Спомням си как, когато бях в казармата, общувах с представителите на какви ли не евангелски и прочее течения в Християнството. Спомням си също така и за многобройните скандали, които периодично избухваха в медийното пространство с най-различни самозвани, знайни и незнайни духовни „водачи“, свързани с какви ли не злоупотреби, извършени от тях. За голямо щастие тези тенденции, като че ли с времето поутихнаха, но независимо от това в създалия се духовен вакуум, все още има място за какви ли не хора, търсещи реализацията си като „будители“ на човешката духовност.
Разбира се тези тенденции далеч не са толкова нови в световен план, но поради дългата изолация на българското общество те дойдоха у нас с по-голямо или по-малко закъснение. Не му е мястото да се спираме с подробности на тези тенденции, но поради темата, която ще засегна по-долу, няма как да не спомена някои от тях, тъй като те имат пряко или косвено отношение към темата на този материал.
Винаги, откакто европейската култура има досег с източните философии и религии, те са предизвиквали един голям и много често оправдан интерес и това неминуемо е карало някои хора да се опитват да ги тълкуват според приетите в Европа норми и виждания или откровено да се опитват да ги пригодят към европейското общество с цел постигане на някаква облага. В този контекст, няма как да не споменем една от най-ярките фигури, станали емблема на тези тенденции. Такава много ярка фигура е известната мадам Елена Петровна Блаватска (Wikipedia), основателка на така нареченото от нея „Теосовско общество“. Няма да разглеждаме подробно писанията ѝ, които за всеки сериозно изучаващ източните философии са един абсолютно лишен от каквато и да било стойност графомански тюрлю-гювеч. Само ще спомена факта, че младият философ, посочен от нея като „новия Месия“ - Джиду Кришнамурти(Wikipedia), публично отрича истинността на „ученията“ ѝ и призовава многохилядната ѝ аудитория да си поиска обратно всичките дарения, и категорично да забрави всичките неща, които той открито нарича лъжи, които тя е проповядвала.
Какво ме накара да седна и да напиша тази студия.
Днес си купих поредния брой на едно от любимите ми списания за наука, история и философия – Списание „8“(http://www.spisanie8.bg/). Веднага вниманието ми бе привлечено от една прекрасно написана статия от доцент-доктор Александър Илиев, озаглавена „Изгубените години на Христос“. Статията засяга един доста дълъг период от живота на Христос, простиращ се от неговата дванадесетгодишна възраст и стигаща до неговото повторно появяване в Светите земи на около тридесет години. Авторът застъпва тезата, че през този период от живота си Исус е пребивавал в земите на Индия, Непал, Бутан, Кашмир и Ладак, където е изучавал, практикувал и проповядвал Будизма. За мен, като практикуващ будист, тези теории будят особено силен интерес, ето защо със страст започнах да чета статията. Все пак искам да припомня на читателите, че почти до края на шести век доктрината за прераждането е имала своето място в Християнството, като един от най-важните ѝ поддръжници е Ориген Александрийски(Wikipedia). Още в самото начало обаче някои цитирани от автора факти много силно ме смутиха.
Веднага искам дебело да подчертая, че нямам намерение да критикувам написаното от доцент Илиев, а само искам да хвърля светлина относно някои неистини и да задам няколко въпроса, които макар и до известна степен риторични, се надявам да получат отговор.
Като основа за развитие на тази тема, освен другите си източници на информация, авторът ползва така нареченото „Тибетско Евангелие“, открито от руския авантюрист Николай Нотович (Wikipedia) през 1887 година в, както той твърди, един манастир в Ладак, старо кралство в Хималаите. На страница 64 на списанието авторът цитира Н. Нотович, който твърди, че името на Исус се ползва с голямо уважение от будистите и главните лами много често използвали свитъци с неговото житие, като освен всичко, това явление е било разпространено не само по местата, в които руснакът твърди, че лично е видял тези документи, но и изобщо земите, където се практикува тази философия. Първото нещо на което искам да се спра е, че практикуващите Тибетски Будизъм се интересуват от учението на Исус единствено и само от обща култура и това е явление, което съществува съвсем отскоро. Длъжни сме да отбележим, че във времето, в което Н. Нотович твърди, че е посещавал тези места, монархиите Ладак, Сиким, Бутан, Непал и Тибет са били толкова изолирани поради политически и географски фактори в продължение на векове, че проникването на каквато и да било информация в тях е било неимоверно трудно, дори невъзможно. Малко по-надолу авторът продължава цитата си в който се казва, че преди две хиляди и петстотин години Буда (Wikipedia) се е „въплътил“ в принц Гаутама Шакямуни. Всеки, който поне си е направил труда да прочете това-онова за Будизма, знае, че това твърдение е крайно невярно. Защо го твърдя. Първо, „Буда“ не е някакво божество или същество от друго измерение, което се „въплъщава“ в едно или друго тяло. Буда не е и име. Думата „Буда“ има санскритски произход и означава „Пробуден“. Според Учението на историческия Буда, буда-природата съществува изначално в ума на всяко чувстващо същество и поради това всяко същество може да достигне това състояние на просветление и също да стане буда. Основното послание на Будизма (Wikipedia) е много просто, но въпреки това изисква много време, за да бъде обяснено в едно толкова кратко изложение като това, ето защо аз ще препоръчам на всеки, който се интересува, да потърси повече информация в интернет или където намери за добре. Освен това, държа да подчертая, че аз в никакъв случай не мога да си позволя да „проповядвам“ тази философия, защото не се чувствам достоен за това. Следващото, което ме смути беше твърдението, че „въплащаването“ е било в принца, който авторът нарича „Гаутама Шакямуни“. Такова име в историческите източници не съществува. Името на историческата личност, станала по-късно известна като Буда е Сидхата Гаутама. Едва по-късно, след като този човек постига Просветление, започва да е известен като Буда Шакямуни. „Шакямуни“ означава „Мълчаливият Мъдрец от Шакя“, като Шакя (Wikipedia)е името на царския род от който той произхожда. Още по-натам, в същия цитат, се твърди, че по волята на Буда, едно дете (вероятно се има предвид Исус) трябва чрез думите и чрез собствения си живот да просвети невежите за истината, която ще ги изведе до морална чистота. Тук трябва да се уточни нещо особено важно, а то е, че времето, което дели Исус и Буда, е почти шестстотин години и че Буда не е упражнявал воля над никого, нито приживе, още по-малко след оттеглянето си в нирвана. Нирвана (Wikipedia) е понятие, което е невъзможно да бъде обяснено концептуално, но най-общо казано е състояние на ума, което може да бъде постигнато само от напълно постигнали просветление същества след смъртта на физическото им тяло, в което умът е освободен от всякакви възприятия, емоции, мисли и дуалност и представлява, най-общо казано, състояние на перфектно блаженство. Освен това, съществата постигнали нирвана са освободени завинаги от цикъла на прераждания (Самсара), като това представлява върховната цел на Будизма във всичките му форми. Ето защо Будите няма как да се „превъплъщават“ в когото или каквото и да било, което е още едно доказателство за неверността на цитираните твърдения.
Авторът на статията твърди, че често посещава Индия и Тибет, нещо в което аз нямам ни най-малка причина да се съмнявам, но ми се ще да попитам, как след като има възможност да се запознае с философията на Будизма и то от извора, уважаемият доцент си позволява да цитира автори, които съвсем очевидно пишат неистини. Впрочем, аз далеч не съм първият забелязал тези несъответствия между написаното в този документ и реалните факти, но на това ще се спра по-късно.
Да продължим по-натам. Няма да се спирам на следващите редове от статията, тъй като те нямат стойност към това, което пиша тук.
На страница шестдесет и шест господин Илиев привлича вниманието ни към литература, която той нарича загърбена от учените, но като задължителна за умните изследователи и посочва книгите на Блаватска, Щайнер, Рьорих, Безант и Дейвед-Нийл, като набляга,че съпоставянето им с някои канонични и неканонични текстове и документи открити в земите на Индия и т.н.т, тезите застъпени в тях стават по неговите думи съвсем доказуеми. Ще си позволя да попитам, след като са доказуеми, не би ли могло да се приведат някакви аргументи в полза на тази доказуемост?
На страница шестдесет и седма статията продължава с няколко цитата от Бхавиша, Маха-Пурана (Wikipedia) в която се говори отново за Исус и за това, как той е попаднал в Индия, как е изучавал „Законите“ (каквото и да означава това) на Буда и за отношенията и конфликтите, които е имал в обществото там. Няма да вземам отношение към тези цитати, защото не познавам документите, откъдето са извадени.
Да продължим натам. Пак на същата страница се цитира някакъв ръкопис от кралския архив в Лех, в който се твърди, че Исус е посетил храм в околностите на Лхаса (Wikipedia) в Тибет, където имало богата на ръкописи библиотека, принадлежала на Ярлунгската династия. Отново неверни твърдения. По времето на Исус Лхаса не е съществувала като населено място. Лхаса започва да съществува като значим град едва през средата на седми век след Христос, когато е ситуирана като столица от крал Сонгтсам Гампо на неговото все по-разрастващо се кралство. Дотогава на мястото е съществувало съвсем незначително населено място, намиращо се сред доста негостоприемна блатиста местност. Говори се също така за манастира Дрепунг (Wikipedia) и че на неговото място се е намирал въпросният храм библиотека. Манастира Дрепунг е основан през 1416 година от Джамянг Цьоджи Таши Палден и в източниците не се споменава нищо за съществувал по-рано на това място храм нещо, което едва ли би било неглижирано от строителите на манастира. Ярлунгската династия е с неустановен във времето произход, но всички историци са обединени около мнението, че тя съществува в периода седми – девети век след Христос, като е възможно този период да се измести незначително назад, преди това. Сиреч, нито едно от трите твърдения не може да отговаря на истината. Отново ще си позволя да попитам, защо тези леснодостъпни факти убягват от вниманието на автора на статията. В същите редове се говори за някаква личност, мъдрец на име Минг Сте. Няма да вземам отношение по въпроса, тъй като не знам нищо за тази личност, а също така не успях да намеря никаква информация за него, което разбира се, не означава, че такъв човек не е описан в някои исторически източници. Пак в същите редове се говори, че в тази така наречена библиотека са се съхранявали множество книги на различни езици. От текста не става ясно, дали те са касаели Будизма, но ако това трябва да се подразбира от цялостното съдържание на статията, то съм длъжен да отбележа, че това е още едно доказателство за невярното съдържание на посочените източници, тъй като няма достатъчно достоверни данни, че Будизма е бил въобще познат в Тибет, по-рано от втората половина на шести век от новата ера. Преди това, по тези географски райони Будизмът е бил практически непознат.
Вървим по-нататък.
След пребиваването си по земите около Лхаса, Христос отива в главния град на Ладак (Wikipedia) – Лех (Wikipedia) , където бил приет от монасите – индийски будисти. Там той проповядвал известно време, преди да поеме в друга посока. Въпреки че има източници, че китайски търговци са ползвали пътя преминаващ през този регион за пренос на стоки между Китай и Индия, няма достатъчно исторически материал, който да ни кара да мислим, че в първи век този град е съществувал. По-скоро е вероятно, по тези земи да е имало няколко укрепени малки селища, служещи за междинни станции при превоза на стоки, но и това не е много сигурно. Другото по-важно нещо, което задължително трябва да отбележим е, че дори и да се приеме, че по тези места вече да е съществувал град с това име, то Будизма изобщо не е бил познат там. В подкрепа на това твърдение е фактът, че този град става известен чак през десети век, след като на това място е основано кралството Ладак от тибетския княз Нийма-гон. Всякаква информация за географската област преди този период е крайно оскъдна.
На същата страница авторът посочва цитати от някои мюсюлмански писмени паметници от Кашмир. Длъжен съм дебело да подчертая, че няма причина, която да ме накара да се съмнявам в тези извори, тъй като мястото на Исус в ислямската духовна традиция е безспорно много важно и е съвсем в полето на реалната възможност по тези земи да има такива документи.
Не така стоят нещата, обаче със следващото твърдение на автора, а именно, че писмени документи със словата на Исус се поставят в субурганите (погребални постройки) на тибетски монаси, наред със сентенции на Буда. Господин доцент, това категорично не отговаря на истината. Също така е невярно и че едва ли не във всеки манастир могат да се намерят теологични и исторически документи, касаещи пребиваването на Исус, Тома и Дева Мария. Много моля, когато се правят подобни твърдения, да се привеждат преки доказателства в тяхна подкрепа.
Оттук нататък в статията следва хипотетично описание на възможния маршрут, който е бил изминат от Исус при пребиваването му по тези земи и след завръщането му след Голгота, както и на дейността, която е развивал.
Преди обаче да се върна към статията, искам да посоча някои факти, които касаят достоверността на т.н. „Тибетско Евангелие“, извън приведените от мен доводи.
Първата публикация на Н. Нотович излиза на френски език в Париж през 1894 година под заглавието „Непознатият живот на Исус Христос“. Едва по-късно е преведена на руски език и е издадена в Санкт Петербург през 1910. Няма да се спирам на скандалите, избухнали в обществото и в църквата тогава. Историята не спира дотук. През 1926 година руският пътешественик и художник Николай Рьорих (Wikipedia) и неговия син Юри, подготвен изтоковед, прекрасно владеещ тибетски език, също попадат в манастира, в който се твърди, че е открит манускрипта и двамата твърдят, че са го видели. Още по-късно, в периода 1974-1980 година, индоложката Людмила Шапошникова (любопитно е да се отбележи, че фамилното ѝ име е същото като моминското име на съпругата на Николай Рьорих – Елена.) провежда самостоятелна експедиция по тези места и също излиза пред обществеността с твърдението, че е държала в ръцете си този документ, но поради липса на време не е успяла да го преведе. Освен това Шапошникова показва снимка на ступа в манастира Лонгву, за която твърди, че се нарича „Буда И Христос“, но така и не успява да докаже твърдението си.
Немският изследовател на религиите Холгер Керстен (Тук можете да видите някои негови книги) издава книга – изследване върху темата през осемдесетте години, но доказателствата в подкрепа на „Евангелието“ в нея също не са убедителни.
През 1985 година световно признатият експерт по Будизъм Гюнтер Грйонболд, след обширно и задълбочено изследване, издава в Мюнхен книгата си „Исус в Индия. Краят на една легенда“ (Amazon), в която определя „Евангелието“ като безспорен фалшификат. Един от основните аргументи, използвани в подкрепа на това твърдение, е твърдението на тогавашния настоятел на манастира Хемис, че в книгата, в която стриктно се записват всички външни хора, които са посетили манастира от неговото основаване, има записан само един чужденец, който е пребивавал там и е изучавал документите в манастирската библиотека в периода юни - декември 1894 година и това е много известният немски ориенталист Фридрих Макс Мюлер (Wikipedia). Фридрих Макс Мюлер е първият човек, разобличил Н. Нотович. Друго доказателство, оборващо истинността на „Евангелието“, е признанието на самия Нотович, че не знае нито тибетски, нито пали, нито санскрит и познава съдържанието на текста от превода на ламата. Друго абсурдно твърдение на Нотовеч е, че се е спасил в манастира след нападение на пантера. Манастирът Хемис (Wikipedia) се намира 5150 метра над морското равнище. Там пантери няма.
Вече посочих явния анахронизъм, отнасящ се към възможността Буда да посочи Христос за свой „приемник“, а също така и тоталния абсурд Буда да излезе от Нирваната си, за да „упражнява“ някаква воля, да се „въплъщава“ и т.н. Ще посоча още няколко абсурда в така нареченото „Евангелие“. Ще си позволя да подмина някои части от съдържанието му, касаещи така наречения Творец на света и други подобни, които демонстрират липса дори на повърхностни знания по темата, за която текста претендира, че се отнася. Друго много остро впечатление оставя използването на наименования на места и имена във формата, в която са известни на европейците - ”Пилат”, ”Израил”, ”Египет”, ”Иерусалим”, ”кесар”, а не както биха звучали в тяхната местна транскрипция, което също е пълен абсурд. Също така в „Евангелието“ се говори и за „страната на ромеите“ - термин, който се използва едва след разделянето на Римската империя на Западна и Източна. Нужно ли е да се повтаря за пореден път, че и това е абсурдно....
Трябва да добавим и това, че някои по-късни изследователи също са се опитвали да видят документа, но ламите в манастира не са успели да го открият.
От всичко казано дотук става ясно, че такъв документ или не съществува, или е изчезнал или е бил унищожен, но най-вероятно е първото твърдение.
Най-накрая отново ще се върна към статията на доцент Илиев. На страница седемдесета е поместена снимка, за която се твърди, че представя предполагаемата мумия на Христос, намираща се в Шринагар, правена с камерата на мобилен телефон, поради забрана да се снима в гробницата. Позволявам си да я кача тук, преснимана от списанието с моя мобилен телефон.
И сега – внимание. Аз лично съм виждал тази мумия. Точно така, виждал съм я с очите си, но не в Шринагар, а в Египтоложкия музей в Кайро. Това е снимка на мумията на фараона от деветнадесетата династия Рамзес II, наречен още „Велики“ (Wikipedia) . За улеснение на тези, които ще проявят недоверие към твърдението ми, помествам ТУК и още ТУК връзка към Google, с тази и още голямо множество други снимки на въпросния фараон и оставям на читателите сами да преценят дали това, което казвам, отговаря на истината. Изкушавам се да попитам господин Илиев, защо не е проявил малко повече прецизност при подбора на източници на информация за статията си и е допуснал една толкова елементарна грешка. Също така, бих искал да знам, защо в прекрасно написаната му статия не се обръща внимание на множеството доказателства, някои изведени още през деветнадесети век, оборващи по категоричен начин достоверността на този документ...
При други обстоятелства касаещи Будизма, едва ли бих обърнал внимание на недостоверността на източниците на информация. В крайна сметка, когато искам да науча нещо повече, за мен не представлява трудност да се обърна към някои проверени страници и форуми в Интернет, да попитам някой друг, по-напреднал от мен практикуващ, или директно да се обърна към някой от моите наставници в практиката ми. Случаят обаче не е такъв. Това, което го прави по-различен е фактът, че той повече засяга Християнството, отколкото Будизма. Въпреки че аз не съм християнин, имам много приятели, които със страст и любов изповядват тази прекрасна религия. След моите приятели има хора, които принадлежат към почти всички течения на Християнството и с тях аз имам прекрасни и топли отношения. Такъв мой приятел от детинство е Николай Плачков, протестантски проповедник, който отдаде дълги години от живота си, за да проповядва думите на Исус Христос сред осъдените в Пловдивския окръжен затвор. Друг много близък мой приятел е отец Валентин, който със собствени сили възстанови православния църковен храм в село Дрангово, близо до Пловдив. Много скъп мой приятел от казармата е евангелският деятел от Нова Загора Димитър Митев, нека ми прости за това, че не съм го потърсил толкова много години. Няма как да не спомена и протестантския деятел и директор на Държавна Опера Стара Загора (http://www.opera-starazagora.bg/) Красимир Къшев, под чиято диригентска палка съм работил неведнъж. Всички тези хора, а и милионите хора по света, изповядващи тази традиция, не заслужават това да виждат, как на основателя на тяхната религия, един от най-великите човеколюбци, въплъщението на съвършената любов - Исус Христос, се приписват неща, които са очевидни лъжи. Затова реших да напиша тази скромна статия, според моите бедни знания по въпроса и през призмата на Ученията на Буда Шакямуни. Тук аз нямам предвид статията на доцент Илиев, а този „документ“, който въпреки че отдавна е доказано фалшив, все още периодично бива изваждан от прахуляка на заслужената забрава и безочливо навиран в очите на обществеността.
Нека тази статия не бъде възприемана като критика към статията, поместена в Списание „8“, а по-скоро като опит за коригиране на истинността на източниците на информация, ползвани при написването ѝ от доцент Илиев. Силно искам да подчертая, че и за миг не съм се съмнявал в добрите намерения, вдъхновили автора на материала за написването му.
Разбира се, аз съм готов да отговоря според възможностите си на всеки, който би искал да ме попита нещо, свързано с темата, но по-скоро аз бих ви окуражил, ако имате въпроси, да се обърнете към някоя неизразимо по-авторитетна институция, като офиса на негово светейшество Далай Лама например, към офиса на негово светейшество Гялванг Кармапа, към някой от информационните офиси на Ватикана или към някой от институциите на Високата Порта в Истанбул, или някоя от представителствата на Християнските Църкви в Йерусалим. По-горе в статията съм поместил линкове към сайтове, даващи изчерпателна информация, касаеща някои от споменатите личности, обекти и географски понятия. Тях също можете да използвате за уточнения. За улеснение по-долу помествам линкове към някои от посочените от мен институции.
www.dalailama.com
www.kagyuoffice.org
P.S. Помествам тук и един филм, посветен на „Тибетското евангелие“, за съжаление на руски език. Смятам, че информацията представена в него ще даде още повече информация върху проблема.
Подобна тема:
http://devedjievblog.blogspot.de/2009/07/v_06.html
http://devedjievblog.blogspot.de/2010/08/blog-post_4587.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар