СЪБОТНА УТРИН.

Ще влезна в стаята
когато се събуждаш.

( косите ти ухаят на роса. )

До сънената ти усмивка ще приседна,
ще ме погалиш леко със ръка.

Целувките ми
в топлите ти клепки ще попият.
Ще се засмееш след това....

На двора, старата липа
и тя ще се засмее.

А пък пчелите върху цветовете ѝ,
заради нас ще пазят тишина....

Недей!

Ще се завърнеш ли?
Недей!
Не идвай даже и в съня ми!
Нима за туй отрекох се от теб?
Нима за туй зачеркнах любовта си?
Не искам даже спомена за теб...
Не помня даже твоето име...
Оказа се – светът е много по-красив,
когато твойта красота я няма!