вторник, 17 юли 2012 г.

Склонът на Живота....

Още имам сили да тичам
нагоре по стръмния склон
на живота!

Още изпитвам сладост
да ближа ноктите си
разкървавени от дълбаене
в мъртвия пясък
на времето!

Харесва ми, още да бърша
с ръкав кръвта капеща
от разбитото ми от блъскане
в стени чело!

Обичам, още потта да замъглява
очите ми и падайки по страните ми
да скрива сълзите.

Умората - плюя на нея!

Човешката злоба-
иронично и се присмивам!

Любовта, любовта...

Добре, че е тя,
да положа главата си
за няколко мига в скута ѝ!
И след туй да хукна, отново,
Нагоре, по стръмния склон
на живота!

Няма коментари:

Публикуване на коментар