петък, 12 април 2013 г.

Мрази ме...

Мрази ме....
За това, че те обичам
ме мрази!

А аз ще мразя времето,
което вечно е забързано
за някъде и вечно не достига,
за обичане и мразене.....

Есенен следобед

По тротоарите
надбягват се листата
на тополите...

Врабчетата, настръхнали се чудят,
къде на завет да се скрият.

Вървя по улицата,
нещо си подсвирквам,
а мислите ми, като листата се надбягват
и даже нямат време
да настръхнат от студа....

Защо не те забравям...

Защо не те забравям?

Навярно, щях да те забравя,
ако беше персонаж от глупав филм....
Но филмът с нашето участие
не беше ли елементарен?
Със слаб сценарий,
без идея и почти без осветление...

... но най-виновни за провала
бяхме ние двамата – актьорите.

Защо не те забравям?
Изглежда, за да те забравя,
трябва да прегледам нов сценарий....