Реших да публикувам няколко кратки справки за град Байройт, защото за втора поредна година съм член на Байройтския Фестивален Хор.
У нас, за съжаление, музиката на Рихард Вагнер не се ползва с голяма популярност сред почитателите на оперното изкуство и за това смятам, че малко информация за града, в който се провежда ежегодния Вагнеров Фестивал няма да е излишна.
ИСТОРИЯ
Байройт (на немски Bayreuth) е град в Северна Бавария, Германия. По данни от 2005 г. населението му е 73 794 жители. Градът е девети по големина в област Бавария, пети във Франкония и e най-големият град в Горна Франкония (подобласт/окръг в Бавария).
Байройт е седалище на управлението на Горна Франкония и в него заседава Общинският парламент. Той е световноизвестен с ежегодно провеждащите се „Вагнерови празници” и с най- старата запазена опера в Германия (Маркграфската Опера). Фестивалът „Рихард Вагнер” започва всяка година в края на юли и продължава до края на август.
За първи път градът се споменава през 1194 г. като „Baierrute” (Байерруте) в един документ на епископ Ото II фон Бамберг. Квартали на сегашния Байройт присъстват като имена в стари документи и от по- рано, като например „Зойблиц” (упоменат още през 1035 г.) и „Св. Йоханис” (през 1149 г.).
Докато в по- ранните документи от онова време (до 1199 г.) за Байройт се споменава като за „villa”= село, то през 1231 г. за първи път в документи той бива назован като „civitas”= град. Предполага се, че населеното място Байройт получава правото да се нарича „град” между 1200 и 1230 г.
До 1248 г. градът се управлява от графовете фон Андекс, но след като умира и последният им потомък, през 1260 г. наследството се поема от Нюрнбергските бургграфове от известната династия Хоенцолерн. В началото за център на княжеството е обявен град Кулмбах (в непосредствена близост до Байройт). Там графовете си построяват резиденция, а именно крепостта Пласенбург, запазена и до днес. Но въпреки всичко Кулмбах се развивал бавно и съдбата на града изобилствала от войни и природни катастрофи.
През 1361 г. кайзер Карл IV официално дал правото на бургграф Фридрих V да сече монети за градовете Байройт и Кулмбах. А през 1421 г. Байройт за първи път е отбелязан на карта.
През февруари 1430 г. хуситите нападнали и опустошили Байройт - сградата на Кметството и всички църкви изгорели.
Още през 1528 г. (по- малко от 10 години след началото на Реформацията) франкските маркграфове се присъединили към поддръжниците на лутеранската вяра.
През 1605 г. голям пожар унищожил 137 от 251 къщи, а през 1620 г. дошла и чумата. 1621 г. последвал още един огромен пожар в града. Байройт не бил пожален и от 30-годишната война, която оставила след себе си тежки щети.
Но, ако се върнем малко назад, един от преломните моменти в историята на града бил преместването на Резиденцията на графовете от Пласенбург (Кулмбах) в Байройт. Това се случило през 1603 г. и било осъществено от маркграф Кристиян, сина на курфюрст Йохан Георг фон Бранденбург. По негово време първият дворец на Хоенцолерн (предшественикът на днешния „Стар дворец”) претърпял големи промени. Всъщност този дворец бил построен още в периода 1440-1457 г. от маркграф Йохан „Алхимистът”. След смъртта на Кристиян през 1655 г., мястото му заел неговият внук Кристиян Ернст, който основал гимназията „Кристиян-Ернестинум” и участвал през 1683 г. в освобождаването на обсадената от турците Виена. В памет на това събитие Кристиян Ернст построил известния паметник-фонтан, който и до днес краси Новия дворец. Пак по негово време е построен външния кръг на градската стена и дворцовата църква.
Няма коментари:
Публикуване на коментар