...а можеше да бъде друго!
Не знам какво и как, но можеше...
Захвърлям Разсъжденията през рамо,
но част от тях остават като кал
под ноктите.
(Калта на скритото съмнение)
А можеше да бъде друго!
Можеше...
Едно захврлено от мен съмнение
ме сръгва във ребрата и ме пита:
- А, искаше ли ТИ да бъде друго, а?
Да бъдеш друг, сред други хора?!
- Не знам.. - отвърнах колебливо.
- Напротив, знаеш!
Я, по-добре измий си бързичко ръцете.
А, и наблегни на туй, което е под ноктите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар