РЕСТИТУТИ

Разказ.

Господин Попов беше нервен. В неговия случай това беше оправдано, все пак беше ерген и то на една доста критична за ергенството възраст! Четирийсет години са си една доста напреднала възраст за човек, който иска да има семейство, стреми се към това, желае го, но то все му се изплъзва!
Причини за това можеха да се търсят в много неща. В кариерата, в шанса, в провидението, въпреки че той не вярваше в него и в ред други неща. Все още не беше изгубил надежда, че ще най-на края и той ще създаде дом! Дори нещо повече, беше намерил жената, с която възнамеряваше да осъществи това си намерение! Не, че беше нещо особено, но пък и той не беше някой голям хубавец, още повече, че и тя не беше в първа младост! Хубавото беше, че имаше някои неща, които компенсираха почти невзрачния ѝ външен вид. Първо, беше доста умна, говореше свободно английски и немски и разбираше от театър, но най-ценното беше, че родителите и бяха страхотно богати! И майка ѝ, и баща ѝ бяха наследили имоти от техните родители и се бяха замогнали до степен такава, че се бяха превърнали в типичните реститути! Именно това притесняваше господин Попов! Приятелката му Галя говореше за тях с една особена тръпка на страхопочитание в гласа си, а и от това което той беше разбрал от нея беше стигнал до извода, че ще трябва да стане зет на страшни сноби! Все пак го успокояваше факта, че бяха доста възрастни и едва ли щяха да се застоят прекалено дълго, както казваше той, в това измерение!
С първия поглед, който хвърли на родителите на избраницата си г-н Попов разбра, че последното нещо, което смятат да правят е да сменят измерението си! Не и през следващите, ако зависеше единствено от тях, двеста и петдесет - триста години! Дъртаците изглеждаха толкова добре за възрастта се, че човек можеше да повярва в съществуването на елексир на безсмъртието.
- Какво е занятието ви в живота, младежо?
Попов само където не падна от стола. Не стига, че седяха без да си продумат около петнайсет минути, ами и първият въпрос беше зададен по начин и с думи, които нямаха нищо общо с началото на двайсет и първи век!
- Счетоводител съм. Главен! - Госпожата се усмихна едва-едва, а съпругът остана като препариран. Сигурно си мислеше, че така трябва да се държи един богат човек. Изобщо бащата на Галя не само приличаше, но и се държеше като добре дресирано шимпанзе! ”По добре да си мълчи, току виж ме пита кой номер обувки нося”, тревогите на Попов бяха основателни!
Времето течеше много, много бавно, а въпросите бяха от тъпи по-тъпи! Въобще клетите хорица си мислеха, че като си имал някой дядо или чичо, който е бил умен и е забогатял и си наследил това, което той е създал и ти трябва да си като него! Г-н Попов се чудеше как на човек могат да му хрумват такива въпроси! Дали в рода Попови има албиноси. Не? А гърбави? Малоумни? Поне някой куц и с двата крака? Не? Чудесно!! Харесвате ли Принц Кирил? Какво като не говори български! Ходите ли на обществена баня? Ааааа! Имате си в къщи!! Те и без това май ги закриха....
Въобще на Попов му беше трудно! Не стига тези въпроси, ами и госпожата беше сервирала такава вечеря, че стомаха на Попов в началото по-малко, а по-късно все повече започна да се бунтува.
- Извинете, отивам до тоалетната. - В този момент в него проблесна някакво тревожно чувство, че ще се случи нещо неприятно. За миг му се стори, че в погледа двамата дъртаци заблестяха някакви лукави искрици.
Апартаментът беше достатъчно голям човек да се изгуби в него. Само му обясниха къде е тоалетната и много майсторски парираха предложението на Галя да го придружи. Определено нещо смущаваше Попов! Въпросите, погледите които си разменяха..., а и Галя беше някак си странно мълчалива и видимо напрегната.
Тоалетната беше в края на един коридор и беше голяма колкото един по-малак апартамент и за момент Попов забрави неясните си страхове разсъждавайки на ум върху достойнствата на старата архитектура. Няколкото минути в тоалетната му подействаха успокояващо. Разговорът го беше напрегнал, а тепърва му предстоеше най-важното: да поиска ръката на Галя, нещо, което си бе представял къде-къде по-просто! От къде можеше да знае, че родителите ѝ са такива... такива.... темерути! Друга по-подходяща дума не можа да намери!
Свърши си работата, провери дали не е напръскал панталона си, погледна в огледалото дали прическата му не се е развалила, хвана дръжката на вратата и я отвори. Бащата на Галя седеше точно отпред. Толкова близо, че Попов щеше да го смачка, ако беше тръгнал да излиза по-бързо.
- Ох! Ха,ха! Стреснахте ме...... аз, такова... извинете....!
Без да продума, без дори да смени изражението си, старецът се завъртя и тръгна по коридора към хола. Попов го последва със свито сърце. Нещо ставаше. Определено нещо ставаше и това изобщо не му харесваше! След по-малко от няколко минути беше решил да иска ръката на жена, чийто баща го шпионираше докато е в тоалетната. Изобщо за миг си помисли, че въобще не трябва да бъде тук и сега, толкова го плашеше всичко през тази вечер. “Плашеше” беше точната дума!
- Дошъл сте да искате ръката на дъщеря ми, нали, младежо? - Въпросът направо парализира Попов. Беше си представял, че той ще започне разговора, а старецът го изпревари най-безцеремонно още преди да е седнал! - Така е нали?
- Изключително сте прозорлив! - моментално съжали за глупостта, която изтърси - Бих искал да Ви уверя, че...
- Няма да стане! - старецът беше категоричен - Дъщеря ми няма да се омъжи за Вас!
- Татко, моля те.....-
- Млък! - Този път беше майка и. - С тебе ще говорим после!
- Не ви разбирам. Защо решихте така? Та ние изобщо не се познаваме!
- Това което видях ми беше достатъчно!
- Татко, какво говориш?
- Не прекъсвай баща си, когато говори! - Старата приличаше на пит бул. . Студен, циничен и решителен пит бул с идиотска прическа.
- Извинете, но не мога да ви разбера! Какво ви е достатъчно?
- Що за нахалство! Искате да кажете, че не мога да се изразявам правилно? Това ли да разбирам?
- Бог ми е свидетел, че....
- В този дом ние не търпим богохулства! - кой знае от кой филм го беше чул. - Ето какво ще Ви кажа, младежо! - Няма да дадем дъщеря си за жена на човек , който не мие ръцете си след като излезе от тоалетната!
Попов усети, как коленете му омекват. Не от нещо друго, а от яд!
- Вие подигравате ли ми се? - чак се изненада от себе си! Не му беше в природата да се държи невъздържано, но тези хора го вбесиха наистина! – Какво, като не съм се измил? И, въобще това критерий ли е, по който да решите на кой да дадете дъщеря си?
- Не можем да дадем дъщеря си на човек, който не мие ръцете си след като е пипал с тях пениса си!
- Що за лудост е това? Галя няма ли да кажеш нещо? - Вече наистина беше ядосан.
- Дъщеря ни вече няма нищо общо с Вас! Аз съм съгласна със съпруга си и като нейна майка и забранявам да се виждате! - Пит була беше категоричен.
- Та тя е на трийсет и шест! Не можете да и заповядвате!
Галя плачеше заровила лицето си в шепите.
- Смятаме разговора за приключен! Довиждане! - В гласът на стареца имаше нотки на задоволство .
- Оооо, я си е....... – овладя се в последния момент. - Галя идваш ли с мен? Решавай! - отговор не последва.- А аз си мислех, че ме обичаш! Жалко!
Всичко беше пропаднало! Щеше да си остане ерген. Вече беше почти сигурен, че е намерил жената, с която иска да живее. Беше богата, забавна и въпреки, че не беше красива, беше симпатична и някак си по свой начин привлекателна! Да намерят такава причина, за да провалят плановете им! Попов дори не се чувстваше унизен. Беше гневен! Беше гневен на проклетите дъртаци за това, че се мислиха за кой знае какви аристократи! Беше гневен на Галя, че почти не беше се опитала да промени ситуацията, че не се постара повече да му помогне! Беше гневен и на себе си, че не си изми ръцете!
В един момент му хрумна, че не трябва да им остава длъжен! В никакъв случай! Входната врата вече бе отворена когато той рязко се обърна.
- Госпожо, - каза Попов с най-раболепния си глас. - какво беше основното ястие? Тази риба беше доста особена.
- Сурова скумрия по исландски. Хареса ли Ви? - Госпожата с вид на бойно куче забрави на момента току що свършилият разговор. От както бяха станали богати и вече не работеше като продавачка на вестници, любимото и хоби беше кулинарията.
- Как да кажа, мисля, че беше уместно след като съм докосвал с ръце този специалитет да измия пениса, а не ръцете си. Галя, ако решиш ми се обади. Довиждане!