Да си канибал в България.

Така, да видим с какви факти разполагаме.
1. Николай Гьоргов. 48 годишен. Живее в село Голямо Буково. През 1995 година убива две жени и яде части от телата им. През 2005 година прави опит да изнасили тринадесет годишна девойка, но е заловен преди да извърши престъплението. През есента на миналата година пребива почти до смърт строителен работник, който работи в селото. Отново е заловен.
2. Тези дни поради НЕГОВИЯ ОТКАЗ да се лекува в психиатрията е освободен и се връща в селото си.
3. Официално обявява, че е изготвил списък с негови съселяни, които смята да убие и да изяде. Цитат - "Ще ви ям наред!"
4. Многократно полицията и прокуратурата са настоявали пред по-висшестоящите инстанции в Бургас да се предприемат мерки, но....
5.... експерти призовани да дадат пред съда компетентно мнение за това как трябва да се процедира с този човек, цитирам - „твърдели в експертизите си, че е антихуманно Гьоргов да бъде затварян в такъв дом, защото всъщност той не носел отговорност за постъпките си. Освен това условията в тези заведения били изключително мизерни, а към обитателите в тях се отнасяли като с животни.“

Как ви се струва, а? М?

Не! Това не е резюмето на новата ми книга. Това е самата истина и това се случва днес, в нашата страна – България... Всички факти са самата истина.
Вече спрях да се питам, лудниците ли не си вършат работата, тези, които работят в тях ли не са на ред, и, дали направо, България не е една огромна лудница...
Да дадеш правото на един сериен убиец – канибал правото сам да реши дали да се лекува или не?!!!!
Да и е...а п...та майна на тая българска „демокрация“! Без извинение!

Повече по темата тук.