Продължителност на човешкия живот І

На базата на своите изследвания геронтолозите и медиците са изчислили, че нормалната продължителност на живота в съвременни условия трябва да е поне 120 години, без това да е пределната биологична възраст на човека.
Знаем, че в ранните векове на развитието на цивилизацията, средната продължителност на живота е била много ниска. Тежките условия на живот са състарявали човека преждевременно и на 35-40 години той вече е бил старец. В днешно време нещата са се променили значително и статистиката показва например, че в една Япония, средната продължителност на живота е около 80 години и при двата пола. Така, че в това отношение Япония се нарежда на първо място по продължителност на живота.
За отбелязване е, че геронтолозите се интересуват не толкова от индивидуалните рекорди, колкото от груповото дълголетие, което вече се превръща в норма. Затова и към него интересът е по-голям. Ние ще проследим и двете направления, тъй като някои индивидуални рекорди в дълголетието не се дължат само на естествени фактори, но са следствие на специални дисциплини и езотерични практики и учения усъвършенствани през вековете. В проучването на човешкото дълголетие ще започнем с преданията, митовете и легендите, защото във всяка легенда или вълшебна приказка се крият действителни исторически събития.
В "Библията" е споменато предпотопното поколение на исполините - гиганти, които живеели по няколко стотин години и повече: Адам (930 г.); Сит (912 г.); Енос (905 г.); Кайнан (910 г.); Малелеил (895 г.); Иаред (962 г.); Енох (365 г.); Матусал (969 г.); Ламех (777 г.); Ной (950 г.). Следващите поколения имали значително по-къс живот. Обяснение за тази аномалия се опитва да даде немския учен Х. В. Гуфеланд в своята книга "Наука показваща способите за постигане на дълговременен живот" (1803 г.). Той пише, че летоброенето в тогавашните времена не е било сходно с нашето. Доказано е, че годината на древните хора до Ной (т.е. до потопа) е съдържала само 3 месеца, после 8 и накрая при Йосиф - 12 месеца. На изток и сега има народи, при които годината се състои от 3 месеца (т.е. един сезон, при наличие на 4 годишни времена!). Ако приемем, че това е вярно, то годините на библейския столетник Матусал стават реално 323 г., което изглежда доста по-приемливо и близко до документираните рекорди.
В редица източни религии също се говори за необикновено дълголетни хора известни като светци, аватари, махатми, даоси, учители на човечеството и др. За някои от тях се твърди, че са живяли по 250 - 300 години, и повечето от тях са реални исторически личност. Такива са Бабаджи, ЛаоДзъ (Боян), Чжан Санфън, Кутхуми, Джоал Кхул, Агастяр, 8-безсмъртни даоса и др.
В Китай има множество легенди за митичните първи императори, които са живели повече от 100 години. Такива са Хуанди, Яо, Шун, Ю Велики, Тан и др. Китайският Матусал е Пън Дзу, които бил известен с изключителните си кулинарни умения и изкусно владеене на дисциплините Даоин и Ци-Гун. За него се твърди, че е доживял до 767 годишна възраст.
При царуването на първия император от династията Цин (246-210 г. пр. Хр.) даосът Цуй Уъндзъ, владеещ до съвършенство грижите за съхраняване на живота, достигнал възраст 300 години. По време на династия Хан, друг даос Ли Гън от провинция Хенан живял над 700 години. При владичеството на династия Източна Хан (25 - 200 г. сл. Хр.), прочутия лекар Ли Чандзай написал книгата "Рецептите на Ли", в която твърдял, че може да изминава по 800 ли (400 км.) на ден. Вярвало се, че е живял 800 години.
В периода на Трите царства (220 - 265 г.) в царство Уей имало трима видни учени - Ган Шъ, Дзуо Цъ и Си Дзиен, които били специалисти в Ци-Гун, сексуалните практики и вътрешната алхимия (Ней-Дан). И тримата живяли над 300 години.
По време на династия Дзин в Хандан имало човек на име Уан Лие, който изглеждал млад дори в напреднала възраст, защото често консумирал филизи от коренище полигонатум. Той се оттеглил в планината Тайхан, за да се приучи на религиозен аскетизъм, и също живял 300 години.
Ако приемем, че тези сведения са легендарни и преувеличени от древните хронисти, за други има достатъчно достоверни исторически източници за дълголетниците в Китай.
Слепия придворен музикант дядо Дао (350 - 170 г. пр. Хр.) от династия Западна Хан, практикувал упражненията Дао-Ин и доживял до 180 годишна възраст.
Джан Чан (? - 152 г. пр. Хр.), първи министър при император Уънди от династия Хан, често пиел човешко мляко и живял повече от 100 години.
Прочутия лекар Хуа То от династия Хан изглеждал на човек в разцвета на силите си, когато наближавал 100 годишна възраст. Той бил екзекутиран от императора, тъй като отказал да го лекува. Неговия съвременник Лън Шоугуан, който бил вещ в даоските практики живял над 150 години.
Стогодишния Фън Дзюнда, известен като Младоликия даос, ни е завещал и една формула за съхраняване на живота от 20 йероглифа: "Упражнявай често тялото си, яж малко, избягвай тревогите, пази се от прекомерна радост и гняв, бъди умерен в сексуалното си поведение.".
Почти същото се препоръчва в "Медицински канон на Жълтия император" ("Хуан Ди нейдзин") - най-старото класическо медицинско съчинение в Китай, написано (или по-скоро тогава е записано) в епохата на Воюващите царства (403 - 221 г. пр. Хр.).
Даоските и будистките манастири са дали много столетници. Например прославения монах Хуей Джао от времето на династия Тан е бил роден през 526 г. и умрял през 816 г. на възраст 290 години. Даоски дълголетници са били Сюанюан Дзи от планината Луо Фу, провинция Гуандун; Чън Шу от храма ШанТан; Чън Юншън от планината Лунху при династия Тан; Дин Шаоуей от планината Хуашан и Су Дънин от храма Джъндин при династия Сун; Лю Йефу от Цинджоу и Ян Жуджън от Фуджоу при династия Мин. Даосът Великия Майстор от планината Хуа, който е наш съвременник, е живял над 142 години по думите на неговия ученик Гуан Сайхун, който изглежда като човек на средна възраст, но е над 70 годишен. Има и много други даоски монаси, които са били прочути с необикновеното си дълголетие.
Разбира се, тези хора са постигнали дълголетие не само поради благоприятната природна среда, но и защото са се занимавали целенасочено и систематично с медитация и физически упражнения (Дао-Ин, Ци-Гун и У-Шу).
В днешно време в Китай също има множество дълголетници. Според статистиката през 1949 г., когато е основана Китайската народна република, средната продължителност на живота там е била 35 години. През 1980 г. тя достига 69, а за градските жители дори 70 години.
При общонационалното преброяване на населението през 1953 г., в Китай са установени 3384 столетници. При третото общонационално преброяване през 1982 г. броят на столетниците е 3765 души. През 1990 г. само в Пекин има над 150 хиляди души, които са надхвърлили 90-ата си година. С почетното звание "Старци с изключително здраве" са отличени 21 граждани на столицата на възраст от 80 до 98 години. От тях 17 са мъже и 4 жени. Според статистиката тайната на дълголетието им се крие във всекидневното им занимание с физкултура: традиционната гимнастика Ци-Гун, бойни изкуства - У-Шу и спортно ходене.
В други страни също има интересни данни за столетници. В Индия и Хималаите много йоги достигат до почтена възраст, благодарение на строгата дисциплина, която следват. За йогата Картакея например се твърди, че е на 305 години. Неговият ученик Дхирендра Брахмачари (на снимката по-долу) е на 114 години, но външно изглежда на 45 - 50 години. Известно време той е бил инструктор по йога на руските космонавти в Байконур.



По данни от 1989 г. във Виетнам има 2432 души на възраст 100 и повече години. От тях 1728 са жени и 704 мъже. Най-възрастната жителка на Виетнам е 142 годишната Нган Тхи Куангхот село Чаутхан в централната провинция. Най-възрастният виетнамец е 130 годишния Хоанг А Зянг, от народността хмонг, селянин от северозападната планинска провинция Хоанглиеншън.
Историята е съхранила много данни за необикновени дълголетници през отминалите времена от средновековието до наши дни.
В 1795 г. в Едо (Токио) по покана на първия министър, дошъл един от най-старите хора в Япония - селянина Мампе. Тогава той бил на 194 години. Министърът го помолил да сподели тайната на своето дълголетие. Старецът отвърнал: "От своите предци аз съм научил мокса (лечебно обгаряне) и го ползвам цял живот. Аз и цялото ми семейство ежемесечно от първо до осмо число си правим мокса на краката в точката цзусанли (точка на стоте болести). Жена ми сега е на 173 години, сина на 153, а внука на 105.". Подарили на стареца ориз и пари, и с почести го отпратили за дома. След 48 години същият Мампе отново дошъл в Едо за участие в откриването на нов мост. Тогава той бил на 242 години, жена му на 221 години, сина на 201 години, жената на сина на 193 години, а внука на 153 години, жената на внука на 138 години!
Запазили са се сведения за англичанина Фоме Карне, който живял 207 години, преживявайки 12 английски крале. Друг англичанин Томас Парр живял 152 години, като се трудил на село. При това на 120 години той се оженил повторна за една млада вдовица, с която живял 12 години. От този брак той имал син, които доживял до 127 години. Парр преживял 9 английски крале. Прославяйки се със своето дълголетие, той бил поканен в кралския двор в Лондон, където на един прием умрял от преяждане! Аутопсиран бил от знаменития анатом Уилям Харвей, които не открил по тялото никакви старчески изменения.
Французинът Пиер де Форнел бил баща на трима синове, които се родили в различни столетия - ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ. Първият се родил в 1699 г., втория в 1738 г., а третия в 1801 г.
Сент Мунго основател на епископството в Глазгоу живял 185 години. На същата възраст умрял в Унгария селянина Петер Куартен. По него време големият му син бил на 155 години, а най-малкия на 97 години.
В Норвегия в 1797 година на 160 годишна възраст починал норвежецът Сурингтон, оставяйки млада вдовица и множество деца от многократни бракове. Големият му син бил на 103 години, а най-малкия на 9 години!
Датчанинът Дракенберг живял 146 години. До 91 годишна възраст, той служил като моряк, а от тях 13 бил в турски плен. На 111 години се оженил за 60 годишна, наскоро овдовял. В 130 годишна възраст Дракенберг страстно се влюбил в младо момиче, но не получил взаимност.
Роберт Тайлър бил пощенски чиновник и английската кралица Виктория му изпратила своя портрет с надпис: "Дар от кралица Виктория на Р. Тайлър в памет на неговата дълбока и безпримерна старост". Този подарък така развълнувал стареца, че след 3 месеца той починал на 134 годишна възраст.
Любопитен пример за дълголетие в три поколения свидетелства А. А. Богомолец цитирайки книгата на члена на френската академия Генио (103 г.) "За да живеем 100 години": "На 31 юли 1554 г. кардинал Д. Арманяк вървейки по улицата видял плачещ на прага на дома си 80 годишен мъж. На въпроса му защо плаче, той отговорил, че го е набил баща му. Удивения кардинал пожелал да види бащата. Представили му много бодър старец на 113 години, който обяснил на кардинала, че е набил сина си, заради неуважение към дядо си, покрай когото минал без да се поклони. Влизайки в дома, кардиналът видял и дядото, който бил на 143 години.
В Танзания е известен 160 годишния Самсон Шакорагаро (род. 1809 г.), който преподавал в училище. Неговият баща бил на 123 години и имал 39 жени и 203 деца, когато починал. Самсон се е женил за последно на 125 години и от този брак имал 3 деца!.....
В известното високопланинско селище Вилкабамба в Еквадор почти всички жители живеят повече от 100 години. Достоверността на тяхната възраст са потвърдили учени от Харвардския университет и университета в Кито. Най-старият жител на Вилкабамба е Хосе Толедо на 140 години, който и до сега работи на полето.
В бившите републики на Съветския Съюз е имало около 20 000 души на възраст 100 и повече години по данни от 80-те години на миналия век. Пет хиляди от тях са кавказци и живеят в Абхазия (автономна област на Грузия) и Азербайджан. Сред най-известните от тях може да споменем: Селах Будба (119 г.); Миха Джобуа (125 г., дядото на неговия братовчед е бил почти на 200 години); Кристина Адзуба (110 г.); Махти Таркил (106 г.); Махти Хагба (112 г.); Хфаф Ласурия (138 г.); Меджид Агаев (142 г.); Шакле Фахми (140 г.); Квада Йонасян (112 г.); Соня Кведзения (109 г.); Ширали Муслимов (168 г.); Махмуд Багироглу Ейвазов (152 г.); Ширин Гасанове (153 г.); Сулейман Фарзалиев (110 г.); Вели Аскеров (118 г.); Ханмиджан (124 г.); Т. С. Фролова (120 г.); Анапия Даулетбакова (107 г.); Каппас Илюсизов (102 г.); Ядигяркиши (135 г.); Гюляндам - гары (140 г.); Рустам - киши (102 г.) и др.

През 1988 г. най-стария известен жител на кралство Непал е бил 131 годишния Дурга Чоудхари. По документи той е бил роден през далечната 1857 г.
България също е прочута със своите столетници. При първото преброяване след Освобождението през 1881 г. е отчетено, че същата година са починали 122 столетници. От тях 62-ма на възраст от 100-105 години; 24 на възраст - от 106-110 г.; 15 на възраст - 111-115 г.; 8 на възраст - 116-120 г.; 5 на възраст - 121-125 г.
В края на ХІХ в. в България са живяли 2719 души над 100 годишна възраст (1185 мъже и 1534 жени).
По тези си показатели, България се нарежда на едно от първите места в света по брой столетници на глава от населението! Причините за това ще бъдат обяснени по-късно. Известни столетници в България през миналия век и сега са: Димитър Гагаузина (120 г.); Атанас Цанов Манов (105 г.); Руса Якова Боева (109 г.); Гена Гевезова (104 г.); Петър Вълков (110 г.); Рада Кирова (106 г.); Колю Цанов Манов (122 г.); Тодор Ст. Тодоров (110 г.); Станка Георгиева Джондова (110 г.); Атанас Петров Аврамов (100 г.); Симон Стоименов Въкарски (110 г.); Костадин Фиданов (108 г.); Васил Стилов (125 г.); Петко Милев Страшника (127 г.); Фатме Хасанова (104 г.) от Айтос; Фатме Асанова (117 г.) от Мадан; Слава Чолакова (102 г.); Ана Малинова (106 г.); Николай Стоянов Гайгуров (104 г.); Марица Зарева (107 г.); Дядо Петър (115 г.); Злата Петрова Гърбучкова (104 г.); Атидже Алиева Старкова (120 г.); Баба Къдрия (106 г.) и др.

По материяли от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.