ОБЕЩАНИЕ ЗА ВТОРА СРЕЩА

Вървях по улицата бавно,
беше полунощ.
Подсвирквах си и
мислих си за нещо.
Каква прекрасна,
юнска нощ!
Две котки
върху кофа за боклук
си мяукаха любовно...
и всичко беше нереално
и красиво, но случи се това, уви!
- Младежо, моля! За секунда....
Гласът определено беше на жена.
Обърнах се
и в миг изстинах!

Пред мене бе Смъртта!

- Простете, моля, че ви притеснявам!
Но времето Ви е дошло....
- А, моля! Нищо, но такова...
Не е ли малко ранко, а... Защо?
Смъртта бе доста притеснена!
-Е, да, така е, ала график има...
И трябва да се спазва! Няма как!

Аз дълго молих се, увъртах.
Предлагах сделки! Пак и пак.....
Накрая просто се отказах и рекох си
”Ще гина, няма как!”

Смъртта погледна ме с досада
и каза тези две неща:
- Добре, от мен да мине! Оцеляваш!
Но знай, че ще се видим пак!

Не знам, защо направи го......
Но друго зная!
Щом тя ти обещае втора среща,
едва ли ще потрети!
Няма как!