Ще изключа
телевизора.
И лампата ще изгася.
Ще седна в тъмното,
на пода,
и ще замижа....
Очите си
ще стискам силно,
и устните си
ще прехапя.
Дано за миг забравя
болката,
че
теб
те няма!
А колко дълго ще стоя така?
Не знам!
Навярно вечно.....
Или поне (дано) докато
всичката ми кръв изкапе
от устните прехапани,
с които те целувах!
Няма коментари:
Публикуване на коментар