петък, 24 юли 2009 г.

Ябълката, която не падна на тротоара...

Вчера времето беше отвратително.
То, в Байройт по принцип си е такова, но вчера беше забележително отвратително. Не че нямам тренинг да карам велосипеда си в дъждовно време, но когато се налага да го правиш няколко дни подред, определено започва да подтиска...
Та, както и да е...
Сложих по-дебелото яке с качулка, метнах се на стария Kettler и поех към театъра. Квартирата ми е в едно доста отдалечено от града село, наречено квартал на Байройт само от любезност. Разстоянието до театъра е около пет километра, което предполагаше, че с яке или без, щях да се намокря до кости.
Пътя минава през няколко спретнати и много приятни кварталчета населени предимно с хора от по-първа ръка, както се казва. Само еднофамилни къщи с прекрасно поддържане дворове и изрядно боядисани огради, проектирани така, че да осигуряват пълен визуален достъп до дворовете и, същевременно, гарантиращи сигурността и безопасността на имуществото.
Всеки ден минавам от там, но е невъзможно човек да забележи и запомни всичко...
Вчера, докато се спусках към града под плющящия по лицето ми дъжд забелязах едно ябълково дърво. Най-обикновено ябълково дърво растящо току до една такава прекрасна ограда. Половината от покритите с жълти плодове клони излизаха извън очертанията на двора и се простираха над тротоара, целия покрит с опадали ябълки.
До тук нищо впечатлително, ако се изключи факта, че да видиш така замърсен тротоар в Германия си е рядко явление.
Загледан в дървото до момента не бях забелязал възрастната жена с ярко жълт дъждобран, която отключваше вратата на същия двор. Нещо ме накара да натисна леко спирачката и когато се изравних с нея видях, че носи полупрозрачна найлонова чантичка пълна с ябълки.
Странни хора, а.... Ябълките от дървото в собствения и двор капят по тротоара, а тя, в проливния дъжд, да се грабне да ходи до супермаркета, за да си купи.
Отминах и след петнайсе минути бях в гримьорната, съвършено забравил за ябълките и възрастната германка.
Генералната репетиция на Götterdämmerung свърши около десет и четирийсе и половин час по-късно вече бях на колелото, обратно към квартирата. Естествено, минах по същия път и макар да бързах отново се загледах в ябълката. Някой беше почистил тротоара, но няколко ябълки бяха паднали след това и самотно се търкаляха по плочките.
Дали плодовете са вкусни...
Миг след като тази мисъл ми мина през ума, вече бях спрял и се оглеждах наоколо, дали някой закъснял германец няма да стане свидетел на това, което се канех да направя. Отворих степенката на велосипеда и бързо се приближих до дървото. Няколко секунди по-късно вече се отдалечавах от мястото бързешком с издут десен джоб на якето.
Почувствах се много особено. Бях откраднал ябълка от двор в който плодните дървета, явно служиха само за украса и която също щеше да падне на плочника, както и останалите. Бях взел нещо, което не ми принадлежи, но не изпитвах някакво чувство на вина...
В квартирата старателно измих ябълката и бавно я изядох.
Беше наистина много вкусна.
Ябълката, която откраднах и която не падна на тротоара...

Няма коментари:

Публикуване на коментар