понеделник, 30 юли 2012 г.

Спомен от цигарен дим

Във въздуха
цигареният дим
рисува образа ти.
Такъв какъвто е
в спомените ми-
променящ се,
във всеки миг
различен.

Ту блед, ту ярък...

И бавно чезнещ,
като всеки спомен.

Разтваря се
цигареният дим
във въздуха...
Разтваря се
и образът ти.
Разтваря се
и споменът за теб...

А толкова е хубаво
да съм отново с теб,
макар и вече
да си само спомен.....

ОБИКНОВЕНИ НЕЩА

Ще приседна на някой
прашен бордюр,
на тротоара на някоя
сенчеста уличка.
Ще почерпя с цигара
някой клошар
и ще си поговоря с него
за обикновени неща.

Тихо е...

Тихо е...
Бяло е...
Вятърът спи.
Някой, някъде
нещо разказва...

Облаци сиви,
студени звезди....
Всичко е толкоз
дълбоко заспало!

Тихо е...
Бяло е...
Времето спи.

А аз разговарям с луната...

сряда, 25 юли 2012 г.

Без заглавие IV

Дори когато времето престане
да тиктака в часовника ми,
преди да склопя уморените си клепки,
ще бъда благодарен пак за, абсолютно,
всеки миг откраднат,
извоюван,
изстрадан
и щастливо изживян до теб!

Ще взема ръцете ти.....

Ще взема ръцете ти
в двете си ръце
и ще ги целувам дълго!
А после ще целувам
и очите ти,
и цялата ще те целувам...

И никога не ще престана
с благодарност, сам
да се проклинам,
че толкоз много те обичам!

вторник, 17 юли 2012 г.

ДУМИТЕ НА РАЗДЯЛАТА

Разпиляват се, изчезват
думите на раздялата...
Понесени от вятъра
бягат към нищото...

Но продължават да кънтят
и да разсичат сърцето ми,
докато гледам
как се отдалечаваш!

Склонът на Живота....

Още имам сили да тичам
нагоре по стръмния склон
на живота!

Още изпитвам сладост
да ближа ноктите си
разкървавени от дълбаене
в мъртвия пясък
на времето!

Харесва ми, още да бърша
с ръкав кръвта капеща
от разбитото ми от блъскане
в стени чело!

Обичам, още потта да замъглява
очите ми и падайки по страните ми
да скрива сълзите.

Умората - плюя на нея!

Човешката злоба-
иронично и се присмивам!

Любовта, любовта...

Добре, че е тя,
да положа главата си
за няколко мига в скута ѝ!
И след туй да хукна, отново,
Нагоре, по стръмния склон
на живота!

ВАЛИ.... ІІ

Вали...
Затварям очи и
слушам дъждът.

Вали...
Към асфалта
се гонят капките.

Вали...
По прозорецът
бавно се сменят
картините нарисувани
от водните пръски.
Вали...
Вали и не спира...
а скоро ще стане полунощ...

Меланхолия

Плъзгат се дъждовните
капчици по умиращите листа
на дърветата и падат
върху жадната пръст
като сълзи
пролети по загубеното
и забравено лято....

Убити цветя

Да набера ли за тебе
цветя от полето....
Не мога!
Как да бъде жива любовта ни
като ти я показвам
носейки ти откъснати,
мъртви,
убити цветя....

неделя, 15 юли 2012 г.

Защо да бързам....

Ще походя още малко
без цел по улиците.
Ще погледам още малко
чуждите силуети на
закъснелите пешеходци.

Ще погледам как дребните
пеперуди танцуват
около уличните лампи....

Още е топло...
Есента още я няма....

Само хотелската стая е студена!
Празна е...

Защо да бързам да се прибирам?

Моята лична Смърт

Неизбежно някой ден
ще дойде.
Дали ще я позная, че е тя?

Ще ме погледне
право във очите.
Ще се усмихне, може би,
и ще ме хване за ръка.

Ще размениме, вероятно,
с нея някой поздрав.
Ще пообсъдим вяло туй онуй....

Ще се огледам просълзен
наоколо, а тя дискретно
ще ме чака отстрани.

А после ще поемем двамата...

Къде?

Където тя ме отведе!

Аз - вече мъртвия.
Тя - моята лична и, надявам се,
красива Смърт!

ЕЛА.....

Ела, вземи
сърцето ми в ръце...
Погледай го как
още бие.

И мъничко
преди да спре
ми го върни.

А после
поседни до мен...
Ръката ми хвани
и погали я.

Дали ще си
говорим нещо
или ще мълчим?
Не знам,
а няма и значение!

Ела, вземи
душата ми в ръце...
Погледай я
как свети в тъмното.

И мъничко
преди да избледнее
я върни.
А аз ще взема твоята,
за да се слеем!

Ела до мене,
поседни,
вземи ръката ми
във своята,
а после здраво
я стисни и никога
недей я пускай!
Моля те!

четвъртък, 12 юли 2012 г.

НЕРАЗЦЪФНАЛА ЛЮБОВ

Тихичко откъсват се
от мен
парченца
любов....

Падат зад мен
по следите от
стъпките ми...

Не се обръщам
и не искам
да знам!

В мен пъпките
на някаква
нова
любов
вече се готвят
да цъфнат!

НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА.

За кожения диван,
на който съм седнал....

За прастарите киноафиши
окачени наоколо....

За тъпия Soul
звучащ по колоните....

За Earl Gray-а, който пия
в картонена чаша...

За двете красиви жени
(очевидно лесбийки)
на съседната маса...

За цялото заведение
за бързо хранене...

~~~~~~~~~~~

За тези неща
не си заслужава
да се пишат стихове!

Да затворя очи...

Да затворя очи
и силно да ги стисна...
Да ги стискам до болка
защото те погледнаха!

Да затворя уста
и да стискам устни...
Не, не да ги стигна,
а да ги прехапя.

Да ги прехапя
до разкъсване,
защото те целувах!

И ръцете си да отрежа,
защото те прегръщах!

Къде си сега,
за да ме спреш?!

Къде?