Догонва ме вятърът
без да бърза,
а и аз не бягам
от него.
Нали и той, като мен
е самотен...
Ще се спрем двамата-
двама самотници.
Ще разменим
по някоя дума.
И ще поемаме отново,
самотни, на там,
на където отиваме.
В нищото...
http://devedjievblog.blogspot.de/2012/07/blog-post_30.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар