Моята лична Смърт

Неизбежно някой ден
ще дойде.
Дали ще я позная, че е тя?

Ще ме погледне
право във очите.
Ще се усмихне, може би,
и ще ме хване за ръка.

Ще размениме, вероятно,
с нея някой поздрав.
Ще пообсъдим вяло туй онуй....

Ще се огледам просълзен
наоколо, а тя дискретно
ще ме чака отстрани.

А после ще поемем двамата...

Къде?

Където тя ме отведе!

Аз - вече мъртвия.
Тя - моята лична и, надявам се,
красива Смърт!