Като сълзи се ронят късчета
от мазилката по каменният зид...
Сълзи от обида към
мълчаливата ехидност на времето.
И само гущерчето, кой знае кога
заселило се под улука, се радва
на новите прохладни дупки по стената.
Само времето не се интересува от нищо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар