21.12.2012. Поредният Апокалипсис.

И тази година почти си отиде....
Както впрочем е обичайно да се случва не само с годините, но и с месеците, седмиците и така нататък, та чак до милисекундите. За по-малки единици за време, дали има, не знам. Каквото не знам, признавам си, не знам.

„Ооооо миг, поспри! Ти толкова си....“ Ама как го е казал Гьоте, а?! Голяма работа.

И кво ся, ще ме попитате.... Ми нищо, бих могъл да ви отговоря и, както се казва, кой - от къде е. Аз спирам да пиша вие да четете и – готово. Е да, но няма да стане точно така.
Защо ли, ми защото тази година е по-специална. Тази година се пада да е последната. Да няма повече години след нея. Или ще има, ама ние няма да знаем, щото сега, на 21-ви този месец светът ще се свърши и съответно и ние с него.
Да. Ще се свърши. Така са го сметнали Маите, а те, както е вече знайно, са ги знаели тия работи. Били са експерти тия мили хора. Докато са си почивали в кратките паузи между два сеанса човешки жертвоприношения, са правили астрономически изчисления и, по всичко личи, са ги правили много прецизни. Незнайно кога, незнайно на кого му хрумнала идеята да сметне кога, аджеба ще настъпи края на света и, след като били изтръгнати сърцата на петдесет – шестдесет пленника от съседните околия, за да бъдат омилостивени боговете на математиката и астрономията, запретнал ръкави и седнал да смята човека. Смятал, смятал и се оказало, че Края ще настъпи на 21.12.2012 година, това е по нов стил, по стария се пада на 03.01.2013.
Не ме съдете прекалено строго. Не съм седнал да се подигравам с труда на човека. И за най-отчаяния песимист е очевидно, че труда по тези изчисления би бил къртовски и в наши дни, нежели в ония години.
Идеята ми е друга. Иска ми се да разбера, защо трябва да се вярва в този край на света, при положение, че историята изобилства от дати в които света е трябвало да свърши.
Реших да погледна из Интернет дали не може да се научи нещо повече за тези дати и останах очарован от многообразието, пълнотата и изчерпателността на това, което успях да открия.
Оказа се, че светът е трябвало да се срине поне десет пъти, ако се направим на кьорави и не обърнем внимание на по-незначителните пророчества.

И така да започнем.
Естествено, на първо място трябва да обърнем внимание на пророчествата, които са най-стари. Според доста хора, краят на света е трябвало да дойде със смъртта на последния от апостолите на Христос. В случая тази чест се паднала на апостол Йоан. Той е единственият, който е умрял от естествена смърт. Друго, което работило в полза на тези очаквания е бил факта, че именно Йоан е първият и най-изчерпателен теоретик, на това що е то Край на Света, как ще се състои и (горе-долу) кога. Това последното, за точния момент не го е казал съвсем ясно и това е дало много широко поле за размисъл на неговите тълкуватели, въпреки ясното указание на другият апостол – Марко: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец.“(Евангелие от Марко 13:32). Изказването на колегата на Йоан би било достатъчен повод на учените занимаващи се с този въпрос, да прекратят дейността си и да се захванат с нещо наистина полезно, но тези умоупражнения продължават и до днес. Както и да е, Светът пропуснал да се съобрази с тази теория и след кончината на светия апостол Йоан, продължил да съществува. Продължил, ама няколко десетки години след смъртта на апостола един ревностен следовник на Христовото учение по име Монтан обнародвал своята си теория за Края, който според него щял да се случи през 156 година. За това, какво е станало с него след изтичането на този срок, историята пази мълчание, но аз лично предполагам, че е запълвал времето си, като е подавал ту едната, ту другата си буза на тези, които са били вбесени от невярното му предсказание. Вероятно тези, които са искали да го целуват от радост, че са отървали кожата, също не са били малко, но както казах, това са само мои предположения.

Следващата година в обзора ни е 666. Защото тази година носи Числото на звяра. Няма да се впускам в подробности по този въпрос. Който желае да научи повече, може да се обърне към апостол Йоан, когото споменахме преди малко. Не лично към него разбира се, имам предвид неговото „Откровение“ поместено в Новия Завет. Е, не се състоял края на света, но тези, които го очаквали не си седнали на Gluteus Maxsimus-ите, а веднага побързали да насрочат събитието за 999 година. Удобна година защото е същата като 666, само че цифричките ѝ са обърнати с главата надолу. Сбъркали, и тогава - нищо. Следвала 1000 година. Красива като числа, точно десет века след раждането на Христос, направо да се просълзиш. Тогавашните летописци описват Европа като място на паника и религиозен ужас. Нещата стана още по-кофти поради някои климатични явления като червеният дъжд валял над Аквитания и също така от небесно в прекия смисъл на думата, като метеоритът паднал в Англия. Само си го представете... Пълен ужас, погроми, изстъпления и то, цяла година.

Последвала я 1033 година. Щом Краят не настъпил 1000 години след раждането на Исус, то логично е това да се случи 1000 години след смъртта му. Особено силно присъствие тези теории имали в Русия. Изобщо при братушките, тия прогнози били популярни до такава степен, щото били създадени цели „школи“ около тази тема и били установени своеобразни традиции. Главната отговорност за това се падала на една книга от онези години - „Откровенията на Методий Патарски“. Въпросния християнски мислител, за по-кротко ще го наричам Мето, след известно време прекарано в усилен пост и размишления достигнал до извода, че 1000-та година е много удобна за край на света, но в това няма никаква логика, като се изключи факта, че тогава се е родил Христос и просто числото е красиво. Виж, рекъл си Мето, друга работа си е 1033-та, другааааа.... А защо ли. Защото в старите писания е казано, че във времето след като е издъхнал на Кръста и преди Възкресението му, Исус е слизал в ада, бил се е с Рогатия и го е приковал за хиляда години. След изтичането на този срок, оня катил трябва да се отскубне от веригите и тогава да настане Апокалипсиса. А това се пада през 1033 година. Мето очевидно е бил умен човек, поне се е гордял със задълбочено и логично мислене, но... Дядо Петко Бочаров, да е жив и здрав, би казал - Да, ама не...
Всъщност, както е с всичко на тоя свят, трябва да признаем, че нещата не винаги са еднозначни. Точно в тази и следващите години в широката и необятна Русия били построени едни от най-красивите църкви и манастири като Златните врати и Софийския събор, св. Георги и св. Ирина и още много други. Били издигнати като дар пред Всевишния с едничката просба края на Света да бъде, ако не отменен изцяло, то поне отложен.
Съвсем скоро след това се появило предсказание, че Края на Света ще настъпи, когато Пасха (Великден) съвпадне с Благовещение (25 март). Това се падало да се случи през 1038 година.

Да продължим по нататък.
Тук думата взима не някой друг, а самия папа Инокентий III. За него съм чел преди време някои интересни нещица, като нетрадиционнdта му сексуална ориентация например, но не това е предмета на тази студия, така че дискретно ще подмина тези пикантерии и директно ще премина към неговата теория за Края. Та, светня му, нееднократно е афиширал мнението си, че Краят ще настъпи през 1284-та година. Тук вече нещата изглеждат трудно разбираеми, но всъщност не са. Отново иде реч за числото 666, но вече в по-абстрактен план. Това е така, защото са намесени мюсюлманите. Как обаче става това. Според Инокентий, Каят ще дойде след като се навършат 666 години откакто е ситуирана новата все още по онези години, Мюсюлманска религия. Хитрец е бил Инокентий тъй като, според мен съвсем преднамерено, се поминал през 1216-та и така си спестил неудобствата да дава обяснения за паниката, която съвсем неоснователно предизвикал.

„Сие лето на конце явися, в оньже чаем всемирное торжество пришествие Твое„
С тези красиви слова завършвали изчисленията на датата на Великден до 1492-ра.
Отново трябва да се отговаря на вече станалия досаден въпрос, защо до тази година. Тази година била обявена за година на Пришествието и край на Света, понеже съвпадала с година 7000 от сътворението на Света, а числото 7000 е много приятно наглед и според тогавашните християнски мислители е много подходящ срок за продължителността на съществуването на Света.
Това предсказание се оказало много фатално за доста хора, защото през предходната, 1491-ва, мнозина очаквайки това да се окаже безсмислено предвид предстоящите събития, просто не засели нивите си и това довело до ужасен глад, плюс съпътстващите го последствия.
Освен това тогава се случило тъй, че Колумб открил Америка. Не съм говорил с нито един индианец през живота си, но предполагам, че това също може да се разглежда като своеобразен апокалипсис.

През лето 1603-то видния астролог и писател, доминиканецът Томазо Кампанела предсказва, че земята ще се сблъска със Слънцето и това ще доведе Великата гибел. Основанията му се крепели на някои коригирани изчисления направени от Христофор Колумб в книгата му „Книга на Пророчествата“. Великият мореплавател е имал и други интереси, както се вижда. Странното е, че въпреки очевидната несъстоятелност на твърденията си, дон Томазо умира през 1638-ма като до края на дните си се радвал на огромния авторитет на гадател, който останал ненакърнен въпреки огромния гаф, който допуснал 35 години по-рано.

Следващата удобна за апокалипсис година се паднала 1666. Точно така, правилно забелязахте, същата като 666-та, но с една единичка отпред. Тази година също предизвикала масови истерии и паника, но също така рязко покачване в материалния статус на Светата Църква щото, случайно или с известна дискретна помощ от Нейна страна, на мода през тази година било да си продадеш имуществото, ама цялото, да захвърлиш коприната и кадифето, да се облечеш в стар чувал и да дариш всичките си придобити по този начин парички, я на някой манастир, я за строеж на катедралка, я директно на Папата... Бе, добри времена били, но доста кратки, щото след като изтекла 1666-та и настъпила 1667-ма, а светът продължил да влачи жалкото си съществувание, доброволните дотации секнали също така рязко, както и били започнали.

Ето, че се приближаваме все по-близо до нашето време.
Тук ще дадем трибуна на американските евангелски проповедници, някои от които са проявили завидна активност по въпроса.
Всичко започва с Уилям Милър. Този непретенциозен и добродушен фермер шокирал съседите си с изявлението, че въз основа на изчисления направени от него, Краят ще настъпи на 3ти април 1843-та година. Няколко десетки души приели твърденията му за истина и на въпросната дата заедно с него се качили на някаква планина (на теферич, както обичаме да казваме в Пловдив) и зачакали. Чакали, чакали, мръкнало се и решили да си ходят. А и уискито било свършило. Мистър Милър, като съвестен и честен човек, решил да види каква е работата и установил, че е сгрешил в сметките. Краят щял да е същата година но през юли. Този път с него на пикник излезли няколко хиляди души. Предполагам, че веселбата е била грандиозна. По същия начин Уил изчислил, че събитието ще е на 21 март а, по-късно променил датата на 22 октомври 1844 година. Вероятно доста хора ще си помислят, че Милър е бил линчуван заради простотиите си. Не, напротив. И до ден днешен неговите последователи чакат второто Пришествие, медийно известни като „Адвентистите от седмия ден“.
Уилям Милър не е единствен в увлечението си. Търговецът от Пенсилвания Чарлз Ръсел също запретва ръкави и се хваща за молива и белия лист. След доста безсънни нощи прекарани над Библията и тетрадките запълнени с всевъзможни изчисления, ръсел стига до първото си предположение 1872-ра. Последвали я 1874, 2 октомври 1914, 1915, 1918, 6 февруари 1925, 1941, 1975, 2 октомври 1982.... Яко се забавлявал с изчисленията си. Толкова яко, че успял да запали доста други хора и да ги превърне в свои последователи. Дори създал дружество за изучаване на Библията. Днес този клуб, почитатели на това четиво се нарича „Свидетели на Йехова“.

Сега за малко ще се върнем в Русия. Малко преди 1900 година една секта, пръкнала се незнайно как, известна като сектата на Червената Смърт, поради навика на някои нейни членове да умират скоропостижно удушени с червена възглавница обявява, че всичко ще свърши на 1 ноември 1900. Нещата ескалират до там, че почти хиляда членове на това общество обявяват, че ще се самозапалят на тази дата в град Каргопол, където е седалището на сектата. На царя на Русия окончателно му било писнало от простотиите на тия малоумници и направил генерална грешка спрямо тях. Вместо да ги остави да си драснат кибрита и по този начин да се приключи с тях веднъж завинаги, негово величество проводил в Каргопол войскови подразделения, които до предотвратят трагедията. Въпреки взетите мерки, все пак стотина души направили услуга на човечеството и успели да се подпалят.
Вървим нататък.
18 май 1910 година. Според някои пишман астрономи предстои сблъсък на Земята с Халеевата комета. Настава паника, която прераства в гротескна смесица от крайна набожност и още по-краен разврат. Скоро става ясно, че изчисленията не са верни и, че кометата няма да падне на Земята. Разбира се, това далеч не е края на истерията. След кратка почивка запълнена пеене на хвалебствени химни в чест на Всевишния и лекуване на лека и средна форма на сифилис, следва нова истерия. Този път причината отново е Халеевата комета или, по-точно казано нейната опашка, през която Земята ще премине и която, за зла участ се състояла от цианид.....
Търговците на противогази направили луди пари. Същото важи и за всевъзможната паплач от шарлатани, които натрупали състояния с продажбата на всевъзможни „противоотрови“.
Кометата минала и заминала, човечеството продължило по инерция с деградацията си и точно когато всичко изглеждало, като да се е разминало и краят на втората световна война вече се виждал, изневиделица се появил някой си Чарлз Лонг. Вече се досещате какъв е бил джентълмена, нали... Точно така, евангелски пастор от Пасадена. Предсказанието му било отличително с голямата си прецизност. На Земята щял да настъпи атомен апокалипсис в точно 5часа и 33 минути сутринта на 21 септември 1945 година. Предсказанието му било на дълго и широко обосновано в дебела книга. Голяма част от последователите му седмица преди тази дата се отказали от ядене, приемане на течности и сън. Макар, че сгрешил с мащабите на предсказанието си, все пак преподобният Лонг познал до известна степен какво предстои, но това едва ли е успокоило дори и малко населението на Хирошима и Нагасаки.

13часа и 445 минути на 14 юли 1960 година. Тази дата била определена от италианския педиатър Елио Бланко. Той и последователите му си построили убежище, където не дочакали нищо.

Следващата дата е 25 декември 1967 година. Определя я водача на „Църквата на Отон“ датчанинът Дан Йенсен. И той, барабар с повярвалите му си строи убежище, кръщава го Кочега и всички вкупом доживяват огромното разочарование от погрешните пророчества на водача си.

На практика същото се повтаря и на 2 октомври 1978 година. Сега пък австралийския бизнесмен Джон Стронг в книгата си „Осъдения Глобус“ директно обвинява СССР, че ще бъдат виновни за глобален ядрен апокалипсис. От там насетне сценарият е същия. Последователи – убежише – разочарование, прерастващо в буйна радост.

29 април 1980 година. „Пророците“ този път са Леланда Дженсена и Чарлз Гейнс от Бахайската секта. Резултатите, с изключение на някои дребни детайли, са съвсем същите като в предните примери.

От тук насетне, следват няколко по-незначителни края на Света и за това само ще ги маркирам, без да се задълбочавам.

10 ноември 1993 година – Инициатор - „Бялото Братство“ на на Марина Цвигун. Според тях всичко щяла да започне със самозапалването на Софийския събор в Киев

9 и 25 май 1995 година. По-късно коригирани на 1 януари и 17 март 2000. Инициатор - „Движение за възраждане на десетте заповеди“ ръководена от Кредоний Мверинда в Уганда. Тук нещата са придобили трагичен отенък, тъй като някои от последователите на сектата извършват групово самоубийство.

1 януари 2000 година. Много богата на предсказания за апокалипсиси година. Цели тринадесет..... Всъщност, ако съм честен към себе си няма как да не упомена, че на сутринта на 1 януари лично на мен много ми се искаше Светът да се срине, такъв махмурлук ме мореше.... Тогава посрещнахме Милениума в Женева, където участвах в продукцията на Grand Theatre de Geneve на операта „Аида“ и вечерта, на новогодишното тържество в операта, се напих като свиня. Но, замълчи сърце, както обичам да казвам понякога.



Списъкът продължава с 11 август 2002 година, 4 часа сутринта. Предсказва го румънския монах Арсений.

29 април 2007 година. Обявява го евангелския проповедник Пат Робъртсън още през 1990 година.

Нещата, за кой ли път, придобиват трагичен характер на 28 май 2008 година. 30 последователи на руския проповедник Петър Кузнецов се скриват за 175 дни в подземно убежище изкопано от тях самите и излизат от там чак след намесата на властите. За съжаление двама от тях умират от недохранване.

Няма как да подминем 28 май 2008 година. Тогава някои от противниците на това да се харчат десетки милиарди Евро за Големия Адронен Колайдер в Женева тръбят, че опасността тая скъпа машинка да създаде черна дупка, която да глътне земята е напълно реална.

И така нататък, и така нататък, и така нататък....
Кой знае, колко още факти съм пропуснал, но въпреки това смятам, че и тези са достатъчни, за да ми дадат основание да заявя, че и този път ще ни се размине.

Надявам да сте забелязали, в тази статия се опитах да звуча бодро и весело а, на моменти откровено иронично. Не го правя случайно, защото смятам, че точно такова трябва да е отношението ни към всички тези, които през последните 2 – 3 години ни проглушиха ушите с анализите, хипотезите, „откритията“ и откровените си лъжи относно предстоящия „Край“ на Света, „предсказан“ от ония древни, безименни астрономи и гении на математиката от Америка, които едва ли са написали и един единствен йероглиф, който да означава някакъв край. Седнах да напиша тази скромна статия, защото ми писна, ама наистина ми писна, от това да гледам как разни авантюристи, шарлатани и откровено луди се бъзикат с лековерието на хората. Днес, за кой ли път, прочетох във Facebook призивите на една моя съгражданка всички да се включим в груповата медитация организирана от нея с цел да заземим някакви енергии. Призива е с това си действие да спасим едва ли не света и най-хубавото е, че тази огромна чест ще ни струва само 12 лева. Направо се замислих, дали да не отида, но бързо ми мина...
В крайна сметка, мен хич не ме боли оная работа, кой какво ще организира и колко ще иска за участие, но не бива да се неглижират или пък, още по-лошо, да се игнорират подобни неща. Някои от вас ще си кажат: Ок, ама какво е седнал тоя да се занимава с разни луди... Да, признавам, че има известено право да си го кажете, но знаем ли, предполагаме ли, до къде може да доведе всичко това... Ако сте чели внимателно статията, няма как да не сте забелязали, че освен веселите моменти, не са малко, дори са повече трагедиите съпътстващи тази преминаваща през вековете лудост. Лудост, която продължава и да ден днешен. Да, мнозина ще махнат с ръка, ще се усмихнат снизходително и ще го забравят, но... ето какво се случи през 1997 година, когато една много красива и напълно безобидна комета прелетя през небосклона.






Смятате, че това е малко вероятно да се повтори... Аз не смятам така. По света има предостатъчно лабилни хора, като една моя позната, която още преди два месеца заяви неплатен отпуск в работата си за 21.12.2012, за да може да умре със семейството си... Мислите, че се шегувам... Не, това е самата истина. Ако се огледате съм сигурен, че и вие ще видите такива лудости съвсем близо до вас.
Не си присвоявам правото на някой, който може да съди хората. Нито за лудостите им, нито за достойнствата, но не мога просто да стоя и да гледам безучастно как разни самозванци и шарлатани се ебават с хората, нищо, че цената може да е само 12 лева...

PS: Надявам се да сте се забавлявали със статията ми и, ако сте се засмели поне веднъж, това ще ме направи много щастлив.
PPS: На тези, които съм успял да вбеся, ще им кажа, че и това ме прави щастлив, и че още не съм приключил с тях. На 22.12.2012 ще ги спукам от подигравки...