събота, 25 юли 2009 г.
петък, 24 юли 2009 г.
Продължителност на човешкия живот VІІ
Духовен живот и психическо здраве
Тази част от живота на столетниците е също много ценна и важна за изследване. Проучванията показват, че повечето дълголетници са религиозни и вярващи хора. Сред тях има хора от различни религии - християни, мюсюлмани, будисти, даоси и др. Като изключим затворените монашески общности, голяма част от дълголетниците не водят отшелнически живот, а живеят в общество, макар че повечето от тях не живеят в големите градове, а на село. Вярата дисциплинира столетниците и изгражда хармонично вътрешния им мир. За някои от тях практикуването на бойни изкуства, Ци-Гун, калиграфия, медитация и др. се явяват като продължение на религията им и спомагат за обогатяване на духовния живот и укрепват значително психическото им здраве. В това отношение елиминирането и липсата на отрицателни емоции са много важни.
Обобщавайки опита на столетниците от древността, "Медицинския канон" ("Ней Дзин") препоръчва: "Не се оставяй да те подтиснат объркващите мисли; стреми се да си спокоен и оптимистичен; бъди любезен; поддържай се здрав телом и духом. Така човек може да доживее до стогодишна възраст." (IV в. пр. Хр.).
"Медицинския канон" разкрива, че емоционалните и психологическите фактори са между най-важните причини за заболяванията.
Моралните и добродетелни хора живеят по-дълго. Много китайски столетници от древността и днес са обичали духовните занимания и изкуството: философия, музика, шах (уейци), калиграфия, рисуване, аранжиране на цветя и парково изкуство. Четенето на подходящи книги, медитацията и умствения труд спомагат много за дълголетието. Мнозина интелектуалци са създали най-значимите си произведения на преклонна възраст и са развивали докрай творческия си потенциал.
Цао Хуейшан, учен от времето на династия Цин (1644 - 1911 г.), е автор на книгата "Епизодични бележки по здравословния живот" ("Лаолао хън йен"), в която съветва "да не се отказваме от ученето само поради възрастта си". Той отбелязва също: "Човек не бива да обрича ума си на бездействие и да позволява той да се превърне в парче напукано дърво или мъртва пепел... Когато го концентрираме, той няма да се лени да ни служи".
Едно старо двустишие гласи: "Когато съм болен, не викам лекар; книгите поддържат здравето и живота ми!".....
Упражняването на мозъка е от голяма важност и трябва да продължава през целия живот. В системата Йога има един специален раздел Джнана-Йога ("Йога на познанието"), а също и Лайа-Йога. Тези два вида се занимават с философията и природните и езотерични науки, а също и работа с магически диаграми и цветове. В Ци-Гун, даоизма и будизма има аналогични практики, свързани и с медитацията. Специално в Чан (Дзен) будизма е разработена и система на коаните - мисловни задачи и въпроси, чието разрешение понякога отнема години работа над себе си във физически и духовен план.
Научните изследвания показват, че след 40-годишна възраст в човешкия мозък започват дегенеративни процеси. Ако мозъкът се натоварва редовно, той ще атрофира по-бавно. Това се забелязва веднага ако сравним възрастни хора, продължаващи неуморно да се образоват с такива, които рядко използват мозъка си. В много случаи умствената работа спасява от сенилност (състаряване и старческо оглупяване) и деменция. Разбира се съществуват и изключения. Някои столетници, в това число и в България, са абсолютно неграмотни и не могат да четат и пишат. Вероятно при тях други механизми компенсират точно този вид умствена дейност. Някои изследвания обаче, правени в Япония показват, че интелектуалците, които успяват да се съхранят, имат по-добри перспективи за дълголетие от хората на село, които полагат предимно физически труд, за сметка на умствения. Според автора, съчетанието на двете дейности е най-добро във всяко отношение!
Заниманията с медитация (концентрация на ума и висши духовни практики) са един специфичен раздел, на който е посветена голяма част от специалната литература. Тук трудно могат да се дадат готови формули с оглед на това, че съществуват множество школи и направления - източни и западни. Бихме дали само някои общи насоки, като например да се ползват автентични източници и автори, и да не се предоверявате на всевъзможните популярни писания по въпроса, понякога написани от невежи автори и такива мечтаещи за евтина слава и популярност. Най-точния критерий за оценка на даден авторитет е не това, което той ви казва или наставлява, а неговата биография и начин на живот. При най-малкото разминаване на теория и практика, и при съмнения за демагогски и себични (егоистично - косуматорски подход) наставници, бягайте надалеч от подобни "учители"!
КРАЙ.
По материали от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
Тази част от живота на столетниците е също много ценна и важна за изследване. Проучванията показват, че повечето дълголетници са религиозни и вярващи хора. Сред тях има хора от различни религии - християни, мюсюлмани, будисти, даоси и др. Като изключим затворените монашески общности, голяма част от дълголетниците не водят отшелнически живот, а живеят в общество, макар че повечето от тях не живеят в големите градове, а на село. Вярата дисциплинира столетниците и изгражда хармонично вътрешния им мир. За някои от тях практикуването на бойни изкуства, Ци-Гун, калиграфия, медитация и др. се явяват като продължение на религията им и спомагат за обогатяване на духовния живот и укрепват значително психическото им здраве. В това отношение елиминирането и липсата на отрицателни емоции са много важни.
Обобщавайки опита на столетниците от древността, "Медицинския канон" ("Ней Дзин") препоръчва: "Не се оставяй да те подтиснат объркващите мисли; стреми се да си спокоен и оптимистичен; бъди любезен; поддържай се здрав телом и духом. Така човек може да доживее до стогодишна възраст." (IV в. пр. Хр.).
"Медицинския канон" разкрива, че емоционалните и психологическите фактори са между най-важните причини за заболяванията.
Моралните и добродетелни хора живеят по-дълго. Много китайски столетници от древността и днес са обичали духовните занимания и изкуството: философия, музика, шах (уейци), калиграфия, рисуване, аранжиране на цветя и парково изкуство. Четенето на подходящи книги, медитацията и умствения труд спомагат много за дълголетието. Мнозина интелектуалци са създали най-значимите си произведения на преклонна възраст и са развивали докрай творческия си потенциал.
Цао Хуейшан, учен от времето на династия Цин (1644 - 1911 г.), е автор на книгата "Епизодични бележки по здравословния живот" ("Лаолао хън йен"), в която съветва "да не се отказваме от ученето само поради възрастта си". Той отбелязва също: "Човек не бива да обрича ума си на бездействие и да позволява той да се превърне в парче напукано дърво или мъртва пепел... Когато го концентрираме, той няма да се лени да ни служи".
Едно старо двустишие гласи: "Когато съм болен, не викам лекар; книгите поддържат здравето и живота ми!".....
Упражняването на мозъка е от голяма важност и трябва да продължава през целия живот. В системата Йога има един специален раздел Джнана-Йога ("Йога на познанието"), а също и Лайа-Йога. Тези два вида се занимават с философията и природните и езотерични науки, а също и работа с магически диаграми и цветове. В Ци-Гун, даоизма и будизма има аналогични практики, свързани и с медитацията. Специално в Чан (Дзен) будизма е разработена и система на коаните - мисловни задачи и въпроси, чието разрешение понякога отнема години работа над себе си във физически и духовен план.
Научните изследвания показват, че след 40-годишна възраст в човешкия мозък започват дегенеративни процеси. Ако мозъкът се натоварва редовно, той ще атрофира по-бавно. Това се забелязва веднага ако сравним възрастни хора, продължаващи неуморно да се образоват с такива, които рядко използват мозъка си. В много случаи умствената работа спасява от сенилност (състаряване и старческо оглупяване) и деменция. Разбира се съществуват и изключения. Някои столетници, в това число и в България, са абсолютно неграмотни и не могат да четат и пишат. Вероятно при тях други механизми компенсират точно този вид умствена дейност. Някои изследвания обаче, правени в Япония показват, че интелектуалците, които успяват да се съхранят, имат по-добри перспективи за дълголетие от хората на село, които полагат предимно физически труд, за сметка на умствения. Според автора, съчетанието на двете дейности е най-добро във всяко отношение!
Заниманията с медитация (концентрация на ума и висши духовни практики) са един специфичен раздел, на който е посветена голяма част от специалната литература. Тук трудно могат да се дадат готови формули с оглед на това, че съществуват множество школи и направления - източни и западни. Бихме дали само някои общи насоки, като например да се ползват автентични източници и автори, и да не се предоверявате на всевъзможните популярни писания по въпроса, понякога написани от невежи автори и такива мечтаещи за евтина слава и популярност. Най-точния критерий за оценка на даден авторитет е не това, което той ви казва или наставлява, а неговата биография и начин на живот. При най-малкото разминаване на теория и практика, и при съмнения за демагогски и себични (егоистично - косуматорски подход) наставници, бягайте надалеч от подобни "учители"!
КРАЙ.
По материали от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
Ябълката, която не падна на тротоара...
Вчера времето беше отвратително.
То, в Байройт по принцип си е такова, но вчера беше забележително отвратително. Не че нямам тренинг да карам велосипеда си в дъждовно време, но когато се налага да го правиш няколко дни подред, определено започва да подтиска...
Та, както и да е...
Сложих по-дебелото яке с качулка, метнах се на стария Kettler и поех към театъра. Квартирата ми е в едно доста отдалечено от града село, наречено квартал на Байройт само от любезност. Разстоянието до театъра е около пет километра, което предполагаше, че с яке или без, щях да се намокря до кости.
Пътя минава през няколко спретнати и много приятни кварталчета населени предимно с хора от по-първа ръка, както се казва. Само еднофамилни къщи с прекрасно поддържане дворове и изрядно боядисани огради, проектирани така, че да осигуряват пълен визуален достъп до дворовете и, същевременно, гарантиращи сигурността и безопасността на имуществото.
Всеки ден минавам от там, но е невъзможно човек да забележи и запомни всичко...
Вчера, докато се спусках към града под плющящия по лицето ми дъжд забелязах едно ябълково дърво. Най-обикновено ябълково дърво растящо току до една такава прекрасна ограда. Половината от покритите с жълти плодове клони излизаха извън очертанията на двора и се простираха над тротоара, целия покрит с опадали ябълки.
До тук нищо впечатлително, ако се изключи факта, че да видиш така замърсен тротоар в Германия си е рядко явление.
Загледан в дървото до момента не бях забелязал възрастната жена с ярко жълт дъждобран, която отключваше вратата на същия двор. Нещо ме накара да натисна леко спирачката и когато се изравних с нея видях, че носи полупрозрачна найлонова чантичка пълна с ябълки.
Странни хора, а.... Ябълките от дървото в собствения и двор капят по тротоара, а тя, в проливния дъжд, да се грабне да ходи до супермаркета, за да си купи.
Отминах и след петнайсе минути бях в гримьорната, съвършено забравил за ябълките и възрастната германка.
Генералната репетиция на Götterdämmerung свърши около десет и четирийсе и половин час по-късно вече бях на колелото, обратно към квартирата. Естествено, минах по същия път и макар да бързах отново се загледах в ябълката. Някой беше почистил тротоара, но няколко ябълки бяха паднали след това и самотно се търкаляха по плочките.
Дали плодовете са вкусни...
Миг след като тази мисъл ми мина през ума, вече бях спрял и се оглеждах наоколо, дали някой закъснял германец няма да стане свидетел на това, което се канех да направя. Отворих степенката на велосипеда и бързо се приближих до дървото. Няколко секунди по-късно вече се отдалечавах от мястото бързешком с издут десен джоб на якето.
Почувствах се много особено. Бях откраднал ябълка от двор в който плодните дървета, явно служиха само за украса и която също щеше да падне на плочника, както и останалите. Бях взел нещо, което не ми принадлежи, но не изпитвах някакво чувство на вина...
В квартирата старателно измих ябълката и бавно я изядох.
Беше наистина много вкусна.
Ябълката, която откраднах и която не падна на тротоара...
То, в Байройт по принцип си е такова, но вчера беше забележително отвратително. Не че нямам тренинг да карам велосипеда си в дъждовно време, но когато се налага да го правиш няколко дни подред, определено започва да подтиска...
Та, както и да е...
Сложих по-дебелото яке с качулка, метнах се на стария Kettler и поех към театъра. Квартирата ми е в едно доста отдалечено от града село, наречено квартал на Байройт само от любезност. Разстоянието до театъра е около пет километра, което предполагаше, че с яке или без, щях да се намокря до кости.
Пътя минава през няколко спретнати и много приятни кварталчета населени предимно с хора от по-първа ръка, както се казва. Само еднофамилни къщи с прекрасно поддържане дворове и изрядно боядисани огради, проектирани така, че да осигуряват пълен визуален достъп до дворовете и, същевременно, гарантиращи сигурността и безопасността на имуществото.
Всеки ден минавам от там, но е невъзможно човек да забележи и запомни всичко...
Вчера, докато се спусках към града под плющящия по лицето ми дъжд забелязах едно ябълково дърво. Най-обикновено ябълково дърво растящо току до една такава прекрасна ограда. Половината от покритите с жълти плодове клони излизаха извън очертанията на двора и се простираха над тротоара, целия покрит с опадали ябълки.
До тук нищо впечатлително, ако се изключи факта, че да видиш така замърсен тротоар в Германия си е рядко явление.
Загледан в дървото до момента не бях забелязал възрастната жена с ярко жълт дъждобран, която отключваше вратата на същия двор. Нещо ме накара да натисна леко спирачката и когато се изравних с нея видях, че носи полупрозрачна найлонова чантичка пълна с ябълки.
Странни хора, а.... Ябълките от дървото в собствения и двор капят по тротоара, а тя, в проливния дъжд, да се грабне да ходи до супермаркета, за да си купи.
Отминах и след петнайсе минути бях в гримьорната, съвършено забравил за ябълките и възрастната германка.
Генералната репетиция на Götterdämmerung свърши около десет и четирийсе и половин час по-късно вече бях на колелото, обратно към квартирата. Естествено, минах по същия път и макар да бързах отново се загледах в ябълката. Някой беше почистил тротоара, но няколко ябълки бяха паднали след това и самотно се търкаляха по плочките.
Дали плодовете са вкусни...
Миг след като тази мисъл ми мина през ума, вече бях спрял и се оглеждах наоколо, дали някой закъснял германец няма да стане свидетел на това, което се канех да направя. Отворих степенката на велосипеда и бързо се приближих до дървото. Няколко секунди по-късно вече се отдалечавах от мястото бързешком с издут десен джоб на якето.
Почувствах се много особено. Бях откраднал ябълка от двор в който плодните дървета, явно служиха само за украса и която също щеше да падне на плочника, както и останалите. Бях взел нещо, което не ми принадлежи, но не изпитвах някакво чувство на вина...
В квартирата старателно измих ябълката и бавно я изядох.
Беше наистина много вкусна.
Ябълката, която откраднах и която не падна на тротоара...
четвъртък, 23 юли 2009 г.
Продължителност на човешкия живот VІ
Това наред с храненето, физическата активност е един изключително важен раздел, определящ фактор за дълголетието на човека. Изследването на биографиите на столетници показва, че почти всички са динамични хора, физически активни и трудолюбиви. В по-голямата си част това са хора на физическия труд - селскостопански работници, овчари, лесничеи, учители по бойни изкуства, занаятчии и др. Тези от тях, които са интелектуалци хармонично съчетават умствения с физическия труд или го заместват със спорт, туризъм, разходки сред природата и психофизически дисциплини - Йога, У-Шу, Ци-Гун, Дао-Ин и др. За физическите упражнения и дейност, древната китайска мъдрост казва: "Течащата вода никога не губи свежестта си и в пантите на вратите не се въдят дървояди. Същото е и с физическата и жизнена енергия на човека" ("Алманах на Лю" - ІІІ в. пр. Хр.).
Източните дисциплини и по-специално китайските се различават от западните спортове. Тук строго се спазва принципа за умереност и съобразност, избягват се изтощителните упражнения и преумората. Укрепвайки физиката си, в тези дисциплини човек се учи също да концентрира ума си, за да насочва правилно жизнената енергия в тялото, да постига душевно спокойствие, водещо до хармония с природата. В противовес на това, западните спортове залагат повече на състезателната надпревара, гоненето задължително на рекорди и противопоставяне. Шампиономанията износва организма и изследванията показват, че така практикувани състезателните спортове са повече вредни, отколкото полезни за здравето на спортистите. Спонсорите и рекламодателите си пълнят джобовете за сметка на модерните гладиатори и насаждането на лъжлива ценностна система в глобалното общество, чиято цел е хората да се превърнат в лесно манипулирани идиоти! Това е факт!.....
В това отношение особено опасни са т.нар. "олимпийски спортове", където спортистите се тъпчат с анаболи и маркова химия, за да бъдат изстискани като лимони. Сред тези нещастници заболяванията на черния дроб и бъбреците, рака, ставните заболявания, различните травми и смъртта са ежедневие, за което се мълчи!
Според думите на известния наш травматолог и ортопед проф. Димитър Шойлев (също бивш елитен спортист), в момента спортът представлява едно гранично състояние между нормалната физиология и патологията, а това е много страшно!.....В свои интервюта във връзка с последните Олимпийски игри в Атина през 2004 г., той изтъква злоупотребите с допинг сред спортистите, и че спортът се е превърнал в невероятен бизнес на мощната фармацевтична индустрия. По думите на професора, този бизнес е по-печеливш и от наркобизнеса, и не по-малко опасен!.....
Практиката показва, че огромен процент от елитните спортисти, след приключване на състезателната им кариера са инвалиди в една или друга степен. Най-големи увреждания са тези на сърдечно-съдовата система, гръбначния стълб, коленните стави. Проф. Шойлев твърди, че като станат на възраст 90% от спортистите се оплакват от болки в ставите и кръста. Според него най-полезен е нормалния аматьорски спорт, който не си поставя свръх задачи и не гони рекорди и медали, а приоритет е здравето.
От гледна точка на дълголетието, най-полезни за здравето са упражненията и естествените движения, които се практикуват на открито: бягане, плуване, туризъм, спортно ходене, бойни изкуства, Йога, Ци-Гун, Тай-Дзи-Цюан, народни танци и др. От бойните изкуства особено полезни са различните стилове на У-Шу, които развиват цялостно човешкия организъм. Практикуването на Ци-Гун, Дао-Ин и масажи също дава отлични резултати.
Сю Сюн от династия Дзин станал лекар, напускайки поста на държавен чиновник. Той се занимавал с упражнения от Дао-Ин и живял 136 години. Наричали го "Сю Истинския учител" и упражненията, които практикувал са обобщени в книгата "Чудотворно фехтовъчно майсторство" ("Лин дзиен дзъ").
У Дан от Лии, съвременник на династия Дзин, практикувал висшите техники на Ци-Гун и живял 170 години. Лън Циен (150 г.) практикувал Дао-Ин.
Ученикът на Бодхидхарма - Хуей Къ практикувал Ци-Гун и Чан (Дзен) будизъм и живял повече от 100 години.
Други известни майстори на Ци-Гун в Китай са Дзагу Улиб (105 г.), военачалника Дзабархош (118 г.), майстора на У-Шу Сун Ю (100 г.),военачалника Гун Лайфу (138 г.), Сюе Даогуан (114 г.), Хъ Сицин (104 г.). Сред майсторите на У-Шу също има много дълголетници. Повечето от тях са започнали своите занимания с бойни изкуства още като деца или младежи. Известни дълголетници от тази група в Китай са: д-р У Тунан (106 г.), майстор на Тай-Дзи-Цюан; Ян Уейюан (100 г.); майстора на Син-И-Цюан - Уан Джау (100 г.); баба Лю Гуоцин (108 г.), майсторка от школата Ъмей Пай (стил "юмручен бой на птица и животно"); На тази възраст баба Лю може да пренесе две ведра (37 кг.) на разстояние 300 метра. Може също така да вдигне без усилие 34-килограмова пейка с три пръста и да държи със зъбите си ведро с вода, тежащо 18,5 килограма. Бабата е висока, има лъскави черни коси и румено лице. Под нейно ръководство петима от шестчленното й семейство са овладели У-Шу и са основали собствена школа. Десетилетия наред баба Лю се е занимавала с У-Шу, акробатика и е изучила да борави майсторски с различни оръжия.
Най-полезни за здравето са тези физически упражнения, които са естествени, не предизвикват претоварване и преумора, и могат да бъдат практикувани продължително време натоварвайки равномерно цялото тяло. Особено ценни са тези, които изискват висока умствена концентрация и съсредоточеност при изпълнението. В това отношение първокласни упражнения са тези от "вътрешните стилове" на У-Шу, такива като Син-И-Цюан, Па-Куа-Джан, Тай-Дзи-Цюан, Ней-Дзя-Цюан, Лю-Хъ-Па-Фа-Цюан, У-Дзи-Цюан и др.; както и различни видове Ци-Гун.
Заниманията с подходяща психо-физическа дисциплина са изключително интересни и дават ново разбиране за живота. Те спомагат за правилно насочване и канализиране на виталната енергия и постигане на хармония с природата и заобикалящата ни среда. Този вид практика носи огромно удоволствие и радост, и човек се чувства удовлетворен и умиротворен.
По материали от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
Източните дисциплини и по-специално китайските се различават от западните спортове. Тук строго се спазва принципа за умереност и съобразност, избягват се изтощителните упражнения и преумората. Укрепвайки физиката си, в тези дисциплини човек се учи също да концентрира ума си, за да насочва правилно жизнената енергия в тялото, да постига душевно спокойствие, водещо до хармония с природата. В противовес на това, западните спортове залагат повече на състезателната надпревара, гоненето задължително на рекорди и противопоставяне. Шампиономанията износва организма и изследванията показват, че така практикувани състезателните спортове са повече вредни, отколкото полезни за здравето на спортистите. Спонсорите и рекламодателите си пълнят джобовете за сметка на модерните гладиатори и насаждането на лъжлива ценностна система в глобалното общество, чиято цел е хората да се превърнат в лесно манипулирани идиоти! Това е факт!.....
В това отношение особено опасни са т.нар. "олимпийски спортове", където спортистите се тъпчат с анаболи и маркова химия, за да бъдат изстискани като лимони. Сред тези нещастници заболяванията на черния дроб и бъбреците, рака, ставните заболявания, различните травми и смъртта са ежедневие, за което се мълчи!
Според думите на известния наш травматолог и ортопед проф. Димитър Шойлев (също бивш елитен спортист), в момента спортът представлява едно гранично състояние между нормалната физиология и патологията, а това е много страшно!.....В свои интервюта във връзка с последните Олимпийски игри в Атина през 2004 г., той изтъква злоупотребите с допинг сред спортистите, и че спортът се е превърнал в невероятен бизнес на мощната фармацевтична индустрия. По думите на професора, този бизнес е по-печеливш и от наркобизнеса, и не по-малко опасен!.....
Практиката показва, че огромен процент от елитните спортисти, след приключване на състезателната им кариера са инвалиди в една или друга степен. Най-големи увреждания са тези на сърдечно-съдовата система, гръбначния стълб, коленните стави. Проф. Шойлев твърди, че като станат на възраст 90% от спортистите се оплакват от болки в ставите и кръста. Според него най-полезен е нормалния аматьорски спорт, който не си поставя свръх задачи и не гони рекорди и медали, а приоритет е здравето.
От гледна точка на дълголетието, най-полезни за здравето са упражненията и естествените движения, които се практикуват на открито: бягане, плуване, туризъм, спортно ходене, бойни изкуства, Йога, Ци-Гун, Тай-Дзи-Цюан, народни танци и др. От бойните изкуства особено полезни са различните стилове на У-Шу, които развиват цялостно човешкия организъм. Практикуването на Ци-Гун, Дао-Ин и масажи също дава отлични резултати.
Сю Сюн от династия Дзин станал лекар, напускайки поста на държавен чиновник. Той се занимавал с упражнения от Дао-Ин и живял 136 години. Наричали го "Сю Истинския учител" и упражненията, които практикувал са обобщени в книгата "Чудотворно фехтовъчно майсторство" ("Лин дзиен дзъ").
У Дан от Лии, съвременник на династия Дзин, практикувал висшите техники на Ци-Гун и живял 170 години. Лън Циен (150 г.) практикувал Дао-Ин.
Ученикът на Бодхидхарма - Хуей Къ практикувал Ци-Гун и Чан (Дзен) будизъм и живял повече от 100 години.
Други известни майстори на Ци-Гун в Китай са Дзагу Улиб (105 г.), военачалника Дзабархош (118 г.), майстора на У-Шу Сун Ю (100 г.),военачалника Гун Лайфу (138 г.), Сюе Даогуан (114 г.), Хъ Сицин (104 г.). Сред майсторите на У-Шу също има много дълголетници. Повечето от тях са започнали своите занимания с бойни изкуства още като деца или младежи. Известни дълголетници от тази група в Китай са: д-р У Тунан (106 г.), майстор на Тай-Дзи-Цюан; Ян Уейюан (100 г.); майстора на Син-И-Цюан - Уан Джау (100 г.); баба Лю Гуоцин (108 г.), майсторка от школата Ъмей Пай (стил "юмручен бой на птица и животно"); На тази възраст баба Лю може да пренесе две ведра (37 кг.) на разстояние 300 метра. Може също така да вдигне без усилие 34-килограмова пейка с три пръста и да държи със зъбите си ведро с вода, тежащо 18,5 килограма. Бабата е висока, има лъскави черни коси и румено лице. Под нейно ръководство петима от шестчленното й семейство са овладели У-Шу и са основали собствена школа. Десетилетия наред баба Лю се е занимавала с У-Шу, акробатика и е изучила да борави майсторски с различни оръжия.
Най-полезни за здравето са тези физически упражнения, които са естествени, не предизвикват претоварване и преумора, и могат да бъдат практикувани продължително време натоварвайки равномерно цялото тяло. Особено ценни са тези, които изискват висока умствена концентрация и съсредоточеност при изпълнението. В това отношение първокласни упражнения са тези от "вътрешните стилове" на У-Шу, такива като Син-И-Цюан, Па-Куа-Джан, Тай-Дзи-Цюан, Ней-Дзя-Цюан, Лю-Хъ-Па-Фа-Цюан, У-Дзи-Цюан и др.; както и различни видове Ци-Гун.
Заниманията с подходяща психо-физическа дисциплина са изключително интересни и дават ново разбиране за живота. Те спомагат за правилно насочване и канализиране на виталната енергия и постигане на хармония с природата и заобикалящата ни среда. Този вид практика носи огромно удоволствие и радост, и човек се чувства удовлетворен и умиротворен.
По материали от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
вторник, 21 юли 2009 г.
Продължителност на човешкия живот V
Както вече отчетохме, тези фактори са също изключително важни за дълголетието. Повечето от столетниците обичат чистотата и водата. Дори на възраст и в студено време, много от тях се закаляват чрез водни процедури и къпане в извори или вирове сред природата. Използването на лечебни минерални и топли извори за хигиенни цели е полезно за здравето.
Освен пречистващо действие водата има и други свойства, като например да "заземява" и "отмахва" негативните енергии натрупани в ежедневието. Баните, водолечението и контрастните душове са много полезни.
При миене и къпане е желателно да се използват неутрални сапуни и да не се прекалява с шампоани и други сапуни, защото те нарушават защитната киселинност на кожата.
Повечето дълголетници имат здрави и стабилни семейства и изграждат хармонични взаимоотношения между съпрузите. При тях не е рядкост 50 и повече години съвместен живот с другия партньор. Обратно на това, изследванията показват, че самотниците, ергените и старите моми бързо се състаряват и умират сравнително млади. При повечето от тях се появяват и редица психически проблеми и отклонения. Могат да се посочат множество такива примери, но това едва ли е необходимо, при положение че има много научни трудове и публикации на психолози, социолози и психиатри.
Сексуалният живот е една много специфична и важна за здравето и дълголетието сфера. Тук трябва да се отчита, че сексуалната енергия е изключително мощен източник на виталност и трябва да се употребява пестеливо и мъдро. Повечето от проучваните от автора столетници имат нормален сексуален живот до дълбока старост; някои от тях са имали деца дори и след сто годишна възраст.
Ключовата дума, както и за повечето неща около дълголетниците е - умереност. Злоупотребата с половата енергия може да доведе до различни заболявания и преждевременна смърт. Строго трябва да се съблюдават интервалите на цикличност и изискванията на годишните сезони. Сексуалните контакти се активират напролет и се увеличават лятото и есента; през зимата трябва да се ограничават или да спрат! За честотата на половите контакти, различните специалисти дават противоречиви данни, но общо взето варират съобразно възрастта, но препоръките са за умереност и въздържание. Междувпрочем опитът показва, че при увеличаване на паузите между половите контакти, интереса и удоволствието от акта нарастват значително.
Един от учителите на автора на това изследване, специалист по тибетски Ци-Гун и У-Шу, препоръчвал следната схема изхождайки от източната медицина и даоските практики за отделяне на Цзин (семенна енергия): Пролетно време - веднъж; Лятно време - два пъти; Есенно време - три пъти; Зимата се почива!.....
Партньорът трябва да е само един, да е здрав и да си имате пълно доверие. При половият акт между партньорите се обменят различни видове енергии и този процес се разглежда като средство за духовно израстване, съобразно източните дисциплини - такива като Тантра-Йога, Даосизъм (Дао) и др. Тази материя е доста специфична и изисква специални познания и подготовка, които едва ли ще почерпите от популярната литература. Във всеки случай трябва да сте внимателни и предпазливи в тази сложна материя.
По материяли от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
Освен пречистващо действие водата има и други свойства, като например да "заземява" и "отмахва" негативните енергии натрупани в ежедневието. Баните, водолечението и контрастните душове са много полезни.
При миене и къпане е желателно да се използват неутрални сапуни и да не се прекалява с шампоани и други сапуни, защото те нарушават защитната киселинност на кожата.
Повечето дълголетници имат здрави и стабилни семейства и изграждат хармонични взаимоотношения между съпрузите. При тях не е рядкост 50 и повече години съвместен живот с другия партньор. Обратно на това, изследванията показват, че самотниците, ергените и старите моми бързо се състаряват и умират сравнително млади. При повечето от тях се появяват и редица психически проблеми и отклонения. Могат да се посочат множество такива примери, но това едва ли е необходимо, при положение че има много научни трудове и публикации на психолози, социолози и психиатри.
Сексуалният живот е една много специфична и важна за здравето и дълголетието сфера. Тук трябва да се отчита, че сексуалната енергия е изключително мощен източник на виталност и трябва да се употребява пестеливо и мъдро. Повечето от проучваните от автора столетници имат нормален сексуален живот до дълбока старост; някои от тях са имали деца дори и след сто годишна възраст.
Ключовата дума, както и за повечето неща около дълголетниците е - умереност. Злоупотребата с половата енергия може да доведе до различни заболявания и преждевременна смърт. Строго трябва да се съблюдават интервалите на цикличност и изискванията на годишните сезони. Сексуалните контакти се активират напролет и се увеличават лятото и есента; през зимата трябва да се ограничават или да спрат! За честотата на половите контакти, различните специалисти дават противоречиви данни, но общо взето варират съобразно възрастта, но препоръките са за умереност и въздържание. Междувпрочем опитът показва, че при увеличаване на паузите между половите контакти, интереса и удоволствието от акта нарастват значително.
Един от учителите на автора на това изследване, специалист по тибетски Ци-Гун и У-Шу, препоръчвал следната схема изхождайки от източната медицина и даоските практики за отделяне на Цзин (семенна енергия): Пролетно време - веднъж; Лятно време - два пъти; Есенно време - три пъти; Зимата се почива!.....
Партньорът трябва да е само един, да е здрав и да си имате пълно доверие. При половият акт между партньорите се обменят различни видове енергии и този процес се разглежда като средство за духовно израстване, съобразно източните дисциплини - такива като Тантра-Йога, Даосизъм (Дао) и др. Тази материя е доста специфична и изисква специални познания и подготовка, които едва ли ще почерпите от популярната литература. Във всеки случай трябва да сте внимателни и предпазливи в тази сложна материя.
По материяли от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
понеделник, 20 юли 2009 г.
Продължителност на човешкия живот ІV
Храненето е един от ключовите фактори за здраве и дълголетие. Не случайно йогите казват, че "човек е това, което яде". С това се обръща внимание върху факта, че човек се храни не само за да поддържа живота си, но и че храненето изгражда тялото. И действително, както споменах и преди, на всеки 90 дни основните белтъци и аминокиселини в тялото се подменят изцяло. "Строителния материал" идва изцяло от храната, която поемаме, за това горното съждение е вярно.
Може да се каже, че повечето от болестите се дължат на неправилно хранене. В модния смисъл на думата всички диети са вредни, защото са едностранчиви, а някои от тях са и антинаучни. Според акад. Д. Ф. Чеботарев храненето е практически единственото средство удължаващо видовата продължителност на живота с 25-40%.
Храненето е важно, но човек "трябва да яде за да живее, а не да живее за да яде!".....
Преди да навлезем в специфичните проблеми на здравословното хранене ще кажем някои важни общи правила:
* Трябва да се консумират предимно продукти от региона и такива намиращи се най-много на радиус до 300 км. от местообитаването.
* Да се консумират само екологично чисти продукти без консерванти, подобрители, химикали, изкуствени торове, хранителни бои, хормони, антибиотици и други такива.
* Да се пие по възможност изворна или минерална вода подходяща за ежедневни нужди. В никой случай да не се пие хлорирана, флуорирана и газирана вода и напитки. Последния вид предизвиква често рак на хранопровода (според изследвания на индийски учени!).
* Абсолютно са противопоказни генномодифицираните храни, растения и животински продукти от животни хранени с тях, тъй като доказано унищожават имунната система!
Много от известните емулгатори, консерванти и "подобрители" слагани в храните за масова употреба са изключително опасни и вредни. Тук ви представяме една таблица с такива вещества:
Внимание! Екология! Пазар! Икономика!
Ракообразуващи емулгатори:
Новото време, стремителният и понякога недостатъчно обмислен преход към пазарен механизъм, поставят пред хората нови проблеми. Един от тях е наводнението на родния пазар с вносни продоволствени стоки. Би следвало да се знае, че всяка една компания може да произвежда три категории от един и същ продукт: за вътрешно потребление, за експорт в развитите страни и за износ в развиващите са страни. Именно към третата категория се отнася 80% от хранителните продукти и напитки, насочени за експорт от страните на Северна Америка и Западна Европа към страните на Източна Европа. За сведение на потребителите на всяка от опаковките са обозначени със символи така наречените ракообразуващи емулгатори, спомагащи за консервирането на дадения продукт. Ето информацията за тези символи:
* Опасни: Е-102, Е-110, Е-120, Е-124, Е-127;
* Много опасни: Е-123;
* Забранени: Е-103, Е-105, Е-111, Е-121, Е-125, Е-126, Е-130, Е-152;
* Подозрителни: Е-104, Е-122, Е-141, Е-150, Е-171, Е-173, Е-180, Е-241, Е-477;
* Ракообразуващи: Е-131, Е-142, Е-210, Е-211, Е-212, Е-213, Е-215, Е-216, Е-217, Е-240, Е-330;
* Разстройство на червата: Е-221, Е-222, Е-223, Е-224, Е-226;
* Вредни за кожата: Е-230, Е-231, Е-232, Е-238;
* Обриви: Е-311, Е-312, Е-313;
* Общо разстройство: Е-250, Е-251;
* Повишен холестерин: Е-320, Е-321, Е-322;
* Разстройство на стомаха: Е-338, Е-339, Е-340, Е-341, Е-407, Е-450, Е-461, Е-462, Е-463, Е-465, Е-466;
И така ако прочетете на опаковката на закупената от вас стока един от горепоказаните символи, вие спокойно може да върнете съответната стока обратно.
Много спорове са възникнали около въпроса вегетарианска или месна храна?! Като изключим религиозните аргументи се виждат сериозните преимущества на вегетарианската диета, което обаче не трябва да се абсолютизира, защото води до крайности. Тук бих споменал случая с един колега на баща ми, който след като се пенсионира реши да стане вегетарианец. След една година човекът умря, защото нещата не стават по този начин - отведнъж и драстично!
Много дълголетници от даоските, будистките и индуистките монаси са вегетарианци, но от друга страна по-голяма част от другите дълголетници не са. Явно тук трябва да търсим баланса на нещата.
Факт е, че храносмилателната система на човека и дължината на червата са приспособени повече за растителна (чисто месоядните видове имат по-малка дължина на червата). Човекът е месояден, но прекалената консумация на неподходящо месо крие определени опасности. Сред тях са: отделяната пикочна киселина, урея и токсини, които натоварват бъбреците и черния дроб. Кристалите на пикочната киселина се натрупват постепенно в ставите и водят до артрити, подагра, артрози, деформиращ артрит и др. Това се получава особено при консумация на дивечово месо, карантия и така наречените "деликатеси". При обработка на месото, особено при пържене и печене се отделят канцерогенни вещества като метилколантрен, бензпирен 3-4 и други, които могат да предизвикат различни видове рак. В това отношение най-опасни са колбасите, които се опушват, при което се отделят феноли и бензпирен 3-4. Друг канцероген в колбасите е добавяния за стабилизиране на цвета нитрит, който е изключително опасен. За добавяните консерванти вече говорихме.
При консумацията на месо има и други опасности свързани с болести на самите животни: рак, паразити (глисти, тении, трихинелоза и др.), бруцелоза, туларемия, бяс и много други които се прехвърлят и на човека. Не на последно място по вредност са и даваните на животните (особено при промишлено отглеждане) антибиотици, хормони, трупно брашно, химикали и други, които преминават в месото и продуктите. За това е препоръчително да се консумират такива продукти само от домашно и пасищно отглеждани животни, без използване на пестициди.
В хранителните растения се намират почти всички витамини с изключение на В12 и Д, които обаче са крайно необходими за кръвните клетки, обмяната на веществата и имунната система. Тези важни витамини могат да се набавят от мляко, сирене, извара и яйца. Редица специалисти, обаче не препоръчват консумацията на яйца, тъй като те съдържат много холестерин, а от езотерична гледна точка привличат негативни сили и енергии, които разрушават психическото здраве.
Доказана е връзката между свръхконсумацията на месо и храни от животински произход, богати на мазнини, със сърдечно-съдовите заболявания, рака и мозъчните удари. Прекалената консумация на месо е свързана също с високо кръвно налягане, инфаркти, рак на дебелото черво, болестта на Алцхаймер, "луда крава", психически заболявания и артериосклероза.
От друга страна продължителната употреба само на растителна храна има и отрицателно въздействие. Големият обем на еднократно поетата храна претоварва стомаха и бързо засища глада, без да са приети нужните количества калории (оптимално 1500-2500 калории на ден) и белтъчини. Освен това трябва да се има предвид, че растителните белтъчини са по-трудно усвоими (от 50% до 80%), докато животинските се усвояват до 98%. Аминокиселинният състав на растителната храна също се счита за недостатъчно пълноценен. С оглед на това специалистите препоръчват тези недостатъци на чисто растителните режими да се коригират с млечно-растителни.
Много специалисти и научни изследвания показват връзка между консумацията на животински мазнини и възникването на ракови и сърдечно-съдови заболявания. С оглед на това се препоръчва те да се заменят с растителни масла, които разтварят холестерина и холестериновите плаки в кръвоносните съдове и съдържат антиоксиданти и други ценни съставки. Полезни в това отношение са студено пресования зехтин, олио от тиквено семе (полезно за простатата), орехово олио, сусамено олио, които съдържат ненаситени мастни киселини.
При средиземноморската кухня, където се употребява много зехтин, сърдечно-съдовите заболявания са сведени до минимум. Така например в Кипър, Гърция, Италия и по островите (Крит и др.) тези заболявания са силно занижени в сравнение със страните от централна Европа и особено САЩ.
От физиологична гледна точка е добре човек винаги да се храни в едни и същи часове и да сдъвква и поглъща бавно храната, тъй като тогава се отключва правилно механизма на засищане. Едно нормално хранене трябва да продължава не по-малко от 30-40 минути. В това отношение изключително вредни са така наречените "заведения за бързо хранене" от типа на "Мак-доналдс" и др. Освен това те предлагат и крайно нездравословна храна (дълбоко замразени меса и храни третирани с хормони и антибиотици), пържени меса и др.
Коментирайки въпросите на здравословното хранене трябва да изтъкнем, че няма такова понятие като "универсална диета". Хората в различните географски области са много различни като нужди на организма и в никой случай не можем да прилагаме еднакви норми и правила примерно за Южна Индия и Екватора и Централна Европа или Сибир!
От гледна точка на източната медицина и даоските практики, хората се подразделят на шест типа, всеки със своите нужди и особености в храненето и начина на живот - горещ, хладен, сух, влажен, слаб и неутрален. По своята природа човек може да се намира в едно, или няколко от дадените състояния на тялото. Този процес е променлив в зависимост от условията и нито едно от състоянията не е постоянно и фиксирано.
* "Горещият човек" има топло тяло даже в хладно време и за него е характерен червеникав оттенък на кожата. Такива хора са обикновено високо активни. В емоционален план горещите хора са темпераментни, амбициозни и притежават избухлив характер. Излишъкът на горещ компонент се заключава в сухост в устата, напукани бузи, обриви и ранички около носа и бузите, зачервени очи; характерни са също главоболие и усещане за парене при ходене по нужда. Горещото състояние на тялото се задълбочава при приемане на месна храна, а също така печени, препечени, солени и пикантни (лютиви) продукти, алкохол, пушене и големи физически натоварвания. Компенсирането на излишната топлина може да стане чрез консумиране на повече зеленчуци и плодове, течности, а също и чрез изключване от диетата на продукти предизвикващи прилив на топлина в тялото. Коригирането на състоянието трябва да става внимателно, отчитайки типа обмяна на веществата; при този тип месото не трябва изцяло да се изключва от храната, а също да се отчита че горещият човек трудно понася сух климат.
* "Хладният човек" често не може да се сгрее; дланите и стъпалата на тези хора бързо се охлаждат, а самите те изглеждат бледи. За хладния човек са характерни анемията и лошо функциониране на стомаха, признаци за преохлаждане, чести простуди и хладна пот по дланите и стъпалата. В емоционален план такива хора изглеждат отпуснати и спокойни, и е трудно да бъдат извадени от равновесие. Хладното състояние на тялото се задълбочава при по-голяма консумация на зеленчуци, студена храна, сладко, охладени напитки, салати, плодове; а също хладен и влажен климат. Компенсирането на хладното състояние на тялото може да стане чрез консумация на червено месо (главно задушено, а не печено и да се избягва прекалено люто и пикантно), зърнени, бобови и топли храни. Притежаващите хладна конституция (структура на тялото) са склонни към преход във влажно и слабо състояние.
* "Сухият човек" е склонен към бръчки на кожата; за него са характерни сухост в глътката, очите и носните кухини; постоянно кашля, даже при отсъствие на простуда. Характерни признаци са заболяванията на белите дробове и кожата. Като правило тези хора едновременно имат стремеж към горещия тип и емоционалните им характеристики са сходни. Сухото състояние на тялото се усилва при условията характерни и за горещия тип; по-нататъшно влошаване има ако човекът не пие достатъчно течности или яде малко плодове, зеленчуци и овлажняваща храна. Хората от сухия тип могат да бъдат горещи или хладни. Хранителната компенсация за сухо-горещия тип е сходна с препоръките за горещия човек. Тези които спадат към хладния-сух тип тяло трябва да внимават с овлажняващата храна, за да не се преохладят. За тях са подходящи задушени зеленчуци, месо и топли супи.
* "Влажния човек" не рядко е пълен и за тях са характерни гъбични заболявания, почти постоянна хрема, недостатъчно отделяне на течности и подуване на ставите. За влажния тип са симптоматични ревматизъм, артрит, склонност към тромбози, болки в областта на бъбреците и нарушено отделяне на урина. Влошаване на влажното състояние се получава при приемане на солена, пикантна и тлъста храна, млечни продукти, а също и влажен климат. Хора с влажно-гореща конституция трябва да избягват ястия от пуйка и фазан, манго, ананас, дивечово месо и солени продукти. Влажно-хладния тип трябва да избягва риба, бобови, тестени и зеленчукови храни, студени храни и напитки, млечни продукти, сладолед и сладкиши.
* "Слабия човек" изглежда винаги болнав, бързо се уморява, уязвим е за стресови ситуации и има слаба имунна система. Храненето при такива хора е хаотично и те често са недохранени. Емоционално тези хора са неустойчиви, болезнено чувствителни и изложени на стрес; психиката им е склонна към параноя, или невротични реакции. Общата слабост на тялото може да се задълбочава от съпътстващите негативни фактори. Често се среща типът хладно-слаба конституция. По-сериозни и даже опасни съчетания са хладно-влажен-слаб тип тяло. Такива хора е необходимо редовно и добре да балансират храненето си. Като задължително условие за постигане на физическо равновесие и нормализация на здравето е получаването на квалифицирана медицинска помощ.
* "Неутрален човек" - подобна конституция се среща сравнително рядко, тъй като за това е необходимо този човек да живее в идеално подходящи за неговото тяло условия; да притежава отлично психическо и физическо здраве, а също така интуитивно (или съзнателно) да подържа своето състояние за сметка на правилното ежедневно хранене. Освен балансираната диета, в този случай е необходимо умение да се използват целебни билки за компенсиране на вредните въздействия на обкръжаващата среда, стресовите ситуации, болестите и т.н. Вероятно в определени периоди от живота всеки от нас преминава в неутралното състояние, обаче задържането на това състояние е необикновено трудно. Затова дълголетниците и мъдреците са така малко.
Както виждаме от приложените примери за различните видове конституция, явно няма универсални рецепти касаещи храненето.
Ето и някой общи полезни съвети:
* Трябва да се пие много вода - до 3 литра на ден; при боледуване до 5-6 литра на ден.
* Част от водата може да се замести с айран, плодови сокове (неподсладени и без консерванти) и правилно приготвен зелен чай.
* Храната трябва да съответства на сезона.
* Периодично трябва да се пости, което не е гладуване а само отказ от определени видове храни.
* Избягвайте "белите отрови" - сол и рафинирана захар.
* Избягвайте алкохол, стимуланти, лекарства на химическата промишленост и наркотици. Последните са абсолютно забранени.
* Основната храна трябва да се състои от зеленчуци и плодове.
* От месото се допуска предимно риба и пилешко, а също агнешко.
* Избягвайте пържени, мазни, солени и прекалено сладки храни.
* Зърнените храни трябва да са в по-малки количества.
* Храната да се приготвя предимно чрез варене, на пара или задушена. Да се избягва пържене, запръжки, печене и препичане. Това важи особено за месото и за пушените меса и колбаси.
* Да се консумират продуктите с минимална обработка или по възможност сурови (за плодове и зеленчуци) и да се избягват силно рафинирани храни (захар, бял хляб, бяло брашно и др.).
* Да се следи за алкално-киселинното равновесие в организма и да се избягват храни повишаващи киселинността - месо, колбаси, риба, захар и сладкиши, кафе, черен чай, шоколад, алкохол, тютюн, житни растения. Алкализиращи храни са - плодове, зеленчуци, ядки, семена, картофи.
* Да се намалят слузообразуващите храни - мазнини, прясно мляко, млечни продукти, масло, мас, лой, сухо и кондензирано мляко.
По материяли от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
Може да се каже, че повечето от болестите се дължат на неправилно хранене. В модния смисъл на думата всички диети са вредни, защото са едностранчиви, а някои от тях са и антинаучни. Според акад. Д. Ф. Чеботарев храненето е практически единственото средство удължаващо видовата продължителност на живота с 25-40%.
Храненето е важно, но човек "трябва да яде за да живее, а не да живее за да яде!".....
Преди да навлезем в специфичните проблеми на здравословното хранене ще кажем някои важни общи правила:
* Трябва да се консумират предимно продукти от региона и такива намиращи се най-много на радиус до 300 км. от местообитаването.
* Да се консумират само екологично чисти продукти без консерванти, подобрители, химикали, изкуствени торове, хранителни бои, хормони, антибиотици и други такива.
* Да се пие по възможност изворна или минерална вода подходяща за ежедневни нужди. В никой случай да не се пие хлорирана, флуорирана и газирана вода и напитки. Последния вид предизвиква често рак на хранопровода (според изследвания на индийски учени!).
* Абсолютно са противопоказни генномодифицираните храни, растения и животински продукти от животни хранени с тях, тъй като доказано унищожават имунната система!
Много от известните емулгатори, консерванти и "подобрители" слагани в храните за масова употреба са изключително опасни и вредни. Тук ви представяме една таблица с такива вещества:
Внимание! Екология! Пазар! Икономика!
Ракообразуващи емулгатори:
Новото време, стремителният и понякога недостатъчно обмислен преход към пазарен механизъм, поставят пред хората нови проблеми. Един от тях е наводнението на родния пазар с вносни продоволствени стоки. Би следвало да се знае, че всяка една компания може да произвежда три категории от един и същ продукт: за вътрешно потребление, за експорт в развитите страни и за износ в развиващите са страни. Именно към третата категория се отнася 80% от хранителните продукти и напитки, насочени за експорт от страните на Северна Америка и Западна Европа към страните на Източна Европа. За сведение на потребителите на всяка от опаковките са обозначени със символи така наречените ракообразуващи емулгатори, спомагащи за консервирането на дадения продукт. Ето информацията за тези символи:
* Опасни: Е-102, Е-110, Е-120, Е-124, Е-127;
* Много опасни: Е-123;
* Забранени: Е-103, Е-105, Е-111, Е-121, Е-125, Е-126, Е-130, Е-152;
* Подозрителни: Е-104, Е-122, Е-141, Е-150, Е-171, Е-173, Е-180, Е-241, Е-477;
* Ракообразуващи: Е-131, Е-142, Е-210, Е-211, Е-212, Е-213, Е-215, Е-216, Е-217, Е-240, Е-330;
* Разстройство на червата: Е-221, Е-222, Е-223, Е-224, Е-226;
* Вредни за кожата: Е-230, Е-231, Е-232, Е-238;
* Обриви: Е-311, Е-312, Е-313;
* Общо разстройство: Е-250, Е-251;
* Повишен холестерин: Е-320, Е-321, Е-322;
* Разстройство на стомаха: Е-338, Е-339, Е-340, Е-341, Е-407, Е-450, Е-461, Е-462, Е-463, Е-465, Е-466;
И така ако прочетете на опаковката на закупената от вас стока един от горепоказаните символи, вие спокойно може да върнете съответната стока обратно.
Много спорове са възникнали около въпроса вегетарианска или месна храна?! Като изключим религиозните аргументи се виждат сериозните преимущества на вегетарианската диета, което обаче не трябва да се абсолютизира, защото води до крайности. Тук бих споменал случая с един колега на баща ми, който след като се пенсионира реши да стане вегетарианец. След една година човекът умря, защото нещата не стават по този начин - отведнъж и драстично!
Много дълголетници от даоските, будистките и индуистките монаси са вегетарианци, но от друга страна по-голяма част от другите дълголетници не са. Явно тук трябва да търсим баланса на нещата.
Факт е, че храносмилателната система на човека и дължината на червата са приспособени повече за растителна (чисто месоядните видове имат по-малка дължина на червата). Човекът е месояден, но прекалената консумация на неподходящо месо крие определени опасности. Сред тях са: отделяната пикочна киселина, урея и токсини, които натоварват бъбреците и черния дроб. Кристалите на пикочната киселина се натрупват постепенно в ставите и водят до артрити, подагра, артрози, деформиращ артрит и др. Това се получава особено при консумация на дивечово месо, карантия и така наречените "деликатеси". При обработка на месото, особено при пържене и печене се отделят канцерогенни вещества като метилколантрен, бензпирен 3-4 и други, които могат да предизвикат различни видове рак. В това отношение най-опасни са колбасите, които се опушват, при което се отделят феноли и бензпирен 3-4. Друг канцероген в колбасите е добавяния за стабилизиране на цвета нитрит, който е изключително опасен. За добавяните консерванти вече говорихме.
При консумацията на месо има и други опасности свързани с болести на самите животни: рак, паразити (глисти, тении, трихинелоза и др.), бруцелоза, туларемия, бяс и много други които се прехвърлят и на човека. Не на последно място по вредност са и даваните на животните (особено при промишлено отглеждане) антибиотици, хормони, трупно брашно, химикали и други, които преминават в месото и продуктите. За това е препоръчително да се консумират такива продукти само от домашно и пасищно отглеждани животни, без използване на пестициди.
В хранителните растения се намират почти всички витамини с изключение на В12 и Д, които обаче са крайно необходими за кръвните клетки, обмяната на веществата и имунната система. Тези важни витамини могат да се набавят от мляко, сирене, извара и яйца. Редица специалисти, обаче не препоръчват консумацията на яйца, тъй като те съдържат много холестерин, а от езотерична гледна точка привличат негативни сили и енергии, които разрушават психическото здраве.
Доказана е връзката между свръхконсумацията на месо и храни от животински произход, богати на мазнини, със сърдечно-съдовите заболявания, рака и мозъчните удари. Прекалената консумация на месо е свързана също с високо кръвно налягане, инфаркти, рак на дебелото черво, болестта на Алцхаймер, "луда крава", психически заболявания и артериосклероза.
От друга страна продължителната употреба само на растителна храна има и отрицателно въздействие. Големият обем на еднократно поетата храна претоварва стомаха и бързо засища глада, без да са приети нужните количества калории (оптимално 1500-2500 калории на ден) и белтъчини. Освен това трябва да се има предвид, че растителните белтъчини са по-трудно усвоими (от 50% до 80%), докато животинските се усвояват до 98%. Аминокиселинният състав на растителната храна също се счита за недостатъчно пълноценен. С оглед на това специалистите препоръчват тези недостатъци на чисто растителните режими да се коригират с млечно-растителни.
Много специалисти и научни изследвания показват връзка между консумацията на животински мазнини и възникването на ракови и сърдечно-съдови заболявания. С оглед на това се препоръчва те да се заменят с растителни масла, които разтварят холестерина и холестериновите плаки в кръвоносните съдове и съдържат антиоксиданти и други ценни съставки. Полезни в това отношение са студено пресования зехтин, олио от тиквено семе (полезно за простатата), орехово олио, сусамено олио, които съдържат ненаситени мастни киселини.
При средиземноморската кухня, където се употребява много зехтин, сърдечно-съдовите заболявания са сведени до минимум. Така например в Кипър, Гърция, Италия и по островите (Крит и др.) тези заболявания са силно занижени в сравнение със страните от централна Европа и особено САЩ.
От физиологична гледна точка е добре човек винаги да се храни в едни и същи часове и да сдъвква и поглъща бавно храната, тъй като тогава се отключва правилно механизма на засищане. Едно нормално хранене трябва да продължава не по-малко от 30-40 минути. В това отношение изключително вредни са така наречените "заведения за бързо хранене" от типа на "Мак-доналдс" и др. Освен това те предлагат и крайно нездравословна храна (дълбоко замразени меса и храни третирани с хормони и антибиотици), пържени меса и др.
Коментирайки въпросите на здравословното хранене трябва да изтъкнем, че няма такова понятие като "универсална диета". Хората в различните географски области са много различни като нужди на организма и в никой случай не можем да прилагаме еднакви норми и правила примерно за Южна Индия и Екватора и Централна Европа или Сибир!
От гледна точка на източната медицина и даоските практики, хората се подразделят на шест типа, всеки със своите нужди и особености в храненето и начина на живот - горещ, хладен, сух, влажен, слаб и неутрален. По своята природа човек може да се намира в едно, или няколко от дадените състояния на тялото. Този процес е променлив в зависимост от условията и нито едно от състоянията не е постоянно и фиксирано.
* "Горещият човек" има топло тяло даже в хладно време и за него е характерен червеникав оттенък на кожата. Такива хора са обикновено високо активни. В емоционален план горещите хора са темпераментни, амбициозни и притежават избухлив характер. Излишъкът на горещ компонент се заключава в сухост в устата, напукани бузи, обриви и ранички около носа и бузите, зачервени очи; характерни са също главоболие и усещане за парене при ходене по нужда. Горещото състояние на тялото се задълбочава при приемане на месна храна, а също така печени, препечени, солени и пикантни (лютиви) продукти, алкохол, пушене и големи физически натоварвания. Компенсирането на излишната топлина може да стане чрез консумиране на повече зеленчуци и плодове, течности, а също и чрез изключване от диетата на продукти предизвикващи прилив на топлина в тялото. Коригирането на състоянието трябва да става внимателно, отчитайки типа обмяна на веществата; при този тип месото не трябва изцяло да се изключва от храната, а също да се отчита че горещият човек трудно понася сух климат.
* "Хладният човек" често не може да се сгрее; дланите и стъпалата на тези хора бързо се охлаждат, а самите те изглеждат бледи. За хладния човек са характерни анемията и лошо функциониране на стомаха, признаци за преохлаждане, чести простуди и хладна пот по дланите и стъпалата. В емоционален план такива хора изглеждат отпуснати и спокойни, и е трудно да бъдат извадени от равновесие. Хладното състояние на тялото се задълбочава при по-голяма консумация на зеленчуци, студена храна, сладко, охладени напитки, салати, плодове; а също хладен и влажен климат. Компенсирането на хладното състояние на тялото може да стане чрез консумация на червено месо (главно задушено, а не печено и да се избягва прекалено люто и пикантно), зърнени, бобови и топли храни. Притежаващите хладна конституция (структура на тялото) са склонни към преход във влажно и слабо състояние.
* "Сухият човек" е склонен към бръчки на кожата; за него са характерни сухост в глътката, очите и носните кухини; постоянно кашля, даже при отсъствие на простуда. Характерни признаци са заболяванията на белите дробове и кожата. Като правило тези хора едновременно имат стремеж към горещия тип и емоционалните им характеристики са сходни. Сухото състояние на тялото се усилва при условията характерни и за горещия тип; по-нататъшно влошаване има ако човекът не пие достатъчно течности или яде малко плодове, зеленчуци и овлажняваща храна. Хората от сухия тип могат да бъдат горещи или хладни. Хранителната компенсация за сухо-горещия тип е сходна с препоръките за горещия човек. Тези които спадат към хладния-сух тип тяло трябва да внимават с овлажняващата храна, за да не се преохладят. За тях са подходящи задушени зеленчуци, месо и топли супи.
* "Влажния човек" не рядко е пълен и за тях са характерни гъбични заболявания, почти постоянна хрема, недостатъчно отделяне на течности и подуване на ставите. За влажния тип са симптоматични ревматизъм, артрит, склонност към тромбози, болки в областта на бъбреците и нарушено отделяне на урина. Влошаване на влажното състояние се получава при приемане на солена, пикантна и тлъста храна, млечни продукти, а също и влажен климат. Хора с влажно-гореща конституция трябва да избягват ястия от пуйка и фазан, манго, ананас, дивечово месо и солени продукти. Влажно-хладния тип трябва да избягва риба, бобови, тестени и зеленчукови храни, студени храни и напитки, млечни продукти, сладолед и сладкиши.
* "Слабия човек" изглежда винаги болнав, бързо се уморява, уязвим е за стресови ситуации и има слаба имунна система. Храненето при такива хора е хаотично и те често са недохранени. Емоционално тези хора са неустойчиви, болезнено чувствителни и изложени на стрес; психиката им е склонна към параноя, или невротични реакции. Общата слабост на тялото може да се задълбочава от съпътстващите негативни фактори. Често се среща типът хладно-слаба конституция. По-сериозни и даже опасни съчетания са хладно-влажен-слаб тип тяло. Такива хора е необходимо редовно и добре да балансират храненето си. Като задължително условие за постигане на физическо равновесие и нормализация на здравето е получаването на квалифицирана медицинска помощ.
* "Неутрален човек" - подобна конституция се среща сравнително рядко, тъй като за това е необходимо този човек да живее в идеално подходящи за неговото тяло условия; да притежава отлично психическо и физическо здраве, а също така интуитивно (или съзнателно) да подържа своето състояние за сметка на правилното ежедневно хранене. Освен балансираната диета, в този случай е необходимо умение да се използват целебни билки за компенсиране на вредните въздействия на обкръжаващата среда, стресовите ситуации, болестите и т.н. Вероятно в определени периоди от живота всеки от нас преминава в неутралното състояние, обаче задържането на това състояние е необикновено трудно. Затова дълголетниците и мъдреците са така малко.
Както виждаме от приложените примери за различните видове конституция, явно няма универсални рецепти касаещи храненето.
Ето и някой общи полезни съвети:
* Трябва да се пие много вода - до 3 литра на ден; при боледуване до 5-6 литра на ден.
* Част от водата може да се замести с айран, плодови сокове (неподсладени и без консерванти) и правилно приготвен зелен чай.
* Храната трябва да съответства на сезона.
* Периодично трябва да се пости, което не е гладуване а само отказ от определени видове храни.
* Избягвайте "белите отрови" - сол и рафинирана захар.
* Избягвайте алкохол, стимуланти, лекарства на химическата промишленост и наркотици. Последните са абсолютно забранени.
* Основната храна трябва да се състои от зеленчуци и плодове.
* От месото се допуска предимно риба и пилешко, а също агнешко.
* Избягвайте пържени, мазни, солени и прекалено сладки храни.
* Зърнените храни трябва да са в по-малки количества.
* Храната да се приготвя предимно чрез варене, на пара или задушена. Да се избягва пържене, запръжки, печене и препичане. Това важи особено за месото и за пушените меса и колбаси.
* Да се консумират продуктите с минимална обработка или по възможност сурови (за плодове и зеленчуци) и да се избягват силно рафинирани храни (захар, бял хляб, бяло брашно и др.).
* Да се следи за алкално-киселинното равновесие в организма и да се избягват храни повишаващи киселинността - месо, колбаси, риба, захар и сладкиши, кафе, черен чай, шоколад, алкохол, тютюн, житни растения. Алкализиращи храни са - плодове, зеленчуци, ядки, семена, картофи.
* Да се намалят слузообразуващите храни - мазнини, прясно мляко, млечни продукти, масло, мас, лой, сухо и кондензирано мляко.
По материяли от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
неделя, 19 юли 2009 г.
Продължителност на човешкия живот ІІІ
Изследователите на проблема за дълголетието, винаги са се опитвали да разгадаят тази тайна на живота. С развитието на науката и особено на молекулярната биология, през изтеклия ХХ век са се появили множество теории за стареенето, които искат да решат този труден въпрос.
Съгласно класификацията на Световната здравна организация, възрастта до 44 години се нарича млада; от 45 до 59 - средна; от 60 до 74 - напреднала; от 75 до 89 - старческа; от 90 до 100 и повече - дълголетна. Според демографите на ООН, напредналата възраст ("третата възраст") започва след 65 години.
Според Иля Мечников, има два вида старост - естествена и преждевременна. Освен това учените и геронтолозите използват още две понятия - календарна и биологична възраст, като често двете не съвпадат.
Логично е да се приеме, че съчетанието на няколко или повече неблагоприятни фактори на живот може да доведе до преждевременно остаряване на организма, като биологичната възраст (износването) изпревари календарната. Обратното също се наблюдава.
Наличието на множество теории за стареенето (с липсващо засега ефикасно противодействие!) показва, че в научните среди, въпреки големия напредък в геронтологията, все още няма единна стройна теория за решаването на проблема. Преди да изложа основните теории за стареенето и начините за удължаване на човешкия живот, ще се спра и на някои философско-морални и социологически проблеми, които също не са за пренебрегване.
Знаем, че през последните няколко хиляди години (след Потопа) човешката популация е била значително по-малка и в началото на новата ера наброява общо към 170 милиона души. Към днешна дата земното население е около 6 милиарда души. Учените считат, че земята с нейните ресурси безпроблемно би могла да изхрани два пъти по-голяма човешка популация. От друга страна земните ресурси не са неограничени и е факт, че някои енергийни ресурси започват да намаляват. Тук е необходимо точно да се изчисли и прогнозира т.нар. "критична маса" земно население, за да се постигне оптимумът на човешка популация, която да не застрашава ресурсите на земята и екологичното равновесие.
Ако приемем, че науката спомогне за удължаване на човешкия живот в неговите естествени граници до 120-150 години, то тогава може да се очаква и рязко увеличаване на броя на населението на земята в следващите десетилетия. Точно в това се състои и големия проблем, който стои пред науката и обществото как и дали трябва да стане това!?!... И по какъв начин?
От хуманна гледна точка, всички хора имат право на пълноценен и дълъг живот, но знаем че на практика сме далеч от този идеал. На Запад, а и в Близкия изток има определени кръгове и сили, които ръководени от вредни расистки теории (еврейската книга "Талмуд") се считат за "богоизбрани" и с право да потискат и унищожават другите народи. Някои лидери на тази престъпна международна масонска клика са решили още през 90-те години на миналия век да съкратят земното население наполовина! За целта се използват най-различни средства за скрит геноцид - ваксини, смъртоносни биологични оръжия (СПИН, атипична пневмония и др.), вещества предизвикващи стерилитет и у двата пола и унищожаващи имунната система, генно модифицирани растения и храни, отровни химикали, психогенератори разрушаващи нервната система, електромагнитни вълни, тектонични оръжия (изкуствени земетресения, цунами и др.), както и непрекъснати локални войни в райони на геополитически интерес. Тези хора искат да използват науката за контрол и унищожение, а не за удължаване не живота. За това трябва да сме особено внимателни относно някои научни открития, изследвания и новости, които се предлагат на широката публика и не са предназначени за "богоизбрания елит"!!!.....
Повечето изследвания в областта на фармакологията и търсене "елексира на дълголетието" са насочени именно да разработват скъпи препарати и лекарства за елита и неефикасни или вредни лекарства за простолюдието! Повечето научни институти вече работят по тази схема, а някои талантливи учени дори и не подозират за кого точно работят и за какви цели се използват техните открития!...
Разбира се без да бъдем прекалени песимисти, трябва да се имат предвид всички тези скрити механизми (някои го наричат подигравателно "теория на конспирацията") при анализирането на различните теории за стареенето и модерните методи за неговото "прекратяване" (или ускоряване без да знаем!).....
Теоретиците, които изследват стареенето са разделени на два лагера - естествено изхабяване и "планирано" стареене. Първите считат, че промените съпътстващи стареенето, са неизбежен резултат на самия живот. ДНК започва с времето да допуска грешки при синтезирането на белтъците (протеини) и в следствие на това започват промени в обмяната на веществата, отделят се повече токсини, които постепенно разрушават клетките и организма старее и умира.
Привържениците на "планираното" стареене считат, че самия процес е кодиран и програмиран в организма подобно на половото съзряване. Има доказателства в полза и на двете теории. Изследванията показват, че при еднояйчните близнаци, които имат еднакви гени - имат и еднаква продължителност на живота. Това показва, че темповете на стареене са кодирани по някакъв начин в гените. Разчитането на генома на ДНК, което стана през последните години, дава надежди за напредък на геронтологията, но имайки предвид казаното по-горе, силно се съмнявам, че тези знания скоро ще бъдат използвани в полза на човечеството; по-скоро е вероятно обратното! Трябва да се борим срещу това!
Влиянието на външните фактори за процеса на стареене също е много важно и за това учените се стремят към разкриване на механизмите на взаимодействие между околната среда и гените, които предизвикват стареенето.
Интересни са научните изследвания на клетъчно ниво. Установено е, че клетките в тялото могат да се делят (възпроизвеждат) около 50, пъти след което започват да стареят и умират. Така в живия организъм имаме постоянни процеси на възникване и унищожение: раждане на новите клетки, тяхното стареене и смърт. В организма на човек ежеминутно умират 3 милиарда клетки и част от тях се възстановяват отново. На всеки 90 дни всички основни белтъци (аминокиселини) в тялото се подменят. Животът на червените кръвни клетки - еритроцитите е около 120 - 130 дни.Този на белите кръвни клетки - левкоцитите, като част от имунната система, е още по-къс. Нервните клетки имат по-дълъг живот, но голяма част от тях също умират с времето, включително и невроните в главния мозък (особено при боксьори, скачачи във вода от кула, футболисти и др.).
Отделни тъкани (мускулна, съединителна, тъкани от паренхиматозни органи) взети от човек или животно и присадени в хранителна среда, при периодичната и смяна, могат да преживеят индивида. На А. Коррел му се е отдало по този начин да удължи живота на култивираните клетки до 20 години и повече - извън организма. А. А. Максимов, който повторил тези опити счита, че при постоянна смяна на хранителната среда, тъканите могат да живеят неограничено дълго.
Някои видове прости микроорганизми като инфузории и "чехълчета", в следствие на непрекъснатото си делене, остават "безсмъртни".
А. А. Богомолец считал, че ако всички клетки в човешкото тяло се обновяват с еднаква скорост, то човешкия организъм ще се обнови напълно за 7 години. Това означава, че ако организма като цяло притежава съвършена обмяна на веществата и може периодично да се обновява, то той ще остане вечно млад и няма да старее и умира. По ред причини това не става обаче. Но тази идея би могла да се приложи за удължаване на живота.
Според някои учени, важен дял в процеса на стареене заема хипоталамуса. Той е част от мозъка и управлява хормоните и действието на жлезите с вътрешна секреция. Счита се, че хипоталамуса действува като "часовник на остаряването". Част от хипоталамуса е т.нар. "шишарковидна жлеза" (епифиза), която се намира в центъра на мозъка и все още е с неизяснени функции. В източните езотерични учения този енергиен център е известен като "трето око" (седма чакра или горен Дан-Тян - "поле на елексира"). Той се свързва с висшите духовни практики използвани в Ци-Гун / Ней-Гун и Йога, а също и с ясновидство.
По проектите за удължаване на живота чрез въздействие на ДНК работят усилено 125 учени от компанията "Фармацевтикалс ди Коста Меза" от Калифорния, под ръководството на Томас Паник. Според този екип процеса на остаряване започва в момента, когато ДНК престане да изпраща инструкции, които "учат" клетките как да се самовъзстановяват. Целта е да се помогне на ДНК, за да може тя да продължи да изпраща тези инструкции (или бързо да ги прекрати!?!.....).
Друга теория, която има много привърженици, отделя основна роля на тимусната жлеза. Тя е основна жлеза в имунната система и при раждането на човека тежи около 200 - 250 грама. През пубертета (половото съзряване) тимусната жлеза започва да намалява, а когато теглото и спадне до 60 грама, на практика тя престава да функционира. При провеждани опити с животни, на които тимусната жлеза се отстранява след раждането, се наблюдава спиране на растежа и имунната им система рязко отслабва.
Учени, като Алън Гоулдстейн* от университета "Джордж Вашингтон", считат че в скоро време ще се произвеждат таблетки "тинозинс" - препарат от рода на хормоните, които се произвеждат точно от тимуса. Хора като Гоулдстейн натрапчиво твърдят, че тези препарати представяни като "елексир на дълголетието" трябва да се приемат всекидневно. Остава да се запитаме какъв ли ще е резултата?!.....
Теорията на Калеб Финч също е свързана с хормоните и гените. Според него гените и ДНК допринасят за остаряването по индиректен начин, и че ключът към проблема е в химическите и нервни реакции, които се извършват в мозъка, и в ефекта от тях върху нервната и имунната система. След изследвания върху хипоталамуса, той стига до следното важно заключение: "Бихме могли да ускорим, да забавим или дори да изменим посоката на някои от специфичните аспекти на остаряването, регулирайки взаимната връзка между хипоталамуса, хипофизата и тайните стероиди на половите жлези. Общо взето, намираме се на етап, на който преди петдесет години се намираха проучванията, свързани с рака.".
И какъв е този етап, ни разяснява нашия съгражданин д-р Атанас Гълъбов (автор на великолепната книга "Световна конспирация срещу здравето"). Той изнася секретни данни, че метод за лекуване на рака е открит от д-р Роял Реймънд Райф (САЩ) още преди 70 години! С този метод той лекува от рак успешно животни и хора абсолютно безвредно с помощта на прост уред с електромагнитни вълни. Тогава се намесва Американската медицинска асоциация (и тъмните сили стоящи зад нея!) и използват всички средства и цялата си власт, за да потулят откритието на учения и чрез репресии и съдебни дела успяват да го отстранят и съсипят финансово и физически, заедно с целия му екип!.....
Хормоналните и химическите теории са доста популярни в САЩ. Те внушават на хората, че с помощта на хапчето ще станат "безсмъртни". Фактите показват обаче, че прехвалените препарати, обещаващи "вечна младост" на зомбираните жизнерадостни идиоти, каквито са повечето хора в САЩ, май ги препращат по-бързо в отвъдното. Така са решили "господарите" от масонерията, тъй като според тях по-голяма част от населението е излишно и изчерпвало жизнените ресурси на земята?!.....
Друга хипотеза, която има доста привърженици, е тази за "свободните радикали" - частици от молекули, получени в резултат на обмяната на веществата, които създават безпорядък в клетъчните механизми, влизайки в реакция с всяка срещната клетка. Те са главни виновници на клетъчно ниво за болести като артериосклероза, рак, болестта на Алцхаймер и др.
Учени от московския "Биотехнологичен институт" откриха ген, забавящ стареенето, който кодира ензима метионинсулфоксидредуктаза (MsrA), предпазващ клетките от разрушителното действие на токсичните форми на кислорода (свободните кислородни радикали). Натрупването на тези свободни радикали е една от причините за стареенето на клетките и организма като цяло. Свободните радикали от своя страна могат да нарушат функцията на гените. В следствие на това кодираните от тях белтъци са с променена структура и водят до загиване на клетките.
Изследователите са открили, че ензима MsrA неутрализира действието на свободните кислородни радикали и по този начин забавя стареенето на клетките. Използвайки неизвестен засега механизъм, ензима освен това предпазва мозъчните клетки, в които настъпват нарушения при кислороден стрес.
Подобно действие върху свободните радикали оказват и т.нар. антиоксиданти: каротин, витамин А, витамин Е, някои ненаситени маслени киселини съдържащи се в растителните масла (зехтин, тиквено олио, орехово олио, сусамено олио и др.), растителни вещества и др.
Учените продължават да търсят ефикасни средства за забавяне на стареенето, а броя на теориите за това се увеличават.
Академик Емануел счита, че с помощта на антиоксидантите продължителността на живота може да се увеличи с 30-40%. Други учени като проф. Владимир Никитин и Рой Уолфорд считат, че ограниченото хранене и специална нискокалорична диета, поддържаща ниски равнища на холестерол и глюкоза, както и умерено лечебно гладуване могат да увеличат почти двойно живота на хората. Експериментите с животни в лабораторни условия доказват тази теория, която е въведена още през 1935 г. Изследванията върху диетата на столетниците от Вилкабамба и Хунза показват, че с храната си те поглъщат на ден средно по 1200 калории, като белтъците не надминават 40 грама, а мазнините - 19 грама и те са главно от растителен произход. В същото време хранителния порцион на столетниците от Абхазия и Азербайджан е значително по-голям - между 1700-1900 калории, но и там климата е по-суров. Развиването на артериосклероза и сърдечни заболявания при такова хранене са почти изключени. Като правило всички дълголетници са слаби и жилави хора, но има и изключения. Например арменските дълголетници Квада Йонасян (112 г.) и Соня Кведзения (109 г.) са били много пълни. Майката на Соня, която също е била дълголетница, е била още по-пълна от дъщеря си. Това е парадокс!
Онези учени, които съсредоточават усилията си около системата мозък - ендокринна система - имунна система, като фактори за стареенето (респективно дълголетието) започнаха да създават една нова наука - психоневроендокриноимунология. Този процес е започнал още през 1977 г. и все още не е завършил.
Според друга група учени, забавянето на метаболизма и снижаването на телесната температура, може значително да удължи живота. Факт е, че в природата имаме циклични състояния известни като зимен сън (летаргия), "спящо състояние" при растенията, анабиоза и др. При тези състояния живия организъм забавя функциите си, телесната температура се понижава и така преживява неблагоприятните условия на сезона или други в едно "консервирано състояние". В това отношение има удивителни примери. Например от солни пластове или области на вечен лед със сонди са получавани проби с бактерии замръзнали преди хиляди години. Поставени при благоприятна среда те оживяват и се развиват. От египетските пирамиди са намирани изсушени семена от житни растения, които засадени отново след векове са давали живот! Има и други такива примери.
Биолозите са открили, че ако забавят метаболизма на животните, могат да удължат живота им. При температура 18 С мухите живеят два пъти по-дълго, отколкото при температура 30 С, въпреки че сърцата им работят със същия ритъм. Видовете, които по природа имат по-бавен метаболизъм - включително и тези, които изпадат в летаргичен сън, обикновено живеят по-дълго, докато видовете с бърза обмяна на веществата умират по-рано.
На учените се е отдало да удължат клиничната смърт чрез снижаване температурата на тялото. Според д-р Уолфорд загадката на стареенето е в температурата на тялото. Провежданите от него опити доказват, че ако с помощта на медикаменти или по друг начин температурата на човешкото тяло се понижи с 1-2 С, то продължителността на живота може да се увеличи с 25-30 години.
В САЩ още през 70-те години на ХХ век са правени експерименти в Института по крионика да замразяват живи организми в течен азот при -196 С и след време отново да ги съживят. Подобни опити са правени и с хора, но всички такива експерименти са неуспешни за съжаление.
Някои медици - спекуланти обаче се възползват от наивността на хората и продължават да им предлагат "безсмъртие", разбира се срещу съответните "финикийски знаци", злоупотребявайки с доверието на хората и ограбвайки спестяванията и здравето им!
Все пак метода за охлаждане и намаляване на метаболизма не е за пренебрегване. Известно е, че с помощта на подобни методи индийските и тибетските йоги, както и майсторите на Ци-Гун в Китай, получават необикновени резултати. Има много случаи, когато йоги могат да прекарат в състояние на летаргия (със забавени функции и при ниска температура) дълго време без храна и вода, и при неблагоприятни условия, даже и заровени под земята. Така например известния тибетски йога Миларепа е изкарал без храна и вода цяла зима, затрупан от снега в една пещера. Има йоги и майстори на Ци-Гун, които могат с години да бъдат в такова състояние на летаргия или анабиоза.
В публикуваните наскоро книги на акад. Ернст Мулдашев се твърди, че в Хималайте и Тибет има тайни пещери, където се съхранява генофондът на човечеството - хора от различни цивилизации "консервирани" и намиращи се в състояние на анабиоза ("сомати") от хиляди години! Мулдашев и неговия екип са посещавали някои от тези странни пещери и са имали интересни наблюдения. Според Мулдашев при състоянието "сомати", което могат да постигнат само много напреднали духовно индивиди, водата в организма преминава в т.нар. "четвърто състояние". При това тялото се втвърдява като камък и се запазва неопределено дълго време (векове), като човек остава жив и може да се върне в нормалното си състояние. В тези пещери на генофонда температурата е винаги постоянна - около 4 С и те се охраняват от мощни психически полета и енергии!.....
И така, както виждаме теориите за стареенето, подмладяването и дълголетието са многобройни и противоречиви. Моето виждане, като оставим настрана сложните хипотези, е че човешкия организъм може да се оприличи на една машина (съвършена или не). В нея е заложен от природата един ресурс за продължителност на живота 120-150 години и повече! Ако поддържаме добре "машината" ("чистене", "смазване на чарковете", "умерена експлоатация", "ремонти", "възстановяване" и т.н.) тя може да изкара пълния си ресурс. В противен случай и при небрежно отношение, машината бързо се износва и има кратък живот.
Изкуството да се продължи живота - това е умение да не го съкращаваме! В това отношение може би са точни думите на 138-годишната Хфаф Ласурия от Абхазия, която казва: "Източникът на младостта е у всеки от нас; Само че не всички знаят как да се възползват от него"!.....
В следващите редове ще дадем накратко някои полезни съвети, факти и изследвания относно здравословния и природосъобразен начин на живот, свързани с хранене, хигиена, семейна среда, сексуален живот, физическа дейност и спорт, духовен живот и психическо здраве. В тези области е много важно да се съчетават теорията (научните изследвания) и практиката (опита на дълголетниците).
По материяли от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
Съгласно класификацията на Световната здравна организация, възрастта до 44 години се нарича млада; от 45 до 59 - средна; от 60 до 74 - напреднала; от 75 до 89 - старческа; от 90 до 100 и повече - дълголетна. Според демографите на ООН, напредналата възраст ("третата възраст") започва след 65 години.
Според Иля Мечников, има два вида старост - естествена и преждевременна. Освен това учените и геронтолозите използват още две понятия - календарна и биологична възраст, като често двете не съвпадат.
Логично е да се приеме, че съчетанието на няколко или повече неблагоприятни фактори на живот може да доведе до преждевременно остаряване на организма, като биологичната възраст (износването) изпревари календарната. Обратното също се наблюдава.
Наличието на множество теории за стареенето (с липсващо засега ефикасно противодействие!) показва, че в научните среди, въпреки големия напредък в геронтологията, все още няма единна стройна теория за решаването на проблема. Преди да изложа основните теории за стареенето и начините за удължаване на човешкия живот, ще се спра и на някои философско-морални и социологически проблеми, които също не са за пренебрегване.
Знаем, че през последните няколко хиляди години (след Потопа) човешката популация е била значително по-малка и в началото на новата ера наброява общо към 170 милиона души. Към днешна дата земното население е около 6 милиарда души. Учените считат, че земята с нейните ресурси безпроблемно би могла да изхрани два пъти по-голяма човешка популация. От друга страна земните ресурси не са неограничени и е факт, че някои енергийни ресурси започват да намаляват. Тук е необходимо точно да се изчисли и прогнозира т.нар. "критична маса" земно население, за да се постигне оптимумът на човешка популация, която да не застрашава ресурсите на земята и екологичното равновесие.
Ако приемем, че науката спомогне за удължаване на човешкия живот в неговите естествени граници до 120-150 години, то тогава може да се очаква и рязко увеличаване на броя на населението на земята в следващите десетилетия. Точно в това се състои и големия проблем, който стои пред науката и обществото как и дали трябва да стане това!?!... И по какъв начин?
От хуманна гледна точка, всички хора имат право на пълноценен и дълъг живот, но знаем че на практика сме далеч от този идеал. На Запад, а и в Близкия изток има определени кръгове и сили, които ръководени от вредни расистки теории (еврейската книга "Талмуд") се считат за "богоизбрани" и с право да потискат и унищожават другите народи. Някои лидери на тази престъпна международна масонска клика са решили още през 90-те години на миналия век да съкратят земното население наполовина! За целта се използват най-различни средства за скрит геноцид - ваксини, смъртоносни биологични оръжия (СПИН, атипична пневмония и др.), вещества предизвикващи стерилитет и у двата пола и унищожаващи имунната система, генно модифицирани растения и храни, отровни химикали, психогенератори разрушаващи нервната система, електромагнитни вълни, тектонични оръжия (изкуствени земетресения, цунами и др.), както и непрекъснати локални войни в райони на геополитически интерес. Тези хора искат да използват науката за контрол и унищожение, а не за удължаване не живота. За това трябва да сме особено внимателни относно някои научни открития, изследвания и новости, които се предлагат на широката публика и не са предназначени за "богоизбрания елит"!!!.....
Повечето изследвания в областта на фармакологията и търсене "елексира на дълголетието" са насочени именно да разработват скъпи препарати и лекарства за елита и неефикасни или вредни лекарства за простолюдието! Повечето научни институти вече работят по тази схема, а някои талантливи учени дори и не подозират за кого точно работят и за какви цели се използват техните открития!...
Разбира се без да бъдем прекалени песимисти, трябва да се имат предвид всички тези скрити механизми (някои го наричат подигравателно "теория на конспирацията") при анализирането на различните теории за стареенето и модерните методи за неговото "прекратяване" (или ускоряване без да знаем!).....
Теоретиците, които изследват стареенето са разделени на два лагера - естествено изхабяване и "планирано" стареене. Първите считат, че промените съпътстващи стареенето, са неизбежен резултат на самия живот. ДНК започва с времето да допуска грешки при синтезирането на белтъците (протеини) и в следствие на това започват промени в обмяната на веществата, отделят се повече токсини, които постепенно разрушават клетките и организма старее и умира.
Привържениците на "планираното" стареене считат, че самия процес е кодиран и програмиран в организма подобно на половото съзряване. Има доказателства в полза и на двете теории. Изследванията показват, че при еднояйчните близнаци, които имат еднакви гени - имат и еднаква продължителност на живота. Това показва, че темповете на стареене са кодирани по някакъв начин в гените. Разчитането на генома на ДНК, което стана през последните години, дава надежди за напредък на геронтологията, но имайки предвид казаното по-горе, силно се съмнявам, че тези знания скоро ще бъдат използвани в полза на човечеството; по-скоро е вероятно обратното! Трябва да се борим срещу това!
Влиянието на външните фактори за процеса на стареене също е много важно и за това учените се стремят към разкриване на механизмите на взаимодействие между околната среда и гените, които предизвикват стареенето.
Интересни са научните изследвания на клетъчно ниво. Установено е, че клетките в тялото могат да се делят (възпроизвеждат) около 50, пъти след което започват да стареят и умират. Така в живия организъм имаме постоянни процеси на възникване и унищожение: раждане на новите клетки, тяхното стареене и смърт. В организма на човек ежеминутно умират 3 милиарда клетки и част от тях се възстановяват отново. На всеки 90 дни всички основни белтъци (аминокиселини) в тялото се подменят. Животът на червените кръвни клетки - еритроцитите е около 120 - 130 дни.Този на белите кръвни клетки - левкоцитите, като част от имунната система, е още по-къс. Нервните клетки имат по-дълъг живот, но голяма част от тях също умират с времето, включително и невроните в главния мозък (особено при боксьори, скачачи във вода от кула, футболисти и др.).
Отделни тъкани (мускулна, съединителна, тъкани от паренхиматозни органи) взети от човек или животно и присадени в хранителна среда, при периодичната и смяна, могат да преживеят индивида. На А. Коррел му се е отдало по този начин да удължи живота на култивираните клетки до 20 години и повече - извън организма. А. А. Максимов, който повторил тези опити счита, че при постоянна смяна на хранителната среда, тъканите могат да живеят неограничено дълго.
Някои видове прости микроорганизми като инфузории и "чехълчета", в следствие на непрекъснатото си делене, остават "безсмъртни".
А. А. Богомолец считал, че ако всички клетки в човешкото тяло се обновяват с еднаква скорост, то човешкия организъм ще се обнови напълно за 7 години. Това означава, че ако организма като цяло притежава съвършена обмяна на веществата и може периодично да се обновява, то той ще остане вечно млад и няма да старее и умира. По ред причини това не става обаче. Но тази идея би могла да се приложи за удължаване на живота.
Според някои учени, важен дял в процеса на стареене заема хипоталамуса. Той е част от мозъка и управлява хормоните и действието на жлезите с вътрешна секреция. Счита се, че хипоталамуса действува като "часовник на остаряването". Част от хипоталамуса е т.нар. "шишарковидна жлеза" (епифиза), която се намира в центъра на мозъка и все още е с неизяснени функции. В източните езотерични учения този енергиен център е известен като "трето око" (седма чакра или горен Дан-Тян - "поле на елексира"). Той се свързва с висшите духовни практики използвани в Ци-Гун / Ней-Гун и Йога, а също и с ясновидство.
По проектите за удължаване на живота чрез въздействие на ДНК работят усилено 125 учени от компанията "Фармацевтикалс ди Коста Меза" от Калифорния, под ръководството на Томас Паник. Според този екип процеса на остаряване започва в момента, когато ДНК престане да изпраща инструкции, които "учат" клетките как да се самовъзстановяват. Целта е да се помогне на ДНК, за да може тя да продължи да изпраща тези инструкции (или бързо да ги прекрати!?!.....).
Друга теория, която има много привърженици, отделя основна роля на тимусната жлеза. Тя е основна жлеза в имунната система и при раждането на човека тежи около 200 - 250 грама. През пубертета (половото съзряване) тимусната жлеза започва да намалява, а когато теглото и спадне до 60 грама, на практика тя престава да функционира. При провеждани опити с животни, на които тимусната жлеза се отстранява след раждането, се наблюдава спиране на растежа и имунната им система рязко отслабва.
Учени, като Алън Гоулдстейн* от университета "Джордж Вашингтон", считат че в скоро време ще се произвеждат таблетки "тинозинс" - препарат от рода на хормоните, които се произвеждат точно от тимуса. Хора като Гоулдстейн натрапчиво твърдят, че тези препарати представяни като "елексир на дълголетието" трябва да се приемат всекидневно. Остава да се запитаме какъв ли ще е резултата?!.....
Теорията на Калеб Финч също е свързана с хормоните и гените. Според него гените и ДНК допринасят за остаряването по индиректен начин, и че ключът към проблема е в химическите и нервни реакции, които се извършват в мозъка, и в ефекта от тях върху нервната и имунната система. След изследвания върху хипоталамуса, той стига до следното важно заключение: "Бихме могли да ускорим, да забавим или дори да изменим посоката на някои от специфичните аспекти на остаряването, регулирайки взаимната връзка между хипоталамуса, хипофизата и тайните стероиди на половите жлези. Общо взето, намираме се на етап, на който преди петдесет години се намираха проучванията, свързани с рака.".
И какъв е този етап, ни разяснява нашия съгражданин д-р Атанас Гълъбов (автор на великолепната книга "Световна конспирация срещу здравето"). Той изнася секретни данни, че метод за лекуване на рака е открит от д-р Роял Реймънд Райф (САЩ) още преди 70 години! С този метод той лекува от рак успешно животни и хора абсолютно безвредно с помощта на прост уред с електромагнитни вълни. Тогава се намесва Американската медицинска асоциация (и тъмните сили стоящи зад нея!) и използват всички средства и цялата си власт, за да потулят откритието на учения и чрез репресии и съдебни дела успяват да го отстранят и съсипят финансово и физически, заедно с целия му екип!.....
Хормоналните и химическите теории са доста популярни в САЩ. Те внушават на хората, че с помощта на хапчето ще станат "безсмъртни". Фактите показват обаче, че прехвалените препарати, обещаващи "вечна младост" на зомбираните жизнерадостни идиоти, каквито са повечето хора в САЩ, май ги препращат по-бързо в отвъдното. Така са решили "господарите" от масонерията, тъй като според тях по-голяма част от населението е излишно и изчерпвало жизнените ресурси на земята?!.....
Друга хипотеза, която има доста привърженици, е тази за "свободните радикали" - частици от молекули, получени в резултат на обмяната на веществата, които създават безпорядък в клетъчните механизми, влизайки в реакция с всяка срещната клетка. Те са главни виновници на клетъчно ниво за болести като артериосклероза, рак, болестта на Алцхаймер и др.
Учени от московския "Биотехнологичен институт" откриха ген, забавящ стареенето, който кодира ензима метионинсулфоксидредуктаза (MsrA), предпазващ клетките от разрушителното действие на токсичните форми на кислорода (свободните кислородни радикали). Натрупването на тези свободни радикали е една от причините за стареенето на клетките и организма като цяло. Свободните радикали от своя страна могат да нарушат функцията на гените. В следствие на това кодираните от тях белтъци са с променена структура и водят до загиване на клетките.
Изследователите са открили, че ензима MsrA неутрализира действието на свободните кислородни радикали и по този начин забавя стареенето на клетките. Използвайки неизвестен засега механизъм, ензима освен това предпазва мозъчните клетки, в които настъпват нарушения при кислороден стрес.
Подобно действие върху свободните радикали оказват и т.нар. антиоксиданти: каротин, витамин А, витамин Е, някои ненаситени маслени киселини съдържащи се в растителните масла (зехтин, тиквено олио, орехово олио, сусамено олио и др.), растителни вещества и др.
Учените продължават да търсят ефикасни средства за забавяне на стареенето, а броя на теориите за това се увеличават.
Академик Емануел счита, че с помощта на антиоксидантите продължителността на живота може да се увеличи с 30-40%. Други учени като проф. Владимир Никитин и Рой Уолфорд считат, че ограниченото хранене и специална нискокалорична диета, поддържаща ниски равнища на холестерол и глюкоза, както и умерено лечебно гладуване могат да увеличат почти двойно живота на хората. Експериментите с животни в лабораторни условия доказват тази теория, която е въведена още през 1935 г. Изследванията върху диетата на столетниците от Вилкабамба и Хунза показват, че с храната си те поглъщат на ден средно по 1200 калории, като белтъците не надминават 40 грама, а мазнините - 19 грама и те са главно от растителен произход. В същото време хранителния порцион на столетниците от Абхазия и Азербайджан е значително по-голям - между 1700-1900 калории, но и там климата е по-суров. Развиването на артериосклероза и сърдечни заболявания при такова хранене са почти изключени. Като правило всички дълголетници са слаби и жилави хора, но има и изключения. Например арменските дълголетници Квада Йонасян (112 г.) и Соня Кведзения (109 г.) са били много пълни. Майката на Соня, която също е била дълголетница, е била още по-пълна от дъщеря си. Това е парадокс!
Онези учени, които съсредоточават усилията си около системата мозък - ендокринна система - имунна система, като фактори за стареенето (респективно дълголетието) започнаха да създават една нова наука - психоневроендокриноимунология. Този процес е започнал още през 1977 г. и все още не е завършил.
Според друга група учени, забавянето на метаболизма и снижаването на телесната температура, може значително да удължи живота. Факт е, че в природата имаме циклични състояния известни като зимен сън (летаргия), "спящо състояние" при растенията, анабиоза и др. При тези състояния живия организъм забавя функциите си, телесната температура се понижава и така преживява неблагоприятните условия на сезона или други в едно "консервирано състояние". В това отношение има удивителни примери. Например от солни пластове или области на вечен лед със сонди са получавани проби с бактерии замръзнали преди хиляди години. Поставени при благоприятна среда те оживяват и се развиват. От египетските пирамиди са намирани изсушени семена от житни растения, които засадени отново след векове са давали живот! Има и други такива примери.
Биолозите са открили, че ако забавят метаболизма на животните, могат да удължат живота им. При температура 18 С мухите живеят два пъти по-дълго, отколкото при температура 30 С, въпреки че сърцата им работят със същия ритъм. Видовете, които по природа имат по-бавен метаболизъм - включително и тези, които изпадат в летаргичен сън, обикновено живеят по-дълго, докато видовете с бърза обмяна на веществата умират по-рано.
На учените се е отдало да удължат клиничната смърт чрез снижаване температурата на тялото. Според д-р Уолфорд загадката на стареенето е в температурата на тялото. Провежданите от него опити доказват, че ако с помощта на медикаменти или по друг начин температурата на човешкото тяло се понижи с 1-2 С, то продължителността на живота може да се увеличи с 25-30 години.
В САЩ още през 70-те години на ХХ век са правени експерименти в Института по крионика да замразяват живи организми в течен азот при -196 С и след време отново да ги съживят. Подобни опити са правени и с хора, но всички такива експерименти са неуспешни за съжаление.
Някои медици - спекуланти обаче се възползват от наивността на хората и продължават да им предлагат "безсмъртие", разбира се срещу съответните "финикийски знаци", злоупотребявайки с доверието на хората и ограбвайки спестяванията и здравето им!
Все пак метода за охлаждане и намаляване на метаболизма не е за пренебрегване. Известно е, че с помощта на подобни методи индийските и тибетските йоги, както и майсторите на Ци-Гун в Китай, получават необикновени резултати. Има много случаи, когато йоги могат да прекарат в състояние на летаргия (със забавени функции и при ниска температура) дълго време без храна и вода, и при неблагоприятни условия, даже и заровени под земята. Така например известния тибетски йога Миларепа е изкарал без храна и вода цяла зима, затрупан от снега в една пещера. Има йоги и майстори на Ци-Гун, които могат с години да бъдат в такова състояние на летаргия или анабиоза.
В публикуваните наскоро книги на акад. Ернст Мулдашев се твърди, че в Хималайте и Тибет има тайни пещери, където се съхранява генофондът на човечеството - хора от различни цивилизации "консервирани" и намиращи се в състояние на анабиоза ("сомати") от хиляди години! Мулдашев и неговия екип са посещавали някои от тези странни пещери и са имали интересни наблюдения. Според Мулдашев при състоянието "сомати", което могат да постигнат само много напреднали духовно индивиди, водата в организма преминава в т.нар. "четвърто състояние". При това тялото се втвърдява като камък и се запазва неопределено дълго време (векове), като човек остава жив и може да се върне в нормалното си състояние. В тези пещери на генофонда температурата е винаги постоянна - около 4 С и те се охраняват от мощни психически полета и енергии!.....
И така, както виждаме теориите за стареенето, подмладяването и дълголетието са многобройни и противоречиви. Моето виждане, като оставим настрана сложните хипотези, е че човешкия организъм може да се оприличи на една машина (съвършена или не). В нея е заложен от природата един ресурс за продължителност на живота 120-150 години и повече! Ако поддържаме добре "машината" ("чистене", "смазване на чарковете", "умерена експлоатация", "ремонти", "възстановяване" и т.н.) тя може да изкара пълния си ресурс. В противен случай и при небрежно отношение, машината бързо се износва и има кратък живот.
Изкуството да се продължи живота - това е умение да не го съкращаваме! В това отношение може би са точни думите на 138-годишната Хфаф Ласурия от Абхазия, която казва: "Източникът на младостта е у всеки от нас; Само че не всички знаят как да се възползват от него"!.....
В следващите редове ще дадем накратко някои полезни съвети, факти и изследвания относно здравословния и природосъобразен начин на живот, свързани с хранене, хигиена, семейна среда, сексуален живот, физическа дейност и спорт, духовен живот и психическо здраве. В тези области е много важно да се съчетават теорията (научните изследвания) и практиката (опита на дълголетниците).
По материяли от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
Продължителност на човешкия живот ІІ
Както беше споменато по напред, геронтолозите се интересуват не толкова от индивидуалните рекорди на дълголетие, колкото от груповото дълголетие, превръщащо се в норма за дадена географска област. През изминалия век науката и разпространението на информацията се развиха извънредно много и това дава възможност да се направят някои обобщения както за груповото, така и за индивидуалното дълголетие. Вече са установени няколко области по света, където се наблюдава необикновено струпване на столетници. Такива се наблюдават в Абхазия - автономна област на Грузия, Азербайджан, областта Хунза, разположена по планинската верига (всъщност планински долини) преминаваща през Пакистански Кашмир, селището Вилкабамба в Еквадор и България; много столетници има и в някои области на Китай.
Като правило, повечето столетници от гореизброените области са все хора на физическия труд, които прекарват целия си живот на чист въздух високо в планините, хранят се умерено с повече зеленчуци, плодове и млечни произведения и по-малко месо, не пият и не пушат тютюн (с малки изключения). За тях шумът, напрежението и нервния живот (стресът) на големите градове са съвършено непознати. В Хунза и Абхазия, а също във Вилкабамба става въпрос за тихи долини разположени на около 1500 метра надморска височина. Същото важи и за планинските области на Азербайджан и България.
Ще разкажем поотделно за всяка една от тези области, общото между тях и техните особености.
Във Вилкабамба населението има изключително ниско артериално налягане, липсват сърдечни заболявания, инфаркти и рак. Температурата през цялата година е около 19 С. Климата нито е много сух, нито много влажен, а деня и нощта са равни по продължителност. Всичко тук е уравновесено и регулирано. Изворите в долината съдържат всички минерални соли с изключение на флуора. Що се отнася до почвата, в нея се съдържат голямо количество микроелементи, които преминават в растенията, отглеждани върху нея: желязо, мед, злато, калий, манган, кадмий, магнезий и др.
Ежедневната храна е умерена, еднообразна и нискокалорична. За закуска: царевица, яйце, черен хляб, сирене. На обяд почти нищо: някакъв плод и чаша кафе. Основното ядене е в края на следобеда. То се състои от "юка" (местни картофи) и "репе" - гъста супа приготвена от фасул, царевица, ориз и банани. Захарта, мазнините и месото са на практика непознати. Тук равнището на холестерина никога не надвишава 1,6 на 1000. Консумацията на сол се компенсира от поемането на големи количества калий, който се съдържа в плодовете и особено в юката. Местните столетници никога не взимат химически лекарства внесени отвън, а използват само местни билки.
Столетниците от Вилкабамба спят много и си лягат в седем часа вечер. Те са в чудесно физическо и психическо здраве, динамични са (работят физическа работа), живеят спокойно, заредени са с оптимизъм и чувство за хумор и помежду си имат добри взаимоотношения. От време на време си позволяват по чаша ракия от захарна тръстика.
Добри наблюдения и проучвания на геронтолозите има и в Абхазия. Повечето от тях са единодушни, че освен генетичния фактор съществуват и редица други изключително важни условия: продължителния, носещ удовлетворение труд; специфичното хранене, оптимално за дадената географска дължина; липсата на стресови фактори, разрушаващи нервната система. В Абхазия на старейшините се гледа с висока почит и уважение, което е важно.
Абхазците ядат малко и нискокалорична храна. Най-характерната особеност на абхазкото меню е голямото количество витамини, които се консумират през цялата година. Консумират се много лук, чесън, червен и черен пипер, домати, краставици, патладжани и всевъзможни подправки. Не се прекалява с консумирането на месо: един-два пъти седмично, главно варено козе, говеждо и птиче месо. Супи почти не се консумират.
Традиционното ястие е "лобио", с червен и бял фасул, които са много богати на белтъчини. Като основна мазнина тук се използва ореховото масло, което е богато на ненаситени мастни киселини, разтварящи холестерина и предпазващи срещу артериосклероза. Млечните продукти също се консумират от абхазците в голямо количество - особено кисело мляко и сирене. Повечето от дълголетниците почти не пият вода, а утоляват жаждата си с мътеница (айрaн), която по мнението на лекарите, превъзходно дезинфекцира червата и спира гнилостните процеси. На масата за хранене винаги има в изобилие грозде, мандарини, ябълки, смокини и нарове (изключително богати на витамин С). Вместо захар, абхазците консумират изключително пчелен мед, който съдържа множество биологично активни вещества. Абхазките дълголетници рядко пият кафе или чай и вместо тях предпочитат червено сухо вино от местни сортове. Самите дълголетници считат, че според тях най-важните фактори за дълголетието се крият в спокойствието; липса на гняв, завист и суета; високо планинския климат и въздух, чистата вода и околна среда; работата и движението.
В Азербайджан нещата са подобни като тези в Абхазия, а също е видна и географската близост на двете места. В планинските области, от където са повечето столетници, има множество езера, чиято вода е богата на минерали и соли. Местните хора я използват не само за пиене, но и за къпане и хигиенни процедури. Тези области са богати на минерални извори, които обогатяват организма с необходимите микроелементи. Местните хора всичко си произвеждат сами - хляб, мляко, месо, зеленчуци, плодове.
В Азербайджан на 100 хиляди жители се падат по 84 човека на 100 години и повече. По този показател страната заема едно от първите места в света. От там е и известния Ширали-баба Муслимов (168 г.) и неговата дълголетна фамилия, повечето от които са хора далеч над 100 години. Баща му е бил на 128 години, а майка му доживяла до 121 години. Най-дълголетни са неговите родственици Гусу (126 г.), Рустам (136 г.), Наби (145 г.), Аждар (148 г.) и сестра му Ханмиджан (124 г.). Известни са също и други удивителни дълголетници от Азербайджан: Махмуд Багир-оглу Ейвазов (152 г.), Ширин Гасанове (153 г.), Меджид Агаев (139 г.) и др.
Менюто на Ширали-баба включва свежи овнешки или телешки (говежди) шашлик (шишчета), месо с подправки, супа от месо, ориз и мацони; много плодове и зеленчуци (коприва, магданоз, лук, чесън, грах, фасул, салати, тархун и др.). Особено се набляга на чесъна и лука, които съдържат фитонциди унищожаващи голям процент от болестотворните микроби. Млякото и млечните продукти са ежедневие в Азербайджан. Ширали-баба обича много козе мляко, краве кисело мляко (особено с чесън) и сирене, а също и комбинирани с мед. Употребяват се много домати, тикви, фасул, дини, пъпеши и краставици. Често вместо хляб се употребяват питки или катми.
Ширали-баба не употребява алкохол и пие само изворна вода или чай (не повече от два пъти на ден, за чая), като предпочита билкови чайове (от рози, ягоди, шипки, малини и липа). На външен вид Ширали-баба Муслимов изглежда на не повече от 70 годишен, въпреки, че е на 168 години и това е строго документирано с акт за раждане! Умрял е от естествена смърт, абсолютно спокойно като заспал, през 1982 г.
Азербайджанците, както и абхазците, по религиозни и други причини не консумират свинско месо, колбаси и консерви също липсват на тяхната трапеза, с изключение може би на козя пастърма и някои сушени видове месо. Захар се консумира рядко.
Хората в Азербайджан са трудолюбиви, заредени са с оптимизъм и при тях почти липсват отрицателни емоции. Повечето или почти всички имат многолюдни семейства, а на някои столетници са се раждали деца и на стогодишна възраст! При Муслимов - на 124 г.
В Хунза хората живеят в почти подобни условия, както в Азербайджан и в Кавказ. Една от особеностите на хунзите е голямата консумация на кайсии; използва се също и кайсиевата ядка от която се получава олио, с което готвят храната си. Още една от тайните на хунзите е употребата на някаква растителна гъба или лишей (вероятно естествен антибиотик), която изсушена и стрита се смесва с пчелен мед и се консумира за здраве. Освен, че редовно се трудят на полето, хунзите имат задължителни часове през деня, когато се молят и медитират и това им носи душевно здраве.
За България картината ни е по-позната. Тук обаче обръщам внимание и на генетичния фактор, тъй като е известно, че българите имат уникален генофонд. Българите имат също така и пряка генетична връзка с Кавказ, Азербайджан и Хунза. И в трите места исторически са пребивавали българи, и за това заселвайки се на Балканския полуостров, древните българи са търсели сродна географска област.
България има уникални природни дадености и невероятно богатство на растителни видове (в това число и много билки), които липсват в Европа или имат различни качества. Страната е богата на минерални извори (над 6000) и е център на древна цивилизация, което определя дебел хумусен слой със специфична почва, обогатена с важни микроелементи. Столетниците са пръснати равномерно из цялата страна, но основно са в провинцията и по-малките населени места, които все още не са отровени от цивилизацията и глобализъма!..... В този смисъл много от тези места са екологически чисти, но не е ясно дали ще останат такива, при провежданата антибългарска политика на новите марионетни правителства у нас!.....
В България традиционно се консумират много плодове и зеленчуци местно производство, което е много важно. Същото важи и за млечните произведения и месото.
Българите консумират изключително много кисело мляко и според проучванията на Иля Мечников, след освобождението у нас, това е един от главните фактори за дълголетие при българите. Откритият от него в българското кисело мляко lactobacillus bulgaricum е разковничето за това. Този благороден микроорганизъм с уникални само за България свойства (в други страни той няма тези си качества или поне не в този размер) унищожава гнилостните бактерии в стомашно-чревния тракт и по този начин удължава живота ни. Почти всички столетници у нас са страстни почитатели на киселото мляко - особено овче, козе и биволско, които имат противораково (антиканцерогенно) действие. Това се дължи на факта, че този вид животни се отглеждат подвижно на пасища и почти през цялата година са на открито. Специално козите знаем, че се хранят предимно с леторасли (млади листа и пъпки), които се изключително богати на биологично активни вещества, витамин Е, каротин и други антиоксиданти. Всички те преминават и в млякото и млечните произведения - сирене, кашкавал, извара и др.
Българските столетници са сравнително динамични и предимно хора на физическия труд. Сред тях има и интелектуалци, но те са рядкост. Храната им основно е растителна, богата на плодове и зеленчуци. Рядко ядат месо и то предимно на празници. Предпочитат месото да е от домашно отгледани животни и да не е кърваво. За разлика от сега, старите българи са ядели месото по сезони: пролет - агнешко (овнешко); лято - пилешко; есен - телешко и зимата - свинско. Считало се е, че извън тези сезони (съответните празници т.нар. "жертва" или "курбан") смесването на месо не по сезона не е желателно. Българите използват много лук, чесън и много билки като подправки: чубрица, джоджен, магданоз, копър, червен пипер, мащерка, риган, босилек, целина и др. Киселото мляко се консумира директно или в комбинация; също като таратор, айрян и заливки за ястия.
Столетниците ходят много пеш, умерени са в пиенето (по чашка, две на празник) и са добродетелни и спокойни хора. Повечето от тях почти или никак не консумират свинско месо, къпят се в студена вода (извори или вирове) и носят задължително топли вълнени дрехи, дори и лятно време (вълнени чорапи, понякога по два чифта). Пият също много вода през деня и храната, която приемат са традиционни ястия (типичната българска кухня) изключително домашно приготвени. Използват много билки и малко подправки. Живеят спокойно и архаично, далеч от стресиращи фактори; повечето не гледат зомбиращата телевизия!..... За българските столетници, както и за останалите важи правилото, че имат в рода си дълголетници и на повечето родителите са също такива. Така, че наследствения фактор не е за пренебрегване.
Китайските столетници са по-малко на брой, отнесено към общия брой на населението. Рекордите по дълголетие в Китай доказани документално принадлежат на двама монаси - будистът Хуей Джао (526 - 816 г.) живял 290 години и даосът Ли Чинюен (1678 - 1928 г.), който живял 250 години (според някои данни 252 г.). Твърди се, че учителят на Ли бил на повече от 300 години, но липсват точни документи за това. Интересни китайски дълголетници са също: Сю Сюн (136 г.), Гун Лайфу (138 г.), дядо Доу (180 г.), Ли Юаншуан (136 г.), Куай Дзин (178 г.), Лън Циен (150 г.), Гуо Джъншун (125 г.), които са живяли през средновековието, както и нашите съвременници: Чън Йено (105 г.), Хъ Сицин (104 г.), У Тунан (106 г.), Фан Хътин (102 г.), Ляо Фухуей (108 г.), Джън Хунсин (120 г.), Тан Шухуа (124 г.), Шу Дзюнхъ (112 г.), Ли Гуанджън (105 г.), баба Жан (109 г.), баба Чън (121 г.), баба Лю Гуоцин (108 г.), Юан Кайсин (106 г.), Турди Салай (136 г.) и много други. За последния се счита, че в момента е най-възрастния човек в Китай.
Данни за тези необикновени столетници са събрани от геронтолога Лю Джънцай. Той ги разделя на градски и селски столетници и дава подробности за техния живот. Според статистиката най-много столетници има в автономната област Синдзян (Синдзян-Уйгурска автономна област) в Северо-Западен Китай. Тук отново се сблъскваме с факта, че исторически тази област е била населявана от българи. Отново откриваме "елексира на дълголетието" - киселото мляко и предпочитание към плодовете. В този район се консумират много дини, пъпеши, грозде, айрян, зеленчуци, кафява захар (богата на микроелементи).
Голяма част от столетниците в Китай активно се занимават с бойни изкуства (У-Шу), Ци-Гун, Дао-Ин, физически труд и практикуват традиционна китайска медицина (чжен-дзю) или се ползват от нея. Патриархалния и хармоничен живот и уважението с което се ползват възрастните хора в обществото, също е важен фактор за дълголетието при китайците. Друга особеност на китайските дълголетници е начина на живот (рано лягане, рано ставане), традиционен подход и грижа за здравето, пиене на зелен чай като основна напитка, здравословна кухня (употреба на ориз - кафяв; растителни дървесни гъби - тремела; зеле, соево сирене и червен боб - богати на белтъчини; бамбукови филизи - връхчета и всевъзможни билки и елексири - женшен, перлен прашец, лечебно вино и др., приготвяни по изпитани от векове рецепти.
По материяли от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
Като правило, повечето столетници от гореизброените области са все хора на физическия труд, които прекарват целия си живот на чист въздух високо в планините, хранят се умерено с повече зеленчуци, плодове и млечни произведения и по-малко месо, не пият и не пушат тютюн (с малки изключения). За тях шумът, напрежението и нервния живот (стресът) на големите градове са съвършено непознати. В Хунза и Абхазия, а също във Вилкабамба става въпрос за тихи долини разположени на около 1500 метра надморска височина. Същото важи и за планинските области на Азербайджан и България.
Ще разкажем поотделно за всяка една от тези области, общото между тях и техните особености.
Във Вилкабамба населението има изключително ниско артериално налягане, липсват сърдечни заболявания, инфаркти и рак. Температурата през цялата година е около 19 С. Климата нито е много сух, нито много влажен, а деня и нощта са равни по продължителност. Всичко тук е уравновесено и регулирано. Изворите в долината съдържат всички минерални соли с изключение на флуора. Що се отнася до почвата, в нея се съдържат голямо количество микроелементи, които преминават в растенията, отглеждани върху нея: желязо, мед, злато, калий, манган, кадмий, магнезий и др.
Ежедневната храна е умерена, еднообразна и нискокалорична. За закуска: царевица, яйце, черен хляб, сирене. На обяд почти нищо: някакъв плод и чаша кафе. Основното ядене е в края на следобеда. То се състои от "юка" (местни картофи) и "репе" - гъста супа приготвена от фасул, царевица, ориз и банани. Захарта, мазнините и месото са на практика непознати. Тук равнището на холестерина никога не надвишава 1,6 на 1000. Консумацията на сол се компенсира от поемането на големи количества калий, който се съдържа в плодовете и особено в юката. Местните столетници никога не взимат химически лекарства внесени отвън, а използват само местни билки.
Столетниците от Вилкабамба спят много и си лягат в седем часа вечер. Те са в чудесно физическо и психическо здраве, динамични са (работят физическа работа), живеят спокойно, заредени са с оптимизъм и чувство за хумор и помежду си имат добри взаимоотношения. От време на време си позволяват по чаша ракия от захарна тръстика.
Добри наблюдения и проучвания на геронтолозите има и в Абхазия. Повечето от тях са единодушни, че освен генетичния фактор съществуват и редица други изключително важни условия: продължителния, носещ удовлетворение труд; специфичното хранене, оптимално за дадената географска дължина; липсата на стресови фактори, разрушаващи нервната система. В Абхазия на старейшините се гледа с висока почит и уважение, което е важно.
Абхазците ядат малко и нискокалорична храна. Най-характерната особеност на абхазкото меню е голямото количество витамини, които се консумират през цялата година. Консумират се много лук, чесън, червен и черен пипер, домати, краставици, патладжани и всевъзможни подправки. Не се прекалява с консумирането на месо: един-два пъти седмично, главно варено козе, говеждо и птиче месо. Супи почти не се консумират.
Традиционното ястие е "лобио", с червен и бял фасул, които са много богати на белтъчини. Като основна мазнина тук се използва ореховото масло, което е богато на ненаситени мастни киселини, разтварящи холестерина и предпазващи срещу артериосклероза. Млечните продукти също се консумират от абхазците в голямо количество - особено кисело мляко и сирене. Повечето от дълголетниците почти не пият вода, а утоляват жаждата си с мътеница (айрaн), която по мнението на лекарите, превъзходно дезинфекцира червата и спира гнилостните процеси. На масата за хранене винаги има в изобилие грозде, мандарини, ябълки, смокини и нарове (изключително богати на витамин С). Вместо захар, абхазците консумират изключително пчелен мед, който съдържа множество биологично активни вещества. Абхазките дълголетници рядко пият кафе или чай и вместо тях предпочитат червено сухо вино от местни сортове. Самите дълголетници считат, че според тях най-важните фактори за дълголетието се крият в спокойствието; липса на гняв, завист и суета; високо планинския климат и въздух, чистата вода и околна среда; работата и движението.
В Азербайджан нещата са подобни като тези в Абхазия, а също е видна и географската близост на двете места. В планинските области, от където са повечето столетници, има множество езера, чиято вода е богата на минерали и соли. Местните хора я използват не само за пиене, но и за къпане и хигиенни процедури. Тези области са богати на минерални извори, които обогатяват организма с необходимите микроелементи. Местните хора всичко си произвеждат сами - хляб, мляко, месо, зеленчуци, плодове.
В Азербайджан на 100 хиляди жители се падат по 84 човека на 100 години и повече. По този показател страната заема едно от първите места в света. От там е и известния Ширали-баба Муслимов (168 г.) и неговата дълголетна фамилия, повечето от които са хора далеч над 100 години. Баща му е бил на 128 години, а майка му доживяла до 121 години. Най-дълголетни са неговите родственици Гусу (126 г.), Рустам (136 г.), Наби (145 г.), Аждар (148 г.) и сестра му Ханмиджан (124 г.). Известни са също и други удивителни дълголетници от Азербайджан: Махмуд Багир-оглу Ейвазов (152 г.), Ширин Гасанове (153 г.), Меджид Агаев (139 г.) и др.
Менюто на Ширали-баба включва свежи овнешки или телешки (говежди) шашлик (шишчета), месо с подправки, супа от месо, ориз и мацони; много плодове и зеленчуци (коприва, магданоз, лук, чесън, грах, фасул, салати, тархун и др.). Особено се набляга на чесъна и лука, които съдържат фитонциди унищожаващи голям процент от болестотворните микроби. Млякото и млечните продукти са ежедневие в Азербайджан. Ширали-баба обича много козе мляко, краве кисело мляко (особено с чесън) и сирене, а също и комбинирани с мед. Употребяват се много домати, тикви, фасул, дини, пъпеши и краставици. Често вместо хляб се употребяват питки или катми.
Ширали-баба не употребява алкохол и пие само изворна вода или чай (не повече от два пъти на ден, за чая), като предпочита билкови чайове (от рози, ягоди, шипки, малини и липа). На външен вид Ширали-баба Муслимов изглежда на не повече от 70 годишен, въпреки, че е на 168 години и това е строго документирано с акт за раждане! Умрял е от естествена смърт, абсолютно спокойно като заспал, през 1982 г.
Азербайджанците, както и абхазците, по религиозни и други причини не консумират свинско месо, колбаси и консерви също липсват на тяхната трапеза, с изключение може би на козя пастърма и някои сушени видове месо. Захар се консумира рядко.
Хората в Азербайджан са трудолюбиви, заредени са с оптимизъм и при тях почти липсват отрицателни емоции. Повечето или почти всички имат многолюдни семейства, а на някои столетници са се раждали деца и на стогодишна възраст! При Муслимов - на 124 г.
В Хунза хората живеят в почти подобни условия, както в Азербайджан и в Кавказ. Една от особеностите на хунзите е голямата консумация на кайсии; използва се също и кайсиевата ядка от която се получава олио, с което готвят храната си. Още една от тайните на хунзите е употребата на някаква растителна гъба или лишей (вероятно естествен антибиотик), която изсушена и стрита се смесва с пчелен мед и се консумира за здраве. Освен, че редовно се трудят на полето, хунзите имат задължителни часове през деня, когато се молят и медитират и това им носи душевно здраве.
За България картината ни е по-позната. Тук обаче обръщам внимание и на генетичния фактор, тъй като е известно, че българите имат уникален генофонд. Българите имат също така и пряка генетична връзка с Кавказ, Азербайджан и Хунза. И в трите места исторически са пребивавали българи, и за това заселвайки се на Балканския полуостров, древните българи са търсели сродна географска област.
България има уникални природни дадености и невероятно богатство на растителни видове (в това число и много билки), които липсват в Европа или имат различни качества. Страната е богата на минерални извори (над 6000) и е център на древна цивилизация, което определя дебел хумусен слой със специфична почва, обогатена с важни микроелементи. Столетниците са пръснати равномерно из цялата страна, но основно са в провинцията и по-малките населени места, които все още не са отровени от цивилизацията и глобализъма!..... В този смисъл много от тези места са екологически чисти, но не е ясно дали ще останат такива, при провежданата антибългарска политика на новите марионетни правителства у нас!.....
В България традиционно се консумират много плодове и зеленчуци местно производство, което е много важно. Същото важи и за млечните произведения и месото.
Българите консумират изключително много кисело мляко и според проучванията на Иля Мечников, след освобождението у нас, това е един от главните фактори за дълголетие при българите. Откритият от него в българското кисело мляко lactobacillus bulgaricum е разковничето за това. Този благороден микроорганизъм с уникални само за България свойства (в други страни той няма тези си качества или поне не в този размер) унищожава гнилостните бактерии в стомашно-чревния тракт и по този начин удължава живота ни. Почти всички столетници у нас са страстни почитатели на киселото мляко - особено овче, козе и биволско, които имат противораково (антиканцерогенно) действие. Това се дължи на факта, че този вид животни се отглеждат подвижно на пасища и почти през цялата година са на открито. Специално козите знаем, че се хранят предимно с леторасли (млади листа и пъпки), които се изключително богати на биологично активни вещества, витамин Е, каротин и други антиоксиданти. Всички те преминават и в млякото и млечните произведения - сирене, кашкавал, извара и др.
Българските столетници са сравнително динамични и предимно хора на физическия труд. Сред тях има и интелектуалци, но те са рядкост. Храната им основно е растителна, богата на плодове и зеленчуци. Рядко ядат месо и то предимно на празници. Предпочитат месото да е от домашно отгледани животни и да не е кърваво. За разлика от сега, старите българи са ядели месото по сезони: пролет - агнешко (овнешко); лято - пилешко; есен - телешко и зимата - свинско. Считало се е, че извън тези сезони (съответните празници т.нар. "жертва" или "курбан") смесването на месо не по сезона не е желателно. Българите използват много лук, чесън и много билки като подправки: чубрица, джоджен, магданоз, копър, червен пипер, мащерка, риган, босилек, целина и др. Киселото мляко се консумира директно или в комбинация; също като таратор, айрян и заливки за ястия.
Столетниците ходят много пеш, умерени са в пиенето (по чашка, две на празник) и са добродетелни и спокойни хора. Повечето от тях почти или никак не консумират свинско месо, къпят се в студена вода (извори или вирове) и носят задължително топли вълнени дрехи, дори и лятно време (вълнени чорапи, понякога по два чифта). Пият също много вода през деня и храната, която приемат са традиционни ястия (типичната българска кухня) изключително домашно приготвени. Използват много билки и малко подправки. Живеят спокойно и архаично, далеч от стресиращи фактори; повечето не гледат зомбиращата телевизия!..... За българските столетници, както и за останалите важи правилото, че имат в рода си дълголетници и на повечето родителите са също такива. Така, че наследствения фактор не е за пренебрегване.
Китайските столетници са по-малко на брой, отнесено към общия брой на населението. Рекордите по дълголетие в Китай доказани документално принадлежат на двама монаси - будистът Хуей Джао (526 - 816 г.) живял 290 години и даосът Ли Чинюен (1678 - 1928 г.), който живял 250 години (според някои данни 252 г.). Твърди се, че учителят на Ли бил на повече от 300 години, но липсват точни документи за това. Интересни китайски дълголетници са също: Сю Сюн (136 г.), Гун Лайфу (138 г.), дядо Доу (180 г.), Ли Юаншуан (136 г.), Куай Дзин (178 г.), Лън Циен (150 г.), Гуо Джъншун (125 г.), които са живяли през средновековието, както и нашите съвременници: Чън Йено (105 г.), Хъ Сицин (104 г.), У Тунан (106 г.), Фан Хътин (102 г.), Ляо Фухуей (108 г.), Джън Хунсин (120 г.), Тан Шухуа (124 г.), Шу Дзюнхъ (112 г.), Ли Гуанджън (105 г.), баба Жан (109 г.), баба Чън (121 г.), баба Лю Гуоцин (108 г.), Юан Кайсин (106 г.), Турди Салай (136 г.) и много други. За последния се счита, че в момента е най-възрастния човек в Китай.
Данни за тези необикновени столетници са събрани от геронтолога Лю Джънцай. Той ги разделя на градски и селски столетници и дава подробности за техния живот. Според статистиката най-много столетници има в автономната област Синдзян (Синдзян-Уйгурска автономна област) в Северо-Западен Китай. Тук отново се сблъскваме с факта, че исторически тази област е била населявана от българи. Отново откриваме "елексира на дълголетието" - киселото мляко и предпочитание към плодовете. В този район се консумират много дини, пъпеши, грозде, айрян, зеленчуци, кафява захар (богата на микроелементи).
Голяма част от столетниците в Китай активно се занимават с бойни изкуства (У-Шу), Ци-Гун, Дао-Ин, физически труд и практикуват традиционна китайска медицина (чжен-дзю) или се ползват от нея. Патриархалния и хармоничен живот и уважението с което се ползват възрастните хора в обществото, също е важен фактор за дълголетието при китайците. Друга особеност на китайските дълголетници е начина на живот (рано лягане, рано ставане), традиционен подход и грижа за здравето, пиене на зелен чай като основна напитка, здравословна кухня (употреба на ориз - кафяв; растителни дървесни гъби - тремела; зеле, соево сирене и червен боб - богати на белтъчини; бамбукови филизи - връхчета и всевъзможни билки и елексири - женшен, перлен прашец, лечебно вино и др., приготвяни по изпитани от векове рецепти.
По материяли от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
събота, 18 юли 2009 г.
Продължителност на човешкия живот І
На базата на своите изследвания геронтолозите и медиците са изчислили, че нормалната продължителност на живота в съвременни условия трябва да е поне 120 години, без това да е пределната биологична възраст на човека.
Знаем, че в ранните векове на развитието на цивилизацията, средната продължителност на живота е била много ниска. Тежките условия на живот са състарявали човека преждевременно и на 35-40 години той вече е бил старец. В днешно време нещата са се променили значително и статистиката показва например, че в една Япония, средната продължителност на живота е около 80 години и при двата пола. Така, че в това отношение Япония се нарежда на първо място по продължителност на живота.
За отбелязване е, че геронтолозите се интересуват не толкова от индивидуалните рекорди, колкото от груповото дълголетие, което вече се превръща в норма. Затова и към него интересът е по-голям. Ние ще проследим и двете направления, тъй като някои индивидуални рекорди в дълголетието не се дължат само на естествени фактори, но са следствие на специални дисциплини и езотерични практики и учения усъвършенствани през вековете. В проучването на човешкото дълголетие ще започнем с преданията, митовете и легендите, защото във всяка легенда или вълшебна приказка се крият действителни исторически събития.
В "Библията" е споменато предпотопното поколение на исполините - гиганти, които живеели по няколко стотин години и повече: Адам (930 г.); Сит (912 г.); Енос (905 г.); Кайнан (910 г.); Малелеил (895 г.); Иаред (962 г.); Енох (365 г.); Матусал (969 г.); Ламех (777 г.); Ной (950 г.). Следващите поколения имали значително по-къс живот. Обяснение за тази аномалия се опитва да даде немския учен Х. В. Гуфеланд в своята книга "Наука показваща способите за постигане на дълговременен живот" (1803 г.). Той пише, че летоброенето в тогавашните времена не е било сходно с нашето. Доказано е, че годината на древните хора до Ной (т.е. до потопа) е съдържала само 3 месеца, после 8 и накрая при Йосиф - 12 месеца. На изток и сега има народи, при които годината се състои от 3 месеца (т.е. един сезон, при наличие на 4 годишни времена!). Ако приемем, че това е вярно, то годините на библейския столетник Матусал стават реално 323 г., което изглежда доста по-приемливо и близко до документираните рекорди.
В редица източни религии също се говори за необикновено дълголетни хора известни като светци, аватари, махатми, даоси, учители на човечеството и др. За някои от тях се твърди, че са живяли по 250 - 300 години, и повечето от тях са реални исторически личност. Такива са Бабаджи, ЛаоДзъ (Боян), Чжан Санфън, Кутхуми, Джоал Кхул, Агастяр, 8-безсмъртни даоса и др.
В Китай има множество легенди за митичните първи императори, които са живели повече от 100 години. Такива са Хуанди, Яо, Шун, Ю Велики, Тан и др. Китайският Матусал е Пън Дзу, които бил известен с изключителните си кулинарни умения и изкусно владеене на дисциплините Даоин и Ци-Гун. За него се твърди, че е доживял до 767 годишна възраст.
При царуването на първия император от династията Цин (246-210 г. пр. Хр.) даосът Цуй Уъндзъ, владеещ до съвършенство грижите за съхраняване на живота, достигнал възраст 300 години. По време на династия Хан, друг даос Ли Гън от провинция Хенан живял над 700 години. При владичеството на династия Източна Хан (25 - 200 г. сл. Хр.), прочутия лекар Ли Чандзай написал книгата "Рецептите на Ли", в която твърдял, че може да изминава по 800 ли (400 км.) на ден. Вярвало се, че е живял 800 години.
В периода на Трите царства (220 - 265 г.) в царство Уей имало трима видни учени - Ган Шъ, Дзуо Цъ и Си Дзиен, които били специалисти в Ци-Гун, сексуалните практики и вътрешната алхимия (Ней-Дан). И тримата живяли над 300 години.
По време на династия Дзин в Хандан имало човек на име Уан Лие, който изглеждал млад дори в напреднала възраст, защото често консумирал филизи от коренище полигонатум. Той се оттеглил в планината Тайхан, за да се приучи на религиозен аскетизъм, и също живял 300 години.
Ако приемем, че тези сведения са легендарни и преувеличени от древните хронисти, за други има достатъчно достоверни исторически източници за дълголетниците в Китай.
Слепия придворен музикант дядо Дао (350 - 170 г. пр. Хр.) от династия Западна Хан, практикувал упражненията Дао-Ин и доживял до 180 годишна възраст.
Джан Чан (? - 152 г. пр. Хр.), първи министър при император Уънди от династия Хан, често пиел човешко мляко и живял повече от 100 години.
Прочутия лекар Хуа То от династия Хан изглеждал на човек в разцвета на силите си, когато наближавал 100 годишна възраст. Той бил екзекутиран от императора, тъй като отказал да го лекува. Неговия съвременник Лън Шоугуан, който бил вещ в даоските практики живял над 150 години.
Стогодишния Фън Дзюнда, известен като Младоликия даос, ни е завещал и една формула за съхраняване на живота от 20 йероглифа: "Упражнявай често тялото си, яж малко, избягвай тревогите, пази се от прекомерна радост и гняв, бъди умерен в сексуалното си поведение.".
Почти същото се препоръчва в "Медицински канон на Жълтия император" ("Хуан Ди нейдзин") - най-старото класическо медицинско съчинение в Китай, написано (или по-скоро тогава е записано) в епохата на Воюващите царства (403 - 221 г. пр. Хр.).
Даоските и будистките манастири са дали много столетници. Например прославения монах Хуей Джао от времето на династия Тан е бил роден през 526 г. и умрял през 816 г. на възраст 290 години. Даоски дълголетници са били Сюанюан Дзи от планината Луо Фу, провинция Гуандун; Чън Шу от храма ШанТан; Чън Юншън от планината Лунху при династия Тан; Дин Шаоуей от планината Хуашан и Су Дънин от храма Джъндин при династия Сун; Лю Йефу от Цинджоу и Ян Жуджън от Фуджоу при династия Мин. Даосът Великия Майстор от планината Хуа, който е наш съвременник, е живял над 142 години по думите на неговия ученик Гуан Сайхун, който изглежда като човек на средна възраст, но е над 70 годишен. Има и много други даоски монаси, които са били прочути с необикновеното си дълголетие.
Разбира се, тези хора са постигнали дълголетие не само поради благоприятната природна среда, но и защото са се занимавали целенасочено и систематично с медитация и физически упражнения (Дао-Ин, Ци-Гун и У-Шу).
В днешно време в Китай също има множество дълголетници. Според статистиката през 1949 г., когато е основана Китайската народна република, средната продължителност на живота там е била 35 години. През 1980 г. тя достига 69, а за градските жители дори 70 години.
При общонационалното преброяване на населението през 1953 г., в Китай са установени 3384 столетници. При третото общонационално преброяване през 1982 г. броят на столетниците е 3765 души. През 1990 г. само в Пекин има над 150 хиляди души, които са надхвърлили 90-ата си година. С почетното звание "Старци с изключително здраве" са отличени 21 граждани на столицата на възраст от 80 до 98 години. От тях 17 са мъже и 4 жени. Според статистиката тайната на дълголетието им се крие във всекидневното им занимание с физкултура: традиционната гимнастика Ци-Гун, бойни изкуства - У-Шу и спортно ходене.
В други страни също има интересни данни за столетници. В Индия и Хималаите много йоги достигат до почтена възраст, благодарение на строгата дисциплина, която следват. За йогата Картакея например се твърди, че е на 305 години. Неговият ученик Дхирендра Брахмачари (на снимката по-долу) е на 114 години, но външно изглежда на 45 - 50 години. Известно време той е бил инструктор по йога на руските космонавти в Байконур.
По данни от 1989 г. във Виетнам има 2432 души на възраст 100 и повече години. От тях 1728 са жени и 704 мъже. Най-възрастната жителка на Виетнам е 142 годишната Нган Тхи Куангхот село Чаутхан в централната провинция. Най-възрастният виетнамец е 130 годишния Хоанг А Зянг, от народността хмонг, селянин от северозападната планинска провинция Хоанглиеншън.
Историята е съхранила много данни за необикновени дълголетници през отминалите времена от средновековието до наши дни.
В 1795 г. в Едо (Токио) по покана на първия министър, дошъл един от най-старите хора в Япония - селянина Мампе. Тогава той бил на 194 години. Министърът го помолил да сподели тайната на своето дълголетие. Старецът отвърнал: "От своите предци аз съм научил мокса (лечебно обгаряне) и го ползвам цял живот. Аз и цялото ми семейство ежемесечно от първо до осмо число си правим мокса на краката в точката цзусанли (точка на стоте болести). Жена ми сега е на 173 години, сина на 153, а внука на 105.". Подарили на стареца ориз и пари, и с почести го отпратили за дома. След 48 години същият Мампе отново дошъл в Едо за участие в откриването на нов мост. Тогава той бил на 242 години, жена му на 221 години, сина на 201 години, жената на сина на 193 години, а внука на 153 години, жената на внука на 138 години!
Запазили са се сведения за англичанина Фоме Карне, който живял 207 години, преживявайки 12 английски крале. Друг англичанин Томас Парр живял 152 години, като се трудил на село. При това на 120 години той се оженил повторна за една млада вдовица, с която живял 12 години. От този брак той имал син, които доживял до 127 години. Парр преживял 9 английски крале. Прославяйки се със своето дълголетие, той бил поканен в кралския двор в Лондон, където на един прием умрял от преяждане! Аутопсиран бил от знаменития анатом Уилям Харвей, които не открил по тялото никакви старчески изменения.
Французинът Пиер де Форнел бил баща на трима синове, които се родили в различни столетия - ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ. Първият се родил в 1699 г., втория в 1738 г., а третия в 1801 г.
Сент Мунго основател на епископството в Глазгоу живял 185 години. На същата възраст умрял в Унгария селянина Петер Куартен. По него време големият му син бил на 155 години, а най-малкия на 97 години.
В Норвегия в 1797 година на 160 годишна възраст починал норвежецът Сурингтон, оставяйки млада вдовица и множество деца от многократни бракове. Големият му син бил на 103 години, а най-малкия на 9 години!
Датчанинът Дракенберг живял 146 години. До 91 годишна възраст, той служил като моряк, а от тях 13 бил в турски плен. На 111 години се оженил за 60 годишна, наскоро овдовял. В 130 годишна възраст Дракенберг страстно се влюбил в младо момиче, но не получил взаимност.
Роберт Тайлър бил пощенски чиновник и английската кралица Виктория му изпратила своя портрет с надпис: "Дар от кралица Виктория на Р. Тайлър в памет на неговата дълбока и безпримерна старост". Този подарък така развълнувал стареца, че след 3 месеца той починал на 134 годишна възраст.
Любопитен пример за дълголетие в три поколения свидетелства А. А. Богомолец цитирайки книгата на члена на френската академия Генио (103 г.) "За да живеем 100 години": "На 31 юли 1554 г. кардинал Д. Арманяк вървейки по улицата видял плачещ на прага на дома си 80 годишен мъж. На въпроса му защо плаче, той отговорил, че го е набил баща му. Удивения кардинал пожелал да види бащата. Представили му много бодър старец на 113 години, който обяснил на кардинала, че е набил сина си, заради неуважение към дядо си, покрай когото минал без да се поклони. Влизайки в дома, кардиналът видял и дядото, който бил на 143 години.
В Танзания е известен 160 годишния Самсон Шакорагаро (род. 1809 г.), който преподавал в училище. Неговият баща бил на 123 години и имал 39 жени и 203 деца, когато починал. Самсон се е женил за последно на 125 години и от този брак имал 3 деца!.....
В известното високопланинско селище Вилкабамба в Еквадор почти всички жители живеят повече от 100 години. Достоверността на тяхната възраст са потвърдили учени от Харвардския университет и университета в Кито. Най-старият жител на Вилкабамба е Хосе Толедо на 140 години, който и до сега работи на полето.
В бившите републики на Съветския Съюз е имало около 20 000 души на възраст 100 и повече години по данни от 80-те години на миналия век. Пет хиляди от тях са кавказци и живеят в Абхазия (автономна област на Грузия) и Азербайджан. Сред най-известните от тях може да споменем: Селах Будба (119 г.); Миха Джобуа (125 г., дядото на неговия братовчед е бил почти на 200 години); Кристина Адзуба (110 г.); Махти Таркил (106 г.); Махти Хагба (112 г.); Хфаф Ласурия (138 г.); Меджид Агаев (142 г.); Шакле Фахми (140 г.); Квада Йонасян (112 г.); Соня Кведзения (109 г.); Ширали Муслимов (168 г.); Махмуд Багироглу Ейвазов (152 г.); Ширин Гасанове (153 г.); Сулейман Фарзалиев (110 г.); Вели Аскеров (118 г.); Ханмиджан (124 г.); Т. С. Фролова (120 г.); Анапия Даулетбакова (107 г.); Каппас Илюсизов (102 г.); Ядигяркиши (135 г.); Гюляндам - гары (140 г.); Рустам - киши (102 г.) и др.
През 1988 г. най-стария известен жител на кралство Непал е бил 131 годишния Дурга Чоудхари. По документи той е бил роден през далечната 1857 г.
България също е прочута със своите столетници. При първото преброяване след Освобождението през 1881 г. е отчетено, че същата година са починали 122 столетници. От тях 62-ма на възраст от 100-105 години; 24 на възраст - от 106-110 г.; 15 на възраст - 111-115 г.; 8 на възраст - 116-120 г.; 5 на възраст - 121-125 г.
В края на ХІХ в. в България са живяли 2719 души над 100 годишна възраст (1185 мъже и 1534 жени).
По тези си показатели, България се нарежда на едно от първите места в света по брой столетници на глава от населението! Причините за това ще бъдат обяснени по-късно. Известни столетници в България през миналия век и сега са: Димитър Гагаузина (120 г.); Атанас Цанов Манов (105 г.); Руса Якова Боева (109 г.); Гена Гевезова (104 г.); Петър Вълков (110 г.); Рада Кирова (106 г.); Колю Цанов Манов (122 г.); Тодор Ст. Тодоров (110 г.); Станка Георгиева Джондова (110 г.); Атанас Петров Аврамов (100 г.); Симон Стоименов Въкарски (110 г.); Костадин Фиданов (108 г.); Васил Стилов (125 г.); Петко Милев Страшника (127 г.); Фатме Хасанова (104 г.) от Айтос; Фатме Асанова (117 г.) от Мадан; Слава Чолакова (102 г.); Ана Малинова (106 г.); Николай Стоянов Гайгуров (104 г.); Марица Зарева (107 г.); Дядо Петър (115 г.); Злата Петрова Гърбучкова (104 г.); Атидже Алиева Старкова (120 г.); Баба Къдрия (106 г.) и др.
По материяли от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
Знаем, че в ранните векове на развитието на цивилизацията, средната продължителност на живота е била много ниска. Тежките условия на живот са състарявали човека преждевременно и на 35-40 години той вече е бил старец. В днешно време нещата са се променили значително и статистиката показва например, че в една Япония, средната продължителност на живота е около 80 години и при двата пола. Така, че в това отношение Япония се нарежда на първо място по продължителност на живота.
За отбелязване е, че геронтолозите се интересуват не толкова от индивидуалните рекорди, колкото от груповото дълголетие, което вече се превръща в норма. Затова и към него интересът е по-голям. Ние ще проследим и двете направления, тъй като някои индивидуални рекорди в дълголетието не се дължат само на естествени фактори, но са следствие на специални дисциплини и езотерични практики и учения усъвършенствани през вековете. В проучването на човешкото дълголетие ще започнем с преданията, митовете и легендите, защото във всяка легенда или вълшебна приказка се крият действителни исторически събития.
В "Библията" е споменато предпотопното поколение на исполините - гиганти, които живеели по няколко стотин години и повече: Адам (930 г.); Сит (912 г.); Енос (905 г.); Кайнан (910 г.); Малелеил (895 г.); Иаред (962 г.); Енох (365 г.); Матусал (969 г.); Ламех (777 г.); Ной (950 г.). Следващите поколения имали значително по-къс живот. Обяснение за тази аномалия се опитва да даде немския учен Х. В. Гуфеланд в своята книга "Наука показваща способите за постигане на дълговременен живот" (1803 г.). Той пише, че летоброенето в тогавашните времена не е било сходно с нашето. Доказано е, че годината на древните хора до Ной (т.е. до потопа) е съдържала само 3 месеца, после 8 и накрая при Йосиф - 12 месеца. На изток и сега има народи, при които годината се състои от 3 месеца (т.е. един сезон, при наличие на 4 годишни времена!). Ако приемем, че това е вярно, то годините на библейския столетник Матусал стават реално 323 г., което изглежда доста по-приемливо и близко до документираните рекорди.
В редица източни религии също се говори за необикновено дълголетни хора известни като светци, аватари, махатми, даоси, учители на човечеството и др. За някои от тях се твърди, че са живяли по 250 - 300 години, и повечето от тях са реални исторически личност. Такива са Бабаджи, ЛаоДзъ (Боян), Чжан Санфън, Кутхуми, Джоал Кхул, Агастяр, 8-безсмъртни даоса и др.
В Китай има множество легенди за митичните първи императори, които са живели повече от 100 години. Такива са Хуанди, Яо, Шун, Ю Велики, Тан и др. Китайският Матусал е Пън Дзу, които бил известен с изключителните си кулинарни умения и изкусно владеене на дисциплините Даоин и Ци-Гун. За него се твърди, че е доживял до 767 годишна възраст.
При царуването на първия император от династията Цин (246-210 г. пр. Хр.) даосът Цуй Уъндзъ, владеещ до съвършенство грижите за съхраняване на живота, достигнал възраст 300 години. По време на династия Хан, друг даос Ли Гън от провинция Хенан живял над 700 години. При владичеството на династия Източна Хан (25 - 200 г. сл. Хр.), прочутия лекар Ли Чандзай написал книгата "Рецептите на Ли", в която твърдял, че може да изминава по 800 ли (400 км.) на ден. Вярвало се, че е живял 800 години.
В периода на Трите царства (220 - 265 г.) в царство Уей имало трима видни учени - Ган Шъ, Дзуо Цъ и Си Дзиен, които били специалисти в Ци-Гун, сексуалните практики и вътрешната алхимия (Ней-Дан). И тримата живяли над 300 години.
По време на династия Дзин в Хандан имало човек на име Уан Лие, който изглеждал млад дори в напреднала възраст, защото често консумирал филизи от коренище полигонатум. Той се оттеглил в планината Тайхан, за да се приучи на религиозен аскетизъм, и също живял 300 години.
Ако приемем, че тези сведения са легендарни и преувеличени от древните хронисти, за други има достатъчно достоверни исторически източници за дълголетниците в Китай.
Слепия придворен музикант дядо Дао (350 - 170 г. пр. Хр.) от династия Западна Хан, практикувал упражненията Дао-Ин и доживял до 180 годишна възраст.
Джан Чан (? - 152 г. пр. Хр.), първи министър при император Уънди от династия Хан, често пиел човешко мляко и живял повече от 100 години.
Прочутия лекар Хуа То от династия Хан изглеждал на човек в разцвета на силите си, когато наближавал 100 годишна възраст. Той бил екзекутиран от императора, тъй като отказал да го лекува. Неговия съвременник Лън Шоугуан, който бил вещ в даоските практики живял над 150 години.
Стогодишния Фън Дзюнда, известен като Младоликия даос, ни е завещал и една формула за съхраняване на живота от 20 йероглифа: "Упражнявай често тялото си, яж малко, избягвай тревогите, пази се от прекомерна радост и гняв, бъди умерен в сексуалното си поведение.".
Почти същото се препоръчва в "Медицински канон на Жълтия император" ("Хуан Ди нейдзин") - най-старото класическо медицинско съчинение в Китай, написано (или по-скоро тогава е записано) в епохата на Воюващите царства (403 - 221 г. пр. Хр.).
Даоските и будистките манастири са дали много столетници. Например прославения монах Хуей Джао от времето на династия Тан е бил роден през 526 г. и умрял през 816 г. на възраст 290 години. Даоски дълголетници са били Сюанюан Дзи от планината Луо Фу, провинция Гуандун; Чън Шу от храма ШанТан; Чън Юншън от планината Лунху при династия Тан; Дин Шаоуей от планината Хуашан и Су Дънин от храма Джъндин при династия Сун; Лю Йефу от Цинджоу и Ян Жуджън от Фуджоу при династия Мин. Даосът Великия Майстор от планината Хуа, който е наш съвременник, е живял над 142 години по думите на неговия ученик Гуан Сайхун, който изглежда като човек на средна възраст, но е над 70 годишен. Има и много други даоски монаси, които са били прочути с необикновеното си дълголетие.
Разбира се, тези хора са постигнали дълголетие не само поради благоприятната природна среда, но и защото са се занимавали целенасочено и систематично с медитация и физически упражнения (Дао-Ин, Ци-Гун и У-Шу).
В днешно време в Китай също има множество дълголетници. Според статистиката през 1949 г., когато е основана Китайската народна република, средната продължителност на живота там е била 35 години. През 1980 г. тя достига 69, а за градските жители дори 70 години.
При общонационалното преброяване на населението през 1953 г., в Китай са установени 3384 столетници. При третото общонационално преброяване през 1982 г. броят на столетниците е 3765 души. През 1990 г. само в Пекин има над 150 хиляди души, които са надхвърлили 90-ата си година. С почетното звание "Старци с изключително здраве" са отличени 21 граждани на столицата на възраст от 80 до 98 години. От тях 17 са мъже и 4 жени. Според статистиката тайната на дълголетието им се крие във всекидневното им занимание с физкултура: традиционната гимнастика Ци-Гун, бойни изкуства - У-Шу и спортно ходене.
В други страни също има интересни данни за столетници. В Индия и Хималаите много йоги достигат до почтена възраст, благодарение на строгата дисциплина, която следват. За йогата Картакея например се твърди, че е на 305 години. Неговият ученик Дхирендра Брахмачари (на снимката по-долу) е на 114 години, но външно изглежда на 45 - 50 години. Известно време той е бил инструктор по йога на руските космонавти в Байконур.
По данни от 1989 г. във Виетнам има 2432 души на възраст 100 и повече години. От тях 1728 са жени и 704 мъже. Най-възрастната жителка на Виетнам е 142 годишната Нган Тхи Куангхот село Чаутхан в централната провинция. Най-възрастният виетнамец е 130 годишния Хоанг А Зянг, от народността хмонг, селянин от северозападната планинска провинция Хоанглиеншън.
Историята е съхранила много данни за необикновени дълголетници през отминалите времена от средновековието до наши дни.
В 1795 г. в Едо (Токио) по покана на първия министър, дошъл един от най-старите хора в Япония - селянина Мампе. Тогава той бил на 194 години. Министърът го помолил да сподели тайната на своето дълголетие. Старецът отвърнал: "От своите предци аз съм научил мокса (лечебно обгаряне) и го ползвам цял живот. Аз и цялото ми семейство ежемесечно от първо до осмо число си правим мокса на краката в точката цзусанли (точка на стоте болести). Жена ми сега е на 173 години, сина на 153, а внука на 105.". Подарили на стареца ориз и пари, и с почести го отпратили за дома. След 48 години същият Мампе отново дошъл в Едо за участие в откриването на нов мост. Тогава той бил на 242 години, жена му на 221 години, сина на 201 години, жената на сина на 193 години, а внука на 153 години, жената на внука на 138 години!
Запазили са се сведения за англичанина Фоме Карне, който живял 207 години, преживявайки 12 английски крале. Друг англичанин Томас Парр живял 152 години, като се трудил на село. При това на 120 години той се оженил повторна за една млада вдовица, с която живял 12 години. От този брак той имал син, които доживял до 127 години. Парр преживял 9 английски крале. Прославяйки се със своето дълголетие, той бил поканен в кралския двор в Лондон, където на един прием умрял от преяждане! Аутопсиран бил от знаменития анатом Уилям Харвей, които не открил по тялото никакви старчески изменения.
Французинът Пиер де Форнел бил баща на трима синове, които се родили в различни столетия - ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ. Първият се родил в 1699 г., втория в 1738 г., а третия в 1801 г.
Сент Мунго основател на епископството в Глазгоу живял 185 години. На същата възраст умрял в Унгария селянина Петер Куартен. По него време големият му син бил на 155 години, а най-малкия на 97 години.
В Норвегия в 1797 година на 160 годишна възраст починал норвежецът Сурингтон, оставяйки млада вдовица и множество деца от многократни бракове. Големият му син бил на 103 години, а най-малкия на 9 години!
Датчанинът Дракенберг живял 146 години. До 91 годишна възраст, той служил като моряк, а от тях 13 бил в турски плен. На 111 години се оженил за 60 годишна, наскоро овдовял. В 130 годишна възраст Дракенберг страстно се влюбил в младо момиче, но не получил взаимност.
Роберт Тайлър бил пощенски чиновник и английската кралица Виктория му изпратила своя портрет с надпис: "Дар от кралица Виктория на Р. Тайлър в памет на неговата дълбока и безпримерна старост". Този подарък така развълнувал стареца, че след 3 месеца той починал на 134 годишна възраст.
Любопитен пример за дълголетие в три поколения свидетелства А. А. Богомолец цитирайки книгата на члена на френската академия Генио (103 г.) "За да живеем 100 години": "На 31 юли 1554 г. кардинал Д. Арманяк вървейки по улицата видял плачещ на прага на дома си 80 годишен мъж. На въпроса му защо плаче, той отговорил, че го е набил баща му. Удивения кардинал пожелал да види бащата. Представили му много бодър старец на 113 години, който обяснил на кардинала, че е набил сина си, заради неуважение към дядо си, покрай когото минал без да се поклони. Влизайки в дома, кардиналът видял и дядото, който бил на 143 години.
В Танзания е известен 160 годишния Самсон Шакорагаро (род. 1809 г.), който преподавал в училище. Неговият баща бил на 123 години и имал 39 жени и 203 деца, когато починал. Самсон се е женил за последно на 125 години и от този брак имал 3 деца!.....
В известното високопланинско селище Вилкабамба в Еквадор почти всички жители живеят повече от 100 години. Достоверността на тяхната възраст са потвърдили учени от Харвардския университет и университета в Кито. Най-старият жител на Вилкабамба е Хосе Толедо на 140 години, който и до сега работи на полето.
В бившите републики на Съветския Съюз е имало около 20 000 души на възраст 100 и повече години по данни от 80-те години на миналия век. Пет хиляди от тях са кавказци и живеят в Абхазия (автономна област на Грузия) и Азербайджан. Сред най-известните от тях може да споменем: Селах Будба (119 г.); Миха Джобуа (125 г., дядото на неговия братовчед е бил почти на 200 години); Кристина Адзуба (110 г.); Махти Таркил (106 г.); Махти Хагба (112 г.); Хфаф Ласурия (138 г.); Меджид Агаев (142 г.); Шакле Фахми (140 г.); Квада Йонасян (112 г.); Соня Кведзения (109 г.); Ширали Муслимов (168 г.); Махмуд Багироглу Ейвазов (152 г.); Ширин Гасанове (153 г.); Сулейман Фарзалиев (110 г.); Вели Аскеров (118 г.); Ханмиджан (124 г.); Т. С. Фролова (120 г.); Анапия Даулетбакова (107 г.); Каппас Илюсизов (102 г.); Ядигяркиши (135 г.); Гюляндам - гары (140 г.); Рустам - киши (102 г.) и др.
През 1988 г. най-стария известен жител на кралство Непал е бил 131 годишния Дурга Чоудхари. По документи той е бил роден през далечната 1857 г.
България също е прочута със своите столетници. При първото преброяване след Освобождението през 1881 г. е отчетено, че същата година са починали 122 столетници. От тях 62-ма на възраст от 100-105 години; 24 на възраст - от 106-110 г.; 15 на възраст - 111-115 г.; 8 на възраст - 116-120 г.; 5 на възраст - 121-125 г.
В края на ХІХ в. в България са живяли 2719 души над 100 годишна възраст (1185 мъже и 1534 жени).
По тези си показатели, България се нарежда на едно от първите места в света по брой столетници на глава от населението! Причините за това ще бъдат обяснени по-късно. Известни столетници в България през миналия век и сега са: Димитър Гагаузина (120 г.); Атанас Цанов Манов (105 г.); Руса Якова Боева (109 г.); Гена Гевезова (104 г.); Петър Вълков (110 г.); Рада Кирова (106 г.); Колю Цанов Манов (122 г.); Тодор Ст. Тодоров (110 г.); Станка Георгиева Джондова (110 г.); Атанас Петров Аврамов (100 г.); Симон Стоименов Въкарски (110 г.); Костадин Фиданов (108 г.); Васил Стилов (125 г.); Петко Милев Страшника (127 г.); Фатме Хасанова (104 г.) от Айтос; Фатме Асанова (117 г.) от Мадан; Слава Чолакова (102 г.); Ана Малинова (106 г.); Николай Стоянов Гайгуров (104 г.); Марица Зарева (107 г.); Дядо Петър (115 г.); Злата Петрова Гърбучкова (104 г.); Атидже Алиева Старкова (120 г.); Баба Къдрия (106 г.) и др.
По материяли от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
понеделник, 13 юли 2009 г.
Making на филма за Н.Св. Гялва Кармата ХVІІ-ти.
Лично на мен филмът много ми хареса, за това когато разбрах, че има и четвърта серия за това как е правен, много се зарадвах.
Приятно гледане.
Приятно гледане.
неделя, 12 юли 2009 г.
събота, 11 юли 2009 г.
Ешафод...
Зад мене - нищо...
Пред мене - смърт благословена.
В краката ми - воняща кал.
От двете ми страни - тълпата,
дважди по-воняща...
В сърцето ми - остатъци от гняв.
В душата - пустота...
Остава само да целуна
дланите корави на палача и после,
после да заспя...
В покой,
далеч от хорската воня...
Байройт, Германия
11.07.2009г. 23 минути след полунощ.
петък, 10 юли 2009 г.
Защо съм гневен на Майкъл Джексън...
Никога, ама наистина никога не съм бил почитател на Майкъл Джексън. Не казвам, че не беше голям творец, но не чувствах неговата музика близка. От такова поколение съм аз. Едни от моите връстници бяха върли негови почитатели, други харесваха Пинк Флойд, не, защото разбираха музиката им, а защото беше някак си модерно и носеше престиж, а друга група, към която се числях аз слушаше Хеви Метъл. Та аз не бях почитател на Майкъл Джексън, но някои от неговите песни ми доставяха наистина голямо удоволствие.
На какво се дължеше неговата популярност. На първо място на неговия талант, разбира се, но имаше и много други фактори, без които той щеше да си остане просто една чернокожа звезда.
Около него имаше един ореол на загадъчност, който, трябва да признаем, беше изключително добре аранжиран. Не случайно използвах точно тази дума. Тази загадъчност беше изградена от много прецизно дозирани отделни компоненти, които съставлявайки едно цяло предоставяха на публиката една визия, каквато нямаше и още няма нито един изпълнител. Като се започне от безброй многото пластични операции, мине си през онази прослувета бяла ръкавица, копринената маска против зарази, кислородната камера (клетия, искаше да доживее сто и петдесет години, помните ли? А доживя едва едно трета от тази възраст.), и се стигне огромната му ангажираност с каузата за опазване на околното среда, бракът му с Лайза Мари Пресли и педофилските скандали. Знам, че ще разгневя много от почитатели те му, но на мен лично ми се струва, че всичко това беше сценарий на един филм. Един филм, който имаше една едничка цел – да задоволява отново и отново болното его на един страдащ от тежка форма на нарцисизъм човек. Съжалявам, но така мисля.
Знам, че мнозина ще кажат - „Майната ти копеле, какво от това, нали беше велик, неповторим, уникален, божествен....“.
Е, да беше и си остана такъв, само на петдесет....
Знам, че думите ми звучат гадно, но дали някой ще може да ми обясни смислено онези безброй много процедури за избелване на кожата. А, да, щях да забравя. Той беше казал, че това се дължало на заболяването, от което страдал – витилиго. Само дето, това обяснение може и да мине пред американските му почитатели и пред няколко процента от почитателите му у нас, но пред останалите - не. Защо ли? Защото е нужно само да хвърлиш един поглед в някоя специализирана книжка и ще ти стане ясно, че това обяснение не издържа. А и ако наистина е страдал от това заболяване, то може би, корекцията на формата на носа, на скулите, на брадичката, на ушите, на.... кой знае на какво още, също са били част от лечението....
Скандалите няма да ги засягам... Там нещата са много объркани, странни, дори, извинявайте за думите, отблъскващи.
Знам, че много хора ме псуват за това, което пиша. Знам, че те са прави, когато ме обвиняват, че очерням паметта му. Знам....
Но аз си имам причина да напиша всички тези неща. Тази причина е моят гняв към него. Да, точно така, аз съм гневен на Майкъл Джексън.
Гневен съм му за това, че не успя да се пребори с егото си и точно то го уби. В известен смисъл Майкъл Джексън се самоуби с вечното си, стигащо до маниакалност, старание да бъде различен. Да бъде почти равен на Господ....
Днес попаднах на един клип в You Tube. Последния заснет материал с него преди смъртта да го отнесе.
Вижте го.
Вижте го и кажете какво всъщност виждате на него.
Същия Майкъл, когото познавате от отминалите години? Съмнявам се. Нека да ви кажа какво виждам аз. Аз виждам един уморен, съсипан човек, стараещ се да бъде такъв, какъвто е бил преди години...
Блед, изпит, тежащ вероятно не повече от петдесет килограма. С неуверени, почти сковани движения. С глас, очевидно много изморен и напрегнат. Изглеждащ като човек вдигнат от, едва ли не, от болничното легло, вероятно с помощта на много силни и опасни лекарства.....
Защо? Заради любовта на публиката ли, заради любовта към музиката, заради какво?
Да. Така мисля аз – заради егото му. Заради това, че той не можеше да преглътне, че други хора са на върха в този момент, а той отдавна вече не е.
Знам какво ще ми кажете, че неговите почитатели не са го забравяли никога. Съгласен съм, но останалите. Останалите, които го бяха забравили, които, особено по-младите, дори не знаеха кой е той. На него не му стигаше това, което беше направил. Той искаше всичко....
За това съм му гневен. Защото си отиде само на петдесет, а можеше да направи още толкова много...
Толкова много...
Просто трябваше да превъзмогне себе си.
Дано там, в отвъдното той да постигне бързо просветление и да намери вечен покой.
Покой, какъвто в този живот не успя да постигне...
На какво се дължеше неговата популярност. На първо място на неговия талант, разбира се, но имаше и много други фактори, без които той щеше да си остане просто една чернокожа звезда.
Около него имаше един ореол на загадъчност, който, трябва да признаем, беше изключително добре аранжиран. Не случайно използвах точно тази дума. Тази загадъчност беше изградена от много прецизно дозирани отделни компоненти, които съставлявайки едно цяло предоставяха на публиката една визия, каквато нямаше и още няма нито един изпълнител. Като се започне от безброй многото пластични операции, мине си през онази прослувета бяла ръкавица, копринената маска против зарази, кислородната камера (клетия, искаше да доживее сто и петдесет години, помните ли? А доживя едва едно трета от тази възраст.), и се стигне огромната му ангажираност с каузата за опазване на околното среда, бракът му с Лайза Мари Пресли и педофилските скандали. Знам, че ще разгневя много от почитатели те му, но на мен лично ми се струва, че всичко това беше сценарий на един филм. Един филм, който имаше една едничка цел – да задоволява отново и отново болното его на един страдащ от тежка форма на нарцисизъм човек. Съжалявам, но така мисля.
Знам, че мнозина ще кажат - „Майната ти копеле, какво от това, нали беше велик, неповторим, уникален, божествен....“.
Е, да беше и си остана такъв, само на петдесет....
Знам, че думите ми звучат гадно, но дали някой ще може да ми обясни смислено онези безброй много процедури за избелване на кожата. А, да, щях да забравя. Той беше казал, че това се дължало на заболяването, от което страдал – витилиго. Само дето, това обяснение може и да мине пред американските му почитатели и пред няколко процента от почитателите му у нас, но пред останалите - не. Защо ли? Защото е нужно само да хвърлиш един поглед в някоя специализирана книжка и ще ти стане ясно, че това обяснение не издържа. А и ако наистина е страдал от това заболяване, то може би, корекцията на формата на носа, на скулите, на брадичката, на ушите, на.... кой знае на какво още, също са били част от лечението....
Скандалите няма да ги засягам... Там нещата са много объркани, странни, дори, извинявайте за думите, отблъскващи.
Знам, че много хора ме псуват за това, което пиша. Знам, че те са прави, когато ме обвиняват, че очерням паметта му. Знам....
Но аз си имам причина да напиша всички тези неща. Тази причина е моят гняв към него. Да, точно така, аз съм гневен на Майкъл Джексън.
Гневен съм му за това, че не успя да се пребори с егото си и точно то го уби. В известен смисъл Майкъл Джексън се самоуби с вечното си, стигащо до маниакалност, старание да бъде различен. Да бъде почти равен на Господ....
Днес попаднах на един клип в You Tube. Последния заснет материал с него преди смъртта да го отнесе.
Вижте го.
Вижте го и кажете какво всъщност виждате на него.
Същия Майкъл, когото познавате от отминалите години? Съмнявам се. Нека да ви кажа какво виждам аз. Аз виждам един уморен, съсипан човек, стараещ се да бъде такъв, какъвто е бил преди години...
Блед, изпит, тежащ вероятно не повече от петдесет килограма. С неуверени, почти сковани движения. С глас, очевидно много изморен и напрегнат. Изглеждащ като човек вдигнат от, едва ли не, от болничното легло, вероятно с помощта на много силни и опасни лекарства.....
Защо? Заради любовта на публиката ли, заради любовта към музиката, заради какво?
Да. Така мисля аз – заради егото му. Заради това, че той не можеше да преглътне, че други хора са на върха в този момент, а той отдавна вече не е.
Знам какво ще ми кажете, че неговите почитатели не са го забравяли никога. Съгласен съм, но останалите. Останалите, които го бяха забравили, които, особено по-младите, дори не знаеха кой е той. На него не му стигаше това, което беше направил. Той искаше всичко....
За това съм му гневен. Защото си отиде само на петдесет, а можеше да направи още толкова много...
Толкова много...
Просто трябваше да превъзмогне себе си.
Дано там, в отвъдното той да постигне бързо просветление и да намери вечен покой.
Покой, какъвто в този живот не успя да постигне...
сряда, 8 юли 2009 г.
понеделник, 6 юли 2009 г.
Далай Лама. История и съвременност
Институцията на Далай Ламите датира от края на ХІV век от н.е. В същността си тя представлява официалния водач на традицията Гелуг, която е най-младата от четирите основни традиции в тибетския будизъм. Основана е от Дзонгкапа няколко десетилетия по-рано. За първи лидер на тази традиция, традиционно се приема петият Далай Лама - Лобсанг Гятсо, макар и неговите предшественици също да са принадлежали към нея.
Далай лама се приема за най-висшия духовен водач и учител в Тибет. Далай Ламите управляват Тибет наравно с регентите и светския парламент (кашиг – на тибетски) от 1642 до 1959 година.
Далай Лама е инкарнация на един от най-почитани Бодхисатви в пантеона на Будизма, не само в неговия Тибетски вариянт, но и в останалите традиции – Бодхисатвата на безграничното състрадание Авалокитешвара. Бодхисатви са наричани същества, които са достигнали просветление, като Будите, но не се отделят в нирвана, а доброволно остават в цикъла на преражданията, за да помагат на останалите същества в пътя им към просветление.
Далай Ламите следват един след друг в наследяването на този пост, но не чрез кръвно – родствено унаследяване (Далай Ламите са монаси и за разлика от някои други Будистки школи в Тибет в които монасите имат право да създават семейство, в Гелуг това не е възможно.), а чрез издирване на детето в което се е преродил предходния носител на титлата. По този начин се приема, че от първия до настоящия Далай Лама, всъщност става въпрос за една и съща личност, която се преражда в един непрекъснат цикъл, осигурявайки по този начин запазването на приемствеността и опазването на традицията. Процесът по издирването на прерожденеца и установяването на неговата автентичност са свързани с множество практики и традиции, като особено важно е участието на вторият по значение духовен водач - Панчен Лама.
Макар и, както казахме по-горе, традицията да води началото си от раждането през 1391 годинана първия Далай Лама – Гедун Друпа, официално тази титла започва да носи Сонам Гятсо – Далай Лама ІІІ-ти. Тя му е присъдена от монголския владетел Алтан Кхан в знак на преклонение пред неговата мъдрост и знания. В превод от монголски „Далай“ означава океан, океан от мъдрост.
Някои по-важни Далай Лами.
Първия Далай Лама е роден през 1391 година в района на Централен Тибет в семейство на номади. Светското му име е Пема Дордже.
На четиринадесет годишна възраст получава първите си посвещения от Кхенчен Друпа Шераб, абат на манастира Нартханг, който му дава монашеско то име Гедун Друпа. През 1416 година Гедун Друпа става ученик на Дзонкапа, който след известно време, убеден в невероятните интелектуални способности на младия си довереник, го прави свой най-приближен помощник.
През1447 година Гедун Друпа основава манастира Таши Лунпо в Шигатсе. Скоро манастира става един от най-важните центрове за изучаване на Будизма в Тибет.
Гедун Друпа умира по време на медитация през 1474 година.
През живота си е написал многотомни изследвания, анализи и трактовки върху философията и традициите на Будизма.
Вторият Далай Лама – Гедун Гятсо е роден през 1475 година също в Централен Тибет. Неговия баща, макар и земеделец по професия, е много подробно запознат с практиките на традицията Нийнгма.
Когато момченцето вече можело да говори свободно то съобщило на родителите си, че се казва Пема Дордже, също както е било името на неговия предшественик и че желае да живее в манастира Таши Лунпо.
Получава първите си учения от своя баща и на единадесет години постъпва в манастира, където продължава обучението си. Официално е разпознат като перожденец на Гелун Друпа от Чойе Гялтсен, който му дава името Гелун Гятсо.
През 1525 година поема абатския пост на манастира.
Умира през 1542 година.
Петият Далай Лама Лобсаг Гятсо е роден през 1617 година.
Когато Сонам Чоел, един от най-приближените монаси на четвъртия Далай Лама чул за невероятните способности на момчето, веднага го посетил и с му показал вещи принадлежали на четвъртия. Детето веднага ги разпознало. Сонам Чоел запазил в тайна разпознаването на младия прерожденец заради нестабилната политическа обстановса в Тибет по това време. Малко по-късно детето е отведено в манастира Дрепунг където започва неговото обучение. Окончателното му разпознаване е извършено от третия Панчен Лама – Лобсанг Чогял.
Далай Лама V-ти е интрониран като такъв през 1642. През 1645 година по негова идея започва изграждането на двореца Потала, което е продължило повече от четиридесет години. По времето на Далай Лама V се затвърждава доминиращата роля на традицията Гелуг, като това води до загуба на влияние на останалите три традиции Сакя, Кагя и Нийнгма.
Далай Лама Лобсаг Гятсо е голям учен, поет, политик и държавник, допринесъл не само за развитието на Будизма в региона, но и за неговото разпространение и утвърждаване като основна религия извън Тибет. По негово време Тибет засилва връзките си с Монголия, Китай и Идния и това допринася за икономическото благоденствие и политическа стабилност на региона.
Далай Лама Лобсаг Гятсо умира през 1652 година като пожелава смъртта му да бъде запазена в тайна за момента, за да бъде изчакан по-подходящ политически момент. Смъртта му става известна цели петнадесет години по-късно, когато е разпознат неговия прерожденец Тсангянг Гятсо.
Тринайстия Далай лама Тубтен Гятсо е роден през 1876 година в семейство на земеделци в района на Южен Тибет.
Разпознат е от държавния оракул на Тибет и от деветия Панчен Лама – Темпай Вангчук. През 1875 година е интронират официално в двореца Потала. Официално поема властта на 8 август 1895 година.
През 1909 година Китай извършва своята първа инвазия в Тибет и когато пристига новината, че войската на генерал Чао Ир Фенг е в близост до столицата Лхаса, Далай Лама и неговите най-приближени се спасаяват, бягайки в кралство Сиким, а по-късно в Индия.
Завръща се в родината през 1913 година и започва дейност, сравнима само с тази на Далай Лама V-ти. По време на своето управление Тубтен Гятсо предприема множество стъпки за модернизирането на Тибет. От особена важност са някои много радикални стъпки за премахване на религиозния тоталитаризъм затвърждаван последователно от неговите прешественици. Освен това предприема няколко поредни стъпки за изграждане на военни сили в Тибет, а също така и създава първите полицейски формирования, първо в Лхаса, а по-късно и в останалите градове в Тибет.
През 1913 година създава първото тибетско издателство и първата информационна служба. През същата година изпраща няколко млади и изявени с интелектуалните си способности млади монаси във Великобритания, за да изучават инженерни науки. Три години по-късно създава първия Тибетски Институт по традиционна медицина. По негова инициатива в Тибет са създадени няколко Английски училища.
Далай Лама ХІІІ-ти умира през 1933 година на петдесет и осем годишна възраст.
НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО Далай Лама ХІV-ти ТЕНЗИН ГЯТСО.
Тензин Гятсо е четиринадесетият и настоящ далай лама, духовен водач на тибетските будисти. Негово Светейшество Далай лама XIV, Тензин Гятсо се явява духовен лидер на тибетския народ. Роден на 6 юли 1935 година в малкото селце Такцер в североизточен Тибет и е получил името Лхамо Дхондруб. През 1909 година Далай лама XIII посещава селцето Такцер и остава силно впечатлен от красотата на природата и изказва желание да се върне отново там някога. През 1937 година, вече след смъртта на Далай лама XIII - Тубтен Гяцо, в селото пристига група лами, които търсят неговото превъплащение. След съответен изпит двугодишният Лхамо Дхондруп бил признат за въплъщение на своя предшественик.
Далай лама е обучаван по традиционната тибетска образователна система. Той е имал двама официални наставника - Линг Ринпоче и Триджанг Ринпоче. В програмата му на обучение са влезали "пет големи науки" ( логика, тибетско изкуство и култура, санкскрит, медицина, будистка философия ) и "пет малки науки" ( поезия, музика и драматично изкуство, астрология и словесност). На 22 февруари 1940 година Далай лама XIV бил възкачен на трона в столицата на Тибет, Лхаса. След окупацията на Тибет от комунистически Китай през 1949-1950 година Далай лама непрестанно предприемал постъпки за мирно съжителстване межу двата народа, но бил принуден да напусне Лхаса на 17 март 1959 година, и намира убежище в Индия.
От 1960 година Далай лама живее в Индия, град Дхарамсала („Малка Лхаса“), щат Химачал Прадеш. Там е разположена щаб-квартирата на тибетското правителство в изгнание.
В периода 1959-1965 година нееднократно Далай лама XIV моли ООН за съдействие при решаване на тибетския проблем. Резултат на това са и трите резолюции на Общото събрание на ООН, призоваващи Китай да уважава правата на човека в Тибет.
През 1963 година Негово Светейшество провъзгласява Демократична конституция, основана на будистки принципи и Всеобща декларация за правата на човека, като модел за бъдещо освобождаване на Тибет.
През 1987 година на съвещание на Съвета на Конгреса на САЩ, Негово Светейшество представя "Мирен план от пет точки". Първа точка от него била в Тибет да бъде създадена "зона на мира".
На 15 юли 1988 година в Страсбург Далай лама внася разширен вариант на "План от пет точки", като предлага демократично самоуправление в Тибет "в сътрудничество с Китайската Народна Република".
На 10 декември 1989 Далай лама XIV получава Нобелова награда за мир.
През 1949, комунистите на власт в Китай отричат независимостта на Тибет и изпращат свои военни и идеологически части, за да освободят населението на робството на теокрацията. През 1950, тринадесет годишен настоящият Далай лама става глава на правителството. През следващите девет години, той търси мирно решение на кризата, но е принуден да потърси убежище в Индия, където в Дхармасала установява тибетско правителството в изгнание. Както навсякъде в Китай по време на културната революция манастири са разрушавани, монаси и монахини са преследвани, лишени от свобода и измъчвани. Народът е лишен от правото на свободно изразяване.
От изгнание Далай лама Тензин Гятсо изобличава политиката на Китай и воюва последователно и неуморно, но с мирни средства за връщането на автономията на Тибет. На 9 март 1961 той отправя апел към Обединените Нации в полза на възстановяването на независимостта на Тибет. Дън Сяопин през 1979 заявава, че освен независимостта всичко друго може да бъде обсъдено. От тогава Далай лама настоява не за независимост, а за реална автономия на Тибет, като се позовава на китайската конституция. Водени са преговори между представители на Далай лама и китайското правителство, но все още не се е състояла среща без посредници между Далай лама, неговото правителство в изгнание и китайското правителство.
Днес в Китай, тибетския будисткият култ Гелугпа не е вече забранен, а официално разрешен от китайското правителството дори и в Пекин, в древния храм Йонгхе. Многобройни международни асоциации репресиите към духовни лица в Тибет: задържането на Панча Лама Гедхун Чоеки Нийама през 1995, закриването през 2001 на будисткия институт Сертхар, основан от Кенпо Джигме Пхунтсок, който е бил под домашен арест и изчезва при съмнителни обстоятелства, или присъдата на доживотен затвор на Тенцин Делек Ринпоче през 2005. Повечето от значителните будистки учители са били принудени да потърсят убежище извън страната си например бягството на Рингдзин Намха Гиатсо Ринпоче през 1998, или на 17-тия Кармапа Орджиен Тринлеи Дорже през 2000.
Китайското правителство е заявило, че следващия Далай лама ще се роди в Китай и ще бъде избран от Китай. В отговор Далай лама заявява, че "той едва ли ще се роди в Китай, ако ситуацията не се промени, а ще се роди в свободна страна, за да може да продължи делото си за благото на Тибет, Будизма и човечеството."
Делото на 14-тия Далай Лама Тензин Гятсо за освобождаване по мирен път на Тибет се подкрепя от многобройни политици, видни личности и институции по цял свят.
Международни награди присъдени на Негово Светейшество.
* 27 юли 2005г. - Премия за мир от хората на Хес
Парламент Хес (Хесбаден, Германия),
* 12 август 2005г. - Премия за мир от фонд «Манхай»
Фонд «Манхай» (Южна Корея),
* 25 септември 2005г. - Почетна докторска степен
Университет Ратгерс (Ню-Джърси, САЩ),
* 6 ноември 2005г. - Премия «Състрадание и вдъхновение»
Американски хималайски фонд (Сан-Франциско, САЩ),
* 16 февруари 2006 г.- Премия Бен Гурион
Университет "Бен Гурион" Израел),
* 4 май 2006 г. - Почетна докторска степен
Университет Сантяго (Сантяго, Чили),
* 9 септември 2006 г. - Почетен гражданин на Канада ,
* 19 септември 2006 г.- Почетна докторска степен
Университет Бъфало (Ню Йорк, САЩ),
* 14 октомври 2006 г.-Почетна докторска степен в областта на биологията
Университет Рим (Рим, Италия)
Далай лама се приема за най-висшия духовен водач и учител в Тибет. Далай Ламите управляват Тибет наравно с регентите и светския парламент (кашиг – на тибетски) от 1642 до 1959 година.
Далай Лама е инкарнация на един от най-почитани Бодхисатви в пантеона на Будизма, не само в неговия Тибетски вариянт, но и в останалите традиции – Бодхисатвата на безграничното състрадание Авалокитешвара. Бодхисатви са наричани същества, които са достигнали просветление, като Будите, но не се отделят в нирвана, а доброволно остават в цикъла на преражданията, за да помагат на останалите същества в пътя им към просветление.
Далай Ламите следват един след друг в наследяването на този пост, но не чрез кръвно – родствено унаследяване (Далай Ламите са монаси и за разлика от някои други Будистки школи в Тибет в които монасите имат право да създават семейство, в Гелуг това не е възможно.), а чрез издирване на детето в което се е преродил предходния носител на титлата. По този начин се приема, че от първия до настоящия Далай Лама, всъщност става въпрос за една и съща личност, която се преражда в един непрекъснат цикъл, осигурявайки по този начин запазването на приемствеността и опазването на традицията. Процесът по издирването на прерожденеца и установяването на неговата автентичност са свързани с множество практики и традиции, като особено важно е участието на вторият по значение духовен водач - Панчен Лама.
Макар и, както казахме по-горе, традицията да води началото си от раждането през 1391 годинана първия Далай Лама – Гедун Друпа, официално тази титла започва да носи Сонам Гятсо – Далай Лама ІІІ-ти. Тя му е присъдена от монголския владетел Алтан Кхан в знак на преклонение пред неговата мъдрост и знания. В превод от монголски „Далай“ означава океан, океан от мъдрост.
Някои по-важни Далай Лами.
Първия Далай Лама е роден през 1391 година в района на Централен Тибет в семейство на номади. Светското му име е Пема Дордже.На четиринадесет годишна възраст получава първите си посвещения от Кхенчен Друпа Шераб, абат на манастира Нартханг, който му дава монашеско то име Гедун Друпа. През 1416 година Гедун Друпа става ученик на Дзонкапа, който след известно време, убеден в невероятните интелектуални способности на младия си довереник, го прави свой най-приближен помощник.
През1447 година Гедун Друпа основава манастира Таши Лунпо в Шигатсе. Скоро манастира става един от най-важните центрове за изучаване на Будизма в Тибет.
Гедун Друпа умира по време на медитация през 1474 година.
През живота си е написал многотомни изследвания, анализи и трактовки върху философията и традициите на Будизма.
Вторият Далай Лама – Гедун Гятсо е роден през 1475 година също в Централен Тибет. Неговия баща, макар и земеделец по професия, е много подробно запознат с практиките на традицията Нийнгма. Когато момченцето вече можело да говори свободно то съобщило на родителите си, че се казва Пема Дордже, също както е било името на неговия предшественик и че желае да живее в манастира Таши Лунпо.
Получава първите си учения от своя баща и на единадесет години постъпва в манастира, където продължава обучението си. Официално е разпознат като перожденец на Гелун Друпа от Чойе Гялтсен, който му дава името Гелун Гятсо.
През 1525 година поема абатския пост на манастира.
Умира през 1542 година.
Петият Далай Лама Лобсаг Гятсо е роден през 1617 година.Когато Сонам Чоел, един от най-приближените монаси на четвъртия Далай Лама чул за невероятните способности на момчето, веднага го посетил и с му показал вещи принадлежали на четвъртия. Детето веднага ги разпознало. Сонам Чоел запазил в тайна разпознаването на младия прерожденец заради нестабилната политическа обстановса в Тибет по това време. Малко по-късно детето е отведено в манастира Дрепунг където започва неговото обучение. Окончателното му разпознаване е извършено от третия Панчен Лама – Лобсанг Чогял.
Далай Лама V-ти е интрониран като такъв през 1642. През 1645 година по негова идея започва изграждането на двореца Потала, което е продължило повече от четиридесет години. По времето на Далай Лама V се затвърждава доминиращата роля на традицията Гелуг, като това води до загуба на влияние на останалите три традиции Сакя, Кагя и Нийнгма.
Далай Лама Лобсаг Гятсо е голям учен, поет, политик и държавник, допринесъл не само за развитието на Будизма в региона, но и за неговото разпространение и утвърждаване като основна религия извън Тибет. По негово време Тибет засилва връзките си с Монголия, Китай и Идния и това допринася за икономическото благоденствие и политическа стабилност на региона.
Далай Лама Лобсаг Гятсо умира през 1652 година като пожелава смъртта му да бъде запазена в тайна за момента, за да бъде изчакан по-подходящ политически момент. Смъртта му става известна цели петнадесет години по-късно, когато е разпознат неговия прерожденец Тсангянг Гятсо.
Тринайстия Далай лама Тубтен Гятсо е роден през 1876 година в семейство на земеделци в района на Южен Тибет.Разпознат е от държавния оракул на Тибет и от деветия Панчен Лама – Темпай Вангчук. През 1875 година е интронират официално в двореца Потала. Официално поема властта на 8 август 1895 година.
През 1909 година Китай извършва своята първа инвазия в Тибет и когато пристига новината, че войската на генерал Чао Ир Фенг е в близост до столицата Лхаса, Далай Лама и неговите най-приближени се спасаяват, бягайки в кралство Сиким, а по-късно в Индия.
Завръща се в родината през 1913 година и започва дейност, сравнима само с тази на Далай Лама V-ти. По време на своето управление Тубтен Гятсо предприема множество стъпки за модернизирането на Тибет. От особена важност са някои много радикални стъпки за премахване на религиозния тоталитаризъм затвърждаван последователно от неговите прешественици. Освен това предприема няколко поредни стъпки за изграждане на военни сили в Тибет, а също така и създава първите полицейски формирования, първо в Лхаса, а по-късно и в останалите градове в Тибет.
През 1913 година създава първото тибетско издателство и първата информационна служба. През същата година изпраща няколко млади и изявени с интелектуалните си способности млади монаси във Великобритания, за да изучават инженерни науки. Три години по-късно създава първия Тибетски Институт по традиционна медицина. По негова инициатива в Тибет са създадени няколко Английски училища.
Далай Лама ХІІІ-ти умира през 1933 година на петдесет и осем годишна възраст.
НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО Далай Лама ХІV-ти ТЕНЗИН ГЯТСО.
Тензин Гятсо е четиринадесетият и настоящ далай лама, духовен водач на тибетските будисти. Негово Светейшество Далай лама XIV, Тензин Гятсо се явява духовен лидер на тибетския народ. Роден на 6 юли 1935 година в малкото селце Такцер в североизточен Тибет и е получил името Лхамо Дхондруб. През 1909 година Далай лама XIII посещава селцето Такцер и остава силно впечатлен от красотата на природата и изказва желание да се върне отново там някога. През 1937 година, вече след смъртта на Далай лама XIII - Тубтен Гяцо, в селото пристига група лами, които търсят неговото превъплащение. След съответен изпит двугодишният Лхамо Дхондруп бил признат за въплъщение на своя предшественик.
Далай лама е обучаван по традиционната тибетска образователна система. Той е имал двама официални наставника - Линг Ринпоче и Триджанг Ринпоче. В програмата му на обучение са влезали "пет големи науки" ( логика, тибетско изкуство и култура, санкскрит, медицина, будистка философия ) и "пет малки науки" ( поезия, музика и драматично изкуство, астрология и словесност). На 22 февруари 1940 година Далай лама XIV бил възкачен на трона в столицата на Тибет, Лхаса. След окупацията на Тибет от комунистически Китай през 1949-1950 година Далай лама непрестанно предприемал постъпки за мирно съжителстване межу двата народа, но бил принуден да напусне Лхаса на 17 март 1959 година, и намира убежище в Индия.
От 1960 година Далай лама живее в Индия, град Дхарамсала („Малка Лхаса“), щат Химачал Прадеш. Там е разположена щаб-квартирата на тибетското правителство в изгнание.
В периода 1959-1965 година нееднократно Далай лама XIV моли ООН за съдействие при решаване на тибетския проблем. Резултат на това са и трите резолюции на Общото събрание на ООН, призоваващи Китай да уважава правата на човека в Тибет.
През 1963 година Негово Светейшество провъзгласява Демократична конституция, основана на будистки принципи и Всеобща декларация за правата на човека, като модел за бъдещо освобождаване на Тибет.
През 1987 година на съвещание на Съвета на Конгреса на САЩ, Негово Светейшество представя "Мирен план от пет точки". Първа точка от него била в Тибет да бъде създадена "зона на мира".
На 15 юли 1988 година в Страсбург Далай лама внася разширен вариант на "План от пет точки", като предлага демократично самоуправление в Тибет "в сътрудничество с Китайската Народна Република".
На 10 декември 1989 Далай лама XIV получава Нобелова награда за мир.
През 1949, комунистите на власт в Китай отричат независимостта на Тибет и изпращат свои военни и идеологически части, за да освободят населението на робството на теокрацията. През 1950, тринадесет годишен настоящият Далай лама става глава на правителството. През следващите девет години, той търси мирно решение на кризата, но е принуден да потърси убежище в Индия, където в Дхармасала установява тибетско правителството в изгнание. Както навсякъде в Китай по време на културната революция манастири са разрушавани, монаси и монахини са преследвани, лишени от свобода и измъчвани. Народът е лишен от правото на свободно изразяване.
От изгнание Далай лама Тензин Гятсо изобличава политиката на Китай и воюва последователно и неуморно, но с мирни средства за връщането на автономията на Тибет. На 9 март 1961 той отправя апел към Обединените Нации в полза на възстановяването на независимостта на Тибет. Дън Сяопин през 1979 заявава, че освен независимостта всичко друго може да бъде обсъдено. От тогава Далай лама настоява не за независимост, а за реална автономия на Тибет, като се позовава на китайската конституция. Водени са преговори между представители на Далай лама и китайското правителство, но все още не се е състояла среща без посредници между Далай лама, неговото правителство в изгнание и китайското правителство.
Днес в Китай, тибетския будисткият култ Гелугпа не е вече забранен, а официално разрешен от китайското правителството дори и в Пекин, в древния храм Йонгхе. Многобройни международни асоциации репресиите към духовни лица в Тибет: задържането на Панча Лама Гедхун Чоеки Нийама през 1995, закриването през 2001 на будисткия институт Сертхар, основан от Кенпо Джигме Пхунтсок, който е бил под домашен арест и изчезва при съмнителни обстоятелства, или присъдата на доживотен затвор на Тенцин Делек Ринпоче през 2005. Повечето от значителните будистки учители са били принудени да потърсят убежище извън страната си например бягството на Рингдзин Намха Гиатсо Ринпоче през 1998, или на 17-тия Кармапа Орджиен Тринлеи Дорже през 2000.
Китайското правителство е заявило, че следващия Далай лама ще се роди в Китай и ще бъде избран от Китай. В отговор Далай лама заявява, че "той едва ли ще се роди в Китай, ако ситуацията не се промени, а ще се роди в свободна страна, за да може да продължи делото си за благото на Тибет, Будизма и човечеството."
Делото на 14-тия Далай Лама Тензин Гятсо за освобождаване по мирен път на Тибет се подкрепя от многобройни политици, видни личности и институции по цял свят.
Международни награди присъдени на Негово Светейшество.
* 27 юли 2005г. - Премия за мир от хората на Хес
Парламент Хес (Хесбаден, Германия),
* 12 август 2005г. - Премия за мир от фонд «Манхай»
Фонд «Манхай» (Южна Корея),
* 25 септември 2005г. - Почетна докторска степен
Университет Ратгерс (Ню-Джърси, САЩ),
* 6 ноември 2005г. - Премия «Състрадание и вдъхновение»
Американски хималайски фонд (Сан-Франциско, САЩ),
* 16 февруари 2006 г.- Премия Бен Гурион
Университет "Бен Гурион" Израел),
* 4 май 2006 г. - Почетна докторска степен
Университет Сантяго (Сантяго, Чили),
* 9 септември 2006 г. - Почетен гражданин на Канада ,
* 19 септември 2006 г.- Почетна докторска степен
Университет Бъфало (Ню Йорк, САЩ),
* 14 октомври 2006 г.-Почетна докторска степен в областта на биологията
Университет Рим (Рим, Италия)
Абонамент за:
Публикации (Atom)