Още имам сили да тичам
нагоре по стръмния склон
на живота!
Още изпитвам сладост
да ближа ноктите си
разкървавени от дълбаене
в мъртвия пясък
на времето!
Харесва ми, още да бърша
с ръкав кръвта капеща
от разбитото ми от блъскане
в стени чело!
Обичам, още потта да замъглява
очите ми и падайки по страните ми
да скрива сълзите.
Умората - плюя на нея!
Човешката злоба-
иронично и се присмивам!
Любовта, любовта...
Добре, че е тя,
да положа главата си
за няколко мига в скута ѝ!
И след туй да хукна, отново,
Нагоре, по стръмния склон
на живота!
Няма коментари:
Публикуване на коментар