ЩЕ ТЕ ПОДМИНА...

Ще те подмина
и погледа си ще
извърна даже.

Ще се направя,
че не съм те
забелязал...

Дори ще се престоря,
че се препъвам в някое паве
и съм ядосан.

Или пък бързешком
ще влезна
в някой магазин...

Не знам, не знам
какво ще сторя...
Та, аз не искам вече
даже и да те сънувам.
Не искам даже,
името ти да си спомням!

Изобщо, най-добре е
никога да не те срещам...

ПРИКАЗКА

Спиш ли вече?
Спи спокойно...
Няма да те будя.

Ще постоя във тъмното,
ще те погледам и
на пръсти ще си ида...

Ала преди това,
докато спиш, ще ти
разкажа приказка.

Във приказката
героинята си ти.

Ще ти разкажа,
колко са красиви
устните ти, лекичко отворени.

Ще ти разкажа,
как косите ти
се стелят по възглавницата.

Ще ти разкажа,
как ръцете ти
потрепват нежно.

Ще ти разкажа,
колко си красива
във съня си...

И ще ти кажа,
без да те събуждам,
колко те обичам...

Спи спокойно,
няма да те будя....

Ще постоя във тъмното
ще те целуна бързо
и на пръсти ще си ида...

НЕ ИСКАМ ДА СЕ БУДЯ...

Като в тих пристан
подслонявам се сред
спомените...

Полягам върху копринения
пясък на отминалите ти
милувки...

Препичам се под лъчите
на погледа ти, макар и
илюзорни, но още парещи...

Отпускам се в дрямка
под нежната сянка на
твоите прегръдки...

Не искам да се будя!
Сънят на спомените ми със
теб е по-красив от кошмарната реалност
в която ти си минало...