Над камбанарията
на старата каменна
църква се вият
отегчените чайки...
Морето, което отдавна
им е омръзнало,
лениво им се присмива,
протягайки се по пясъка.
Цигарата в ръката ми
догаря, а мастиката
в чашата отново стана
прозрачна.
Над камбанарията
на старата, каменна църква
отегчените чайки
се оглеждат за други морета..
http://devedjievblog.blogspot.de/2012/07/blog-post_25.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар