Както беше споменато по напред, геронтолозите се интересуват не толкова от индивидуалните рекорди на дълголетие, колкото от груповото дълголетие, превръщащо се в норма за дадена географска област. През изминалия век науката и разпространението на информацията се развиха извънредно много и това дава възможност да се направят някои обобщения както за груповото, така и за индивидуалното дълголетие. Вече са установени няколко области по света, където се наблюдава необикновено струпване на столетници. Такива се наблюдават в Абхазия - автономна област на Грузия, Азербайджан, областта Хунза, разположена по планинската верига (всъщност планински долини) преминаваща през Пакистански Кашмир, селището Вилкабамба в Еквадор и България; много столетници има и в някои области на Китай.
Като правило, повечето столетници от гореизброените области са все хора на физическия труд, които прекарват целия си живот на чист въздух високо в планините, хранят се умерено с повече зеленчуци, плодове и млечни произведения и по-малко месо, не пият и не пушат тютюн (с малки изключения). За тях шумът, напрежението и нервния живот (стресът) на големите градове са съвършено непознати. В Хунза и Абхазия, а също във Вилкабамба става въпрос за тихи долини разположени на около 1500 метра надморска височина. Същото важи и за планинските области на Азербайджан и България.
Ще разкажем поотделно за всяка една от тези области, общото между тях и техните особености.
Във Вилкабамба населението има изключително ниско артериално налягане, липсват сърдечни заболявания, инфаркти и рак. Температурата през цялата година е около 19 С. Климата нито е много сух, нито много влажен, а деня и нощта са равни по продължителност. Всичко тук е уравновесено и регулирано. Изворите в долината съдържат всички минерални соли с изключение на флуора. Що се отнася до почвата, в нея се съдържат голямо количество микроелементи, които преминават в растенията, отглеждани върху нея: желязо, мед, злато, калий, манган, кадмий, магнезий и др.
Ежедневната храна е умерена, еднообразна и нискокалорична. За закуска: царевица, яйце, черен хляб, сирене. На обяд почти нищо: някакъв плод и чаша кафе. Основното ядене е в края на следобеда. То се състои от "юка" (местни картофи) и "репе" - гъста супа приготвена от фасул, царевица, ориз и банани. Захарта, мазнините и месото са на практика непознати. Тук равнището на холестерина никога не надвишава 1,6 на 1000. Консумацията на сол се компенсира от поемането на големи количества калий, който се съдържа в плодовете и особено в юката. Местните столетници никога не взимат химически лекарства внесени отвън, а използват само местни билки.
Столетниците от Вилкабамба спят много и си лягат в седем часа вечер. Те са в чудесно физическо и психическо здраве, динамични са (работят физическа работа), живеят спокойно, заредени са с оптимизъм и чувство за хумор и помежду си имат добри взаимоотношения. От време на време си позволяват по чаша ракия от захарна тръстика.
Добри наблюдения и проучвания на геронтолозите има и в Абхазия. Повечето от тях са единодушни, че освен генетичния фактор съществуват и редица други изключително важни условия: продължителния, носещ удовлетворение труд; специфичното хранене, оптимално за дадената географска дължина; липсата на стресови фактори, разрушаващи нервната система. В Абхазия на старейшините се гледа с висока почит и уважение, което е важно.
Абхазците ядат малко и нискокалорична храна. Най-характерната особеност на абхазкото меню е голямото количество витамини, които се консумират през цялата година. Консумират се много лук, чесън, червен и черен пипер, домати, краставици, патладжани и всевъзможни подправки. Не се прекалява с консумирането на месо: един-два пъти седмично, главно варено козе, говеждо и птиче месо. Супи почти не се консумират.
Традиционното ястие е "лобио", с червен и бял фасул, които са много богати на белтъчини. Като основна мазнина тук се използва ореховото масло, което е богато на ненаситени мастни киселини, разтварящи холестерина и предпазващи срещу артериосклероза. Млечните продукти също се консумират от абхазците в голямо количество - особено кисело мляко и сирене. Повечето от дълголетниците почти не пият вода, а утоляват жаждата си с мътеница (айрaн), която по мнението на лекарите, превъзходно дезинфекцира червата и спира гнилостните процеси. На масата за хранене винаги има в изобилие грозде, мандарини, ябълки, смокини и нарове (изключително богати на витамин С). Вместо захар, абхазците консумират изключително пчелен мед, който съдържа множество биологично активни вещества. Абхазките дълголетници рядко пият кафе или чай и вместо тях предпочитат червено сухо вино от местни сортове. Самите дълголетници считат, че според тях най-важните фактори за дълголетието се крият в спокойствието; липса на гняв, завист и суета; високо планинския климат и въздух, чистата вода и околна среда; работата и движението.
В Азербайджан нещата са подобни като тези в Абхазия, а също е видна и географската близост на двете места. В планинските области, от където са повечето столетници, има множество езера, чиято вода е богата на минерали и соли. Местните хора я използват не само за пиене, но и за къпане и хигиенни процедури. Тези области са богати на минерални извори, които обогатяват организма с необходимите микроелементи. Местните хора всичко си произвеждат сами - хляб, мляко, месо, зеленчуци, плодове.
В Азербайджан на 100 хиляди жители се падат по 84 човека на 100 години и повече. По този показател страната заема едно от първите места в света. От там е и известния Ширали-баба Муслимов (168 г.) и неговата дълголетна фамилия, повечето от които са хора далеч над 100 години. Баща му е бил на 128 години, а майка му доживяла до 121 години. Най-дълголетни са неговите родственици Гусу (126 г.), Рустам (136 г.), Наби (145 г.), Аждар (148 г.) и сестра му Ханмиджан (124 г.). Известни са също и други удивителни дълголетници от Азербайджан: Махмуд Багир-оглу Ейвазов (152 г.), Ширин Гасанове (153 г.), Меджид Агаев (139 г.) и др.
Менюто на Ширали-баба включва свежи овнешки или телешки (говежди) шашлик (шишчета), месо с подправки, супа от месо, ориз и мацони; много плодове и зеленчуци (коприва, магданоз, лук, чесън, грах, фасул, салати, тархун и др.). Особено се набляга на чесъна и лука, които съдържат фитонциди унищожаващи голям процент от болестотворните микроби. Млякото и млечните продукти са ежедневие в Азербайджан. Ширали-баба обича много козе мляко, краве кисело мляко (особено с чесън) и сирене, а също и комбинирани с мед. Употребяват се много домати, тикви, фасул, дини, пъпеши и краставици. Често вместо хляб се употребяват питки или катми.
Ширали-баба не употребява алкохол и пие само изворна вода или чай (не повече от два пъти на ден, за чая), като предпочита билкови чайове (от рози, ягоди, шипки, малини и липа). На външен вид Ширали-баба Муслимов изглежда на не повече от 70 годишен, въпреки, че е на 168 години и това е строго документирано с акт за раждане! Умрял е от естествена смърт, абсолютно спокойно като заспал, през 1982 г.
Азербайджанците, както и абхазците, по религиозни и други причини не консумират свинско месо, колбаси и консерви също липсват на тяхната трапеза, с изключение може би на козя пастърма и някои сушени видове месо. Захар се консумира рядко.
Хората в Азербайджан са трудолюбиви, заредени са с оптимизъм и при тях почти липсват отрицателни емоции. Повечето или почти всички имат многолюдни семейства, а на някои столетници са се раждали деца и на стогодишна възраст! При Муслимов - на 124 г.
В Хунза хората живеят в почти подобни условия, както в Азербайджан и в Кавказ. Една от особеностите на хунзите е голямата консумация на кайсии; използва се също и кайсиевата ядка от която се получава олио, с което готвят храната си. Още една от тайните на хунзите е употребата на някаква растителна гъба или лишей (вероятно естествен антибиотик), която изсушена и стрита се смесва с пчелен мед и се консумира за здраве. Освен, че редовно се трудят на полето, хунзите имат задължителни часове през деня, когато се молят и медитират и това им носи душевно здраве.
За България картината ни е по-позната. Тук обаче обръщам внимание и на генетичния фактор, тъй като е известно, че българите имат уникален генофонд. Българите имат също така и пряка генетична връзка с Кавказ, Азербайджан и Хунза. И в трите места исторически са пребивавали българи, и за това заселвайки се на Балканския полуостров, древните българи са търсели сродна географска област.
България има уникални природни дадености и невероятно богатство на растителни видове (в това число и много билки), които липсват в Европа или имат различни качества. Страната е богата на минерални извори (над 6000) и е център на древна цивилизация, което определя дебел хумусен слой със специфична почва, обогатена с важни микроелементи. Столетниците са пръснати равномерно из цялата страна, но основно са в провинцията и по-малките населени места, които все още не са отровени от цивилизацията и глобализъма!..... В този смисъл много от тези места са екологически чисти, но не е ясно дали ще останат такива, при провежданата антибългарска политика на новите марионетни правителства у нас!.....
В България традиционно се консумират много плодове и зеленчуци местно производство, което е много важно. Същото важи и за млечните произведения и месото.
Българите консумират изключително много кисело мляко и според проучванията на Иля Мечников, след освобождението у нас, това е един от главните фактори за дълголетие при българите. Откритият от него в българското кисело мляко lactobacillus bulgaricum е разковничето за това. Този благороден микроорганизъм с уникални само за България свойства (в други страни той няма тези си качества или поне не в този размер) унищожава гнилостните бактерии в стомашно-чревния тракт и по този начин удължава живота ни. Почти всички столетници у нас са страстни почитатели на киселото мляко - особено овче, козе и биволско, които имат противораково (антиканцерогенно) действие. Това се дължи на факта, че този вид животни се отглеждат подвижно на пасища и почти през цялата година са на открито. Специално козите знаем, че се хранят предимно с леторасли (млади листа и пъпки), които се изключително богати на биологично активни вещества, витамин Е, каротин и други антиоксиданти. Всички те преминават и в млякото и млечните произведения - сирене, кашкавал, извара и др.
Българските столетници са сравнително динамични и предимно хора на физическия труд. Сред тях има и интелектуалци, но те са рядкост. Храната им основно е растителна, богата на плодове и зеленчуци. Рядко ядат месо и то предимно на празници. Предпочитат месото да е от домашно отгледани животни и да не е кърваво. За разлика от сега, старите българи са ядели месото по сезони: пролет - агнешко (овнешко); лято - пилешко; есен - телешко и зимата - свинско. Считало се е, че извън тези сезони (съответните празници т.нар. "жертва" или "курбан") смесването на месо не по сезона не е желателно. Българите използват много лук, чесън и много билки като подправки: чубрица, джоджен, магданоз, копър, червен пипер, мащерка, риган, босилек, целина и др. Киселото мляко се консумира директно или в комбинация; също като таратор, айрян и заливки за ястия.
Столетниците ходят много пеш, умерени са в пиенето (по чашка, две на празник) и са добродетелни и спокойни хора. Повечето от тях почти или никак не консумират свинско месо, къпят се в студена вода (извори или вирове) и носят задължително топли вълнени дрехи, дори и лятно време (вълнени чорапи, понякога по два чифта). Пият също много вода през деня и храната, която приемат са традиционни ястия (типичната българска кухня) изключително домашно приготвени. Използват много билки и малко подправки. Живеят спокойно и архаично, далеч от стресиращи фактори; повечето не гледат зомбиращата телевизия!..... За българските столетници, както и за останалите важи правилото, че имат в рода си дълголетници и на повечето родителите са също такива. Така, че наследствения фактор не е за пренебрегване.
Китайските столетници са по-малко на брой, отнесено към общия брой на населението. Рекордите по дълголетие в Китай доказани документално принадлежат на двама монаси - будистът Хуей Джао (526 - 816 г.) живял 290 години и даосът Ли Чинюен (1678 - 1928 г.), който живял 250 години (според някои данни 252 г.). Твърди се, че учителят на Ли бил на повече от 300 години, но липсват точни документи за това. Интересни китайски дълголетници са също: Сю Сюн (136 г.), Гун Лайфу (138 г.), дядо Доу (180 г.), Ли Юаншуан (136 г.), Куай Дзин (178 г.), Лън Циен (150 г.), Гуо Джъншун (125 г.), които са живяли през средновековието, както и нашите съвременници: Чън Йено (105 г.), Хъ Сицин (104 г.), У Тунан (106 г.), Фан Хътин (102 г.), Ляо Фухуей (108 г.), Джън Хунсин (120 г.), Тан Шухуа (124 г.), Шу Дзюнхъ (112 г.), Ли Гуанджън (105 г.), баба Жан (109 г.), баба Чън (121 г.), баба Лю Гуоцин (108 г.), Юан Кайсин (106 г.), Турди Салай (136 г.) и много други. За последния се счита, че в момента е най-възрастния човек в Китай.
Данни за тези необикновени столетници са събрани от геронтолога Лю Джънцай. Той ги разделя на градски и селски столетници и дава подробности за техния живот. Според статистиката най-много столетници има в автономната област Синдзян (Синдзян-Уйгурска автономна област) в Северо-Западен Китай. Тук отново се сблъскваме с факта, че исторически тази област е била населявана от българи. Отново откриваме "елексира на дълголетието" - киселото мляко и предпочитание към плодовете. В този район се консумират много дини, пъпеши, грозде, айрян, зеленчуци, кафява захар (богата на микроелементи).
Голяма част от столетниците в Китай активно се занимават с бойни изкуства (У-Шу), Ци-Гун, Дао-Ин, физически труд и практикуват традиционна китайска медицина (чжен-дзю) или се ползват от нея. Патриархалния и хармоничен живот и уважението с което се ползват възрастните хора в обществото, също е важен фактор за дълголетието при китайците. Друга особеност на китайските дълголетници е начина на живот (рано лягане, рано ставане), традиционен подход и грижа за здравето, пиене на зелен чай като основна напитка, здравословна кухня (употреба на ориз - кафяв; растителни дървесни гъби - тремела; зеле, соево сирене и червен боб - богати на белтъчини; бамбукови филизи - връхчета и всевъзможни билки и елексири - женшен, перлен прашец, лечебно вино и др., приготвяни по изпитани от векове рецепти.
По материяли от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар