ВАРИЯНТИ

„Наблюдавай! Малко неща има, които да са по-важни и по-святи от това.“
Фредерик Бюхнер


„Да наблюдаваш, без да осъждаш, е най-висшата проява на човешката интелигентност.“
Джиду Кришнамурти



Представяте ли си свят в който хората умеят да разговарят помежду си. Нямам предвид да „приказват“, именно да „разговарят“. За мнозина това, което казвам, вероятно е доста странно, но ако се замислим върху това, колко от казаното помежду ни има наистина някаква стойност, едва ли ще се случи така, че да не стигнем до извод, който ще ни разочарова. Живеем в свят, в който празното бъбрене, плямпане и дори нечленоразделните звуци за заменили нормалното и искрено общуване. Всеки, който помисли върху това, няма как да не се съгласи.
А, как искаме а бъдем разбрани, без ние самите да да разбираме другите, когато сме отвикнали да общуваме като близки същества....


В петък, най-накрая, получих допълнителния договор от Bayreutherfestspiele за турнето до Барселона, след края на официалния фестивал. Бях доста озадачен, че не ми го изпращат по пощата, както е обичайно, а ми го изпратиха на електронната поща с любезната молба да го разпечатам в два екземпляра, да попълня празните графи с данни, да го подпиша и да им го върна, този път по нормалната поща.
Още на следващата сутрин, за да не губя време, качих файла с договора на една флашка, отидох до най-близкия копирен център, защото у дома нямам принтер, и го разпечатах. След това отидох до пощата, купих си плик и седнах внимателно да попълня необходимите данни в договора. Най-накрая се подписах, внимателно проверих дали някъде не съм допуснал грешка и поставих договорите в пощенския плик. Преди да го запечатам стриктно написах данните на получателя, като с червен флумастер подчертах пощенския адрес, а със син името на агенцията – организатор на събитието. От опит знам, че колкото по-добре е надписан плика и колкото повече данните се набиват в очите на пощенските служители, толкова по-сигурно е, че пратката ще пристигне там, за където е изпратена. Запечатах плика и се насочих към гишето. Нямаше много хора, които да изпращат нещо по пощата и не се налагаше да чакам на опашки.

- Добро утро.
Отговор не последва.
От другата страна на стъклото стоеше слаба жена с дълги посивели коси на предпенсионна възраст и нещо търсеше в някаква папка с документи.
Оставих плика, така че служителката да може лесно да го вземе и зачаках. Жената веднага ме погледна и изсъска.
- Не виждате ли, че имам работа? Изчакайте минутка....
Огледах се, работеха още две гишета, но на тях имаше клиенти и реших, че е все едно, дали ще чакам там или на същото гише. Обаче малко бях подразнен от реакцията на служителката. Не ѝ бях казал нищо, просто бях оставил плика на плота на гишето.
Вгледах се в нея. Изглеждаше, че е много съсредоточена в това, което прави.
След малко с въздишка на облекчение жената извади някакъв напечатан лист от папката, остави го на страни и пак ме погледна.
- Какво обичате?
Искам да изпратя това писмо до Германия.
- Печатно ли е?
Хрумна ми, че нещо поставено в пощенски плик, чама как да не е не е бъде дефинирано като „печатно“, но реших да го правя на въпрос
- Да, печатно е.
Жената взе с рязко движение на ръката плика и го метна на теглилката. Изглеждаше доста изнервена и уморена.
- Каква ще бъде пратката?
- Бихте ли ми обяснили какви варианти има? Това е много важна пратка и...
- Като ви е толкова важна, защо не я пратите с куриерска услуга, а?
Тонът ѝ беше много груб.
- Ами, защото... - тук усетих, че и моят тон започва да се променя. - куриерските услуги са в пъти по-скъпи, а знам, че има няколко опции, които могат да ми осигурят сигурна доставка до получателя и с обикновена поща, за това.
- Можем да го изпратим само приоритетно, можем и с обратна разписка. И, какво сте го нашарил тоя плик, то на плик не прилича ми не знам на какво!
И това го преглътнах, но започна да ми става все по-трудно да запазя добрите си обноски. Реших да подмина забележката за шарения плик.
- Колко ще ми струва само препоръчано и колко с обратна разписка?
Служителката направи кисела физиономия и с нос, сбръчкан, сякаш току що е усетила някаква лоша миризма, почти през зъби ми отговори.
- Само препоръчано ще струва четири и седемдесет, а с обратна разписка – девет и двайсет.
- Добре тогава, ще го изпратя с обратна разписка. А, може ли това се комбинира с въздушна поща?
- Абе, господине, вие за първи път ли пращате писмо в чужбина?! Приоритетните и тези с обратна разписка Ви-На-Ги пътуват с въздушна! Ама поглеждайте си каквото ви интересува предварително, тук да не е бюро за справки. Ето ви бланката, попълнете си я, няма аз да ви я попълвам, и елате да го изпратим.
Околните хора започнаха да хвърлят любопитни погледи към мен и жената на гишето.

ВАРИЯНТ I

Жената зад стъклото изглежда много уморена. Има тъмни кръгове под очите, кожата ѝ, и без това цялата покрита с белезите на времето, е с доста нездрав цвят, очите ѝ гледат празно и уморено и си личи, че има нужда от дълга почивка.
Ама аз какво съм виновен за всичко това. На мен всичко ли ми е наред, всичко ли в живота ми е подредено и излъскано като шише върху аптекарска лавица. Дане би да се чудя къде да си изхарча парите и да пускам по обикновената поща важния договор само за да се забавлявам... Хайде де! Ще ми СЕ правят някакви непознати лелки на интересни.
Поставям свитите си юмруци на варовиковия издраскан плот, свивам устните си за секунда, поема си въздух и....
- Виж какво бе, госпожо! Аз да не съм ти роднина,че да ми държиш такъв тона, а?! Така ще говориш на внуците си, ясен ли съм! Аз да не съм ти аргатин, че ще се държиш така с мен? Ти за какво си тук, да се заяждаш с клиентите ли! Аз за това ли си плащам данъците на тая скапана държава, че да ме ругаят тук, разни служителки, дето си взимат заплатката от моите данъци! Ако трябва ти ще ми попълниш бланката като не знам, ясно?! Аааа... ще ви се не знаят и салтанатите!
- Ама господине, аз...
- Няма господине, няма мосподине! Или ще се отнасяте с хората както трябва, или ще хващате горите! Извикайте веднага управителя!
Хората и служителите в залата вече са спрели да се занимават с другите неща и гледат към мен и служителката.
- Днес е събота и началника не е на работа...
- Тогава ще викнете някой, който е по висшестоящ от вас, за да се оплача на него! Аз няма да позволя на някаква си тука да ме прави на маймуна! Веднага извикайте който трябва!
Скандалът е супер. Направо голям кеф, типично по нашенски...
- Господине, моля ви се, не ми е добре...
- Хич не ми дреме! Всеки знае така да приказва като опре ножа в кокала!
В този момент възрастната служителка се хваща за гърдите и с широко отворени очи се опитва да си вземе въздух. Чак сега виждам, че цветът на лицето ѝ е вече наситено пепеляв. Дясната ѝ ръка се опитва да разшири яката на старото, ръчно плетено поло, но не успява, а аз машинално започвам да набирам на телефона си номер 112.
- Видя ли какво направи бе, идиот?!
Знам, че мъжкият глас, който казва това го казва на мен, но дори и не поглеждам към човека, който ми го казва. Операторката в централата за спешни случаи вече ме разпитва какво се е случило.


ВАРИЯНТ II
(който реално се случи)


Жената зад стъклото изглежда много уморена. Има тъмни кръгове под очите, кожата ѝ, и без това цялата покрита с белезите на времето, е с доста нездрав цвят, очите ѝ гледат празно и уморено и си личи, че има нужда от дълга почивка. Не стига, че цял живот се е вряла в тези пощи, не стига, че условията на работа не са се променили от седемдесетте на миналия век, не стига, че сигурно когато се пенсионира след някоя година ще взима жълти стотинки, ами жената е принудена да работи и в събота, вместо да се занимава с внуците си.
Леко се подпирам на варовиковия издраскан плот, леко си поемам въздух и...
- Госпожо, изглеждате ми доста уморена... Добре ли сте?
Въпросът ми, явно, много я изненадва. Лицето ѝ се отпуска и придобива много по-човешко изражетие.
- Ми, уморена съм моето момче, едната колежка болна, другата изпраща абитуриент, третата не знам си какво... А, аз че съм с кръвно и диабет някой пита ли ме...
Наистина, и половината неща да се така, както ги казва жената, си е много гадна ситуацията. Ако бяхме в някоя, що годе нормална (не че са много такива) държава, тази жена щеше да е в пенсия по болест и да си гледа здравето спокойно, ама....
- Но, щом не се чувствате добре, защо не отидете на лекар? Нака ще се разболеете още повече... Не е редно да правите така!
Жената ме поглежда тъжно.
- Ами, кой ще работи тук, ако и аз си грабна чантата... Дайте да ви попълня бланката.
- Не, не е необходима, ще се оправя!
- Аз ви се скарах, като че вие сте ми виновен за дереджето... Дайте, дайте....
- Не ми е удобно, ще се оправя.
Жената уморено се засмива.
- Хайде, дайте я и ми диктувайте имената си и адреса в Пловдив. До сега, ако не се бяхме разправяли, щяхме да я попълним.
И аз се засмивам и ѝ подавам празната бланка и плика. Чак сега забелязвам, че до мен стои симпатичен дребен старец с толкова огромни мустаци, че в първия момент ми идва да го питам, дали са истински.
- Не ме гледай така, младеж! Съвсем са си истински тия мустаци!
Явно, симпатягата е и телепат. Старчето ме зарязва да го гледам със зинала уста и се обръща към служителката.
- Другарке, аз от шейсет и пет години съм билкар! Тъй да знаеш! Сега оправи момчето там и ще ти кажа една рецепта за диабета – страшна работа ти казвам! За три месеца ще го забравиш....



Това се случи съвсем наистина преди обеда на отминала събота. Един от все по-честите случаи, при които забелязвам, че е много полезно да се наблюдава и да се разговаря.
Не да се „приказва“, а да се РАЗГОВАРЯ.....