Пропадам между бръчките
на времето.....
Опитвам да се закрепя
на парапета на пространството
и пак пропадам.
Оставям се течението да ме влачи,
но веднага засядам
върху плитчини
от предразсъдъци.
Какво, и как да правя?
Това и дяволът не знае!
Как да живея?
Както до сега?
Едва ли!
За парапетът на пространството
ще се завържа!
Течението, ще го променя,
така, че да размие предразсъдъците.
А бръчките на времето.....
Тях просто няма да ги забелязвам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар