Високо, високо,
към синьото нищо на небето
се издигнах и полетях нанякъде.
Ветровете се вплетоха в битка
за правото, кой да ме носи.
Облаците плакаха
от желание да умият очите ми.
Птиците, някъде, долу
под мен, ме гледаха
със завист.
Летях…..
Летях!
А после…..
После се събудих…..
Няма коментари:
Публикуване на коментар