Ръката ми трепереше,
ключът се плъзгаше по
потните ми пръсти...,
а катинарът сякаш
доброволно се отключи!
Вратата се отвори,
даже не изскърца.
Стомахът ми се
сви в тъга....,
че дълго време бях
забравил (Господи, проси ми!)
приятел стар заключен
във мазето.
Ръждивото ми, старо,
детско колело.
Няма коментари:
Публикуване на коментар