Писмо до....

“Винаги има по-голяма риба...“ Спомняте ли си тази реплика? Каза я героят на Лиъм Нийсън – Куай-Гон Джин в епизод І на Star Wars.

Странен начин да започнеш едно писмо, не мислите ли?! Още повече, че и писмото е доста странно. Писмо, което няма да стигне никога до човека, за когото е написано. Няма да стигне, не за друго, ами защото този човек няма нито желание, нито интерес да го прочете. Той дори не подозира, че някой, някъде е седнал да му напише нещо..... Не че и други не са му писали. Писали са и още как, но той дори не е и узнал за писмата им. Той дори не подозира, че хората, които са му писали съществуват.

Познахте, нали господин Доган? Познахте, че пиша това писмо на Вас, най-видния и неподправен „либерал“ в новата история на „България“. А, ама защо така се изненадахте, когато написах името на моята и Вашата татковина в кавички?!? Ами много просто, защото след двадесет години във властта няма как името ѝ да се напише по друг начин! Така са ме учили в училище, че когато на дадена дума, била тя прилагателно, съществително или нещо там друго трябва да ѝ се предаде ироничен смисъл, то тя трябва да се постави в кавички. А защо името на родината ни да е в кавички ли? Ами много просто, защото в една държава в която българският език е официален по конституция, по националната ѝ телевизия има новини на турски език. Освен това в цели области от територията ѝ има хора, които макар и да имат българки документи за гражданство, не знаят да говорят на български. Защото ... Абе причини много, защо да ги повтарям?!?

Зная, зная..... Трябва да гледаме по-широко на нещата, трябва да сме модерни в мисленето си, трябва да сме „либерални“, също като Вас, нали господин Доган?

Е, аз не мога да съм такъв, не и сега.... След толкова време на „либерализъм“, някак си не мога. Извинете ми, но наистина..... А, моля, не ви разбрах, може ли да повторите? Ааааа, да съм направил каквото бил препоръчал Даут Осман ли?! Това ли било?! Е, благодаря за съвета, но няма да то направя!

Не и този път!

Категорично!

Поне аз няма да го направя!

Е, да сега се смеете, но нали знаете поговорката? Как беше, „Който се смее последен....“....смеете се още по-силно? По-полека, господин Доган, не се пресилвайте, все пак вече не сте същия, както едно време, преди двадесетина години. Вече сте на възраст...

Не, не, сакън! Какви ги говорите, моля ви?!? Как така ще Ви заплашвам, нищо подобно! Аз само така, от загриженост за здравето Ви....

А и защо трябва да Ви заплашвам?! Та вие сте интелигентен човек, все пак! Дори сте философ.... Вие сам знаете от какво и защо трябва да се страхувате.... Хайде сега, не знаете! Хубава работа! Ами да Ви обясня тогава.

Първо, такива като Вас са ни управлявали, кажи – речи петстотин (500) години, и номерата Ви са ни известни! Веднага ще подчертая, че тия номера са известни не само на нас, етническите българи-християни, но и на Вашия електорат – българските мохамедани, същите, които под строй и с автобуси от чужбина Ви държат на власт вече толкова години!

Е, как така „какво от това“?!? Ами много просто, да Ви припомня ли онзи анекдот в който се разказваше, какво щяло да стане когато китайците разберели, че до сега са яли само гарнитурата? А? Рано или късно и вашия електорат ще стигне до подобен извод и тогава.... тогава – кофти, ама не за мен, ами за Вас. Вервайте ми, както обича да казва един Ваш бизнес партньор.

Второ. Изобщо, ама хич билям, нямам намерение да си сменям местожителството само защото Вашия и моя вкус за това как трябва да изглежда „България“не съвпадат! Точно обратното! За това ще остана ТУК! Защото искам да започна пак да пиша името на родината си без кавички.... Ето, пак започнахте да се смеете! Ама защо, нима не разбирате?!? Не? Добре, ще Ви обясня. Защото....

Трето. Няма с какво друго да Ви уплаша, освен с най-страшното за Вас. Просто в деня на изборите ще стана сутринта (когато се наспя, нямам бърза работа!), ще закуся, ако съм в настроение ще се избръсна, може да гледам някой филм, ще се позанимая с каквото ми харесва и когато реша, че вече е станало време, ще се обуя и ще отида да гласувам! Училището в което е моята секция е само на пет минутки от дома ми и няма опасност да ме домързи! И знаете ли какво ще направя когато вляза в секцията, а? Ще направя това, което Ви ужасява, скъпи господин Доган – ЩЕ ГЛАСУВАМ! Ще гласувам, но не за Вас, скъпи господин Доган, и ще го направя с огромен кеф!

А, май спряхте да се смеете? Ама защо, моля продължавайте... Или вече не ви е толкова смешно? Да, да....разбирам, разбирам....

Сега ви стана ясно защо започнах с онзи странен цитат от Star Wars, нали? Сега разбрахте какво има предвид Куай-Гон, когато казва, че винаги има по-голяма риба, която изяжда по-малката. Просто ние сме голямата риба господин Доган, а ни вие! Защото, ако всички ние излезем и гласуваме, колкото и автобуси с „екскурзианти“ да докарате от Турция, колкото и чевермета да изпечете по родопските махали, на колкото и цигани да платите водата, от Вас, господин „либерал“ ще остане само един, не ми се сърдете за това, което ще кажа, неприятен спомен и нищо повече.

Започнахте да се усмихвате иронично? Е, и аз на ваше място бих се усмихвал така, но..... имайте, все пак, едно на ум!

Май написах доста повече от колкото се очаква да бъде написано в едно писмо до човек, който няма да го прочете никога, а?

Нищо, важното е не той да го прочете, а ние. Всички ние, които наистина имаме реалната възможност да превърнем този човек и неговата „либерална“ партия в спомен.

И да спрем да пишем името на Родината ни в кавички...

Ваш,

Георги Девежиев.