понеделник, 26 декември 2011 г.

26.12. 1992.

Беше 26.12. 1992 година.... Бях войник в Нова Загора. Беше много студена вечер, толкова студена, че почти бях склонен да отклоня предложението на приятелите ми, да се „пуснем“ в „презоградска“ отпуска.... Да, много беше студено, но въпреки това ме убедиха, че е по-добре човек да „мушне“ няколко водки с бира за разредител, отколкото да се вре на топло във вмирисаните помещения на поделение 28990.
Речено-сторено, през оградата и-право в бистро „Флора“ (май вече го няма това бистро).
А вътре е толкова приятно... Сервитьорката ни познава и няма нужда да ѝ поръчваме, след няколко минутки, запълнени със зяпане към момичетата по съседните маси, на масата се появяват неизвестно количество бири и същата бройка водки.... Направо поезия, повярвайте ми!
-Чшшшш.... Капрал скапан... - някой прекъсва войнишката ни веселба.
Всички на масата млъкват и погледите се насочват към мен. По-скоро не към мен, а някъде над мен. Вдигам поглед в посоката, която гледат всички и сбръчквам нос от вонята на мастика и развалени зъби, която ме блъсва като влак в лицето. Над мен се е надвесил някакъв черен като дявола циганин.
-Ти, к`во я гле`аш таа мадама ве, наиш как мразя капрали, а?!
Водката и бирата весело се плискат в стомаха ми и на мен, ама изобщо, не ми е до разправий с някакъв циганин с прогнили зъби.
-Ми, ОК мой човек – с усмивка му казвам на мангала. - повече хич няма да я погледна! Даже не знам за коя мадама говоиш...
В тоя момент циганина ме хваща за яката на въшкарника и рязко ме изправя. Доста е як майче... Чак тогава забелязах, че зад него има още поне десетина от неговия етнос, а още толкова гледат през витринния прозорец на бистрото към нас.
И в този момент в заведението загърмя с пъланата мощ на уредбата „JUMP AROUND“ на House fo Pain.





Ееееех, мамка му... Бедна ви е фантазията, мили мои приятели, каква месомелачка настана!!!
Така и не разбрах, заради коя ромска красавица стана тази весела случка, но си изкарахме с пичовете една невероятна вечер! Направо ги смляхме.....
Беше 1992 година, а аз бях на 19.....
Сега, 18 години по-късно на точно тази дата си спомних тази прекрасна случка от младостта ми и си пуснах в YouTube Jump Around ....
Какво ли не бих дал, за да се върна сега в онези години....