупост направи завалията... И то заради една курва.
- К`во е направил бе...
Стефан пак дръпна силно.
- Бе, точно преди да го вземат, се запозна с едно момиче. Бяха на море заедно, не се разделяха... Ти го знаеш, че той си беше малко такъв един, наивен.
Кимнах. Наистина беше добряк. Чак до глупост...
- Ама и тя – продължи Стефан. - изглеждаше свястна. Не беше някаква хубавица, да кажеш, ама ставаше.
Неочаквано Стефан се засмя, ама малко нервно се засмя, така поне ми се стори.
- Даже, като се замисля, доста привлекателна беше. Не хубавица, ама имаше едно такова мръснишко излъчване...
- И какво стана? - Това отклонение, за момичето, не знам защо, но нещо започна да ме изнервя.
- Ми, влезна Васето в казармата, оная като започна, всеки ден писма, „обичам те“, „вярна съм ти“, „не мога без теб“, такива неща.... Васето – и той влюбен, ама до лудост.... Абе, сериозна работа!
Смачка фаса в пепелника и веднага запали нова цигара.
- Ама един ден, вече беше старо куче, бяха минали шест месеца, получава писмо, майна...
Подозирах какво ще ми каже.
- Оная путка, да вземе да му напише - извинявай мило, ама аз вече си имам друг...
Стефан пак се засмя.
- И какво....
- Ами какво. Васето, да вземе да прескочи оградата и право в Пловдив, у тях. На стоп се предвижил...
- Ай, стига бе!
- Чакай,чакай... Та, право у тях. И оная, като го видяла на вратата, като се метне на врата му, ужасна романтика. „Обичам те, ти си неповторим.....“, абе латино-сериал ти казвам. А Васето не знае какво става.
- А, какво ставало?
- Ставало това, че курвата му била написала т`ва писмо само, за да го пробва, представяш ли си?!
- К`во да си представям! Хлапешка работа...
- Хлапешка я... Баща ѝ се върнал от бачкане, и като го видял си глътнал езика! Натоварил го в колата и – право в Кърджали, още същата вечер. Добре, че го върнал, щото нямало да се размине просто така, вече го търсили навсякъде, ама още не били уведомили военната полиция. Добре, че дежурния офицер се случил свестен пич, и като му обяснили за какво става въпрос, нещата се ограничили с два шамара, пет денонощия арест и лекция на тема курви...
Бях си изпил кафето и си поръчах газирана вода.
- Чефо, че то до тук нищо лошо не виждам бе пич...
- До тук да, ама три месеца по-късно идва второ писмо с подобно съдържание.
- Ясно! И тогава...
- Тогава обаче Васето решил, че оная пак си прави майтап и ѝ писал писмо в което ѝ честитил новата връзка и я помолил, пак на майтап де, като се зажени, да му прати покана за сватбата, че поне да му дадат отпуска.
- Ама оная този път не се майтапела, така ли?
Стефан запали трета цигара.
- Брат`чеда чакал да получи писмо, ама то все не идвало. Мъчил да се обажда в тях, но никой не му вдигал. Само веднъж баба ѝ на оная вдигнала, ама била много изкуфяла и Васето нищо не можал да разбере. Та така минали две седмици и в началото на третата оная тъпа курва да вземе наистина да му прати покана за сватба.
- Пич, майтапиш се!
- Де да се майтапих... Васето започнал да върти телефона като луд и на третия ден вдигнала майка ѝ. Направо му се скарала, повече да не търси дъщеря ѝ, защото тя вече си имала годеник и не било прилично и такива още глупости му наговорила и му треснала телефона. Васето се прибрал в спалното помещение и разказал всичко това на един от апапите си. Това после, той го разказал на леля и калеко.
Сервитьорката се приближи до масата ни.
- Може ли една водка, ако обичате... Ти искаш ли Жоро?
- Не, аз отдавна не пия.....
Момичето кимна и се отдалечи.
- На следващия ден ротата им давала караул.... Васето изчакал да застъпи на пост през нощта, запалил си цигара, написал на парче хартия, че не може да живее без нея и захапал дулото на калашника!
Сервитьорката донесе водката. Стефан ѝ благодари и вдигна чашата.
- Стига ве... - Не знаех какво друго да кажа.
- Лека му пръст на Васето... Събул си дясната кубинка и натиснал спусъка с пръста на крака си. От главата му не останало и толкова, че да го събереш в найлонова торбичка! Погребаха го в запечатан ковчег... Бог да го прости!
Изпи голямата водка наведнъж.
- С оная какво стана?
Стефан се усмихна горчиво.
- Какво да стане?! Даже не изпрати съболезнования... Е, преди няколко дни я видях на центъра. Станала едно прасе, да не се изплюеш след нея... Бе, махни я! За курви даже не си заслужава да се говори...
- Шега си направила с първото писмо, а... Да го пробва, дали я обича!
Стефан не ми отговори.
ПП: Това е една съвсем истинска история. Смених имената, защото не съм питал моя стар приятел, дали е съгласен това да бъде разказано....
понеделник, 8 октомври 2012 г.
ХАЙКУ 7
Поглед, звук, движение.
Пукнатина в плочата на тротоара
Дежавю……………
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/06/blog-post_307.html
Пукнатина в плочата на тротоара
Дежавю……………
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/06/blog-post_307.html
ХАЙКУ 6
Кръстче от евтин метал
в евтин магазин.
Непродадена надежда……..
http://devedjievblog.blogspot.com/2009/08/blog-post_19.html
в евтин магазин.
Непродадена надежда……..
http://devedjievblog.blogspot.com/2009/08/blog-post_19.html
ХАЙКУ 5
Червени и жълти листа.
Необрано грозде.
Есен е……………
http://devedjievblog.blogspot.com/2009/08/blog-post_27.html
Необрано грозде.
Есен е……………
http://devedjievblog.blogspot.com/2009/08/blog-post_27.html
ХАЙКУ 4
Пожълтяло листо се отрони
и падна
Остарявам………….
http://devedjievblog.blogspot.com/2009/09/blog-post.html
и падна
Остарявам………….
http://devedjievblog.blogspot.com/2009/09/blog-post.html
ИЗБЛЕДНЕЛИ ФОТОГРАФИИ
Ще избледнееш...
Ще избледнееш
като стара фотография.
Чертите ти полека ще се слеят,
после бавно ще зачезнат.
Полека-лека, като зрънца
от спукан пясъчен часовник
спомените тихо ще се разпилеят натъжени,
а аз ще се усмихвам
гледайки подире им...
След туй, когато и последният
се смеси със тълпата,
теб вече няма да те има,
но на мене ще ми бъде безразлично...
На кой му пука
за избледнели фотографии...
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/08/blog-post_13.html
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/07/blog-post_4810.html
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/07/blog-post_12.html
Ще избледнееш
като стара фотография.
Чертите ти полека ще се слеят,
после бавно ще зачезнат.
Полека-лека, като зрънца
от спукан пясъчен часовник
спомените тихо ще се разпилеят натъжени,
а аз ще се усмихвам
гледайки подире им...
След туй, когато и последният
се смеси със тълпата,
теб вече няма да те има,
но на мене ще ми бъде безразлично...
На кой му пука
за избледнели фотографии...
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/08/blog-post_13.html
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/07/blog-post_4810.html
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/07/blog-post_12.html
вторник, 2 октомври 2012 г.
В замяна....
Предаваха ме.
Мамеха ме.
Лъгаха ме във очите!
Усмихнато ми казваха:
„Обичам те!“
А после ми се смееха подигравателно....
Кълняха ми се:
„Ти си само мой! Ти си единствения!“
и след минути хукваха на някъде,
след някой друг,
като разгонени...
На всяка давах всичко!
Всичко!
Даже непоискано....
И нищичко не исках във замяна,
но ми даваха...
За всяко късче от сърцето ми раздадено,
ми връщаха със пълни шепи
разочарование!
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/06/blog-post_4500.html
Мамеха ме.
Лъгаха ме във очите!
Усмихнато ми казваха:
„Обичам те!“
А после ми се смееха подигравателно....
Кълняха ми се:
„Ти си само мой! Ти си единствения!“
и след минути хукваха на някъде,
след някой друг,
като разгонени...
На всяка давах всичко!
Всичко!
Даже непоискано....
И нищичко не исках във замяна,
но ми даваха...
За всяко късче от сърцето ми раздадено,
ми връщаха със пълни шепи
разочарование!
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/06/blog-post_4500.html
Ти – не, но любовта ти.....
Ще закъснея ли?
Ще закъснея ли?
Едва ли?
Закъснява само този,
който
има
за къде
да бърза....
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/07/blog-post_17.html
Едва ли?
Закъснява само този,
който
има
за къде
да бърза....
http://devedjievblog.blogspot.com/2012/07/blog-post_17.html
Абонамент за:
Публикации (Atom)