Изследователите на проблема за дълголетието, винаги са се опитвали да разгадаят тази тайна на живота. С развитието на науката и особено на молекулярната биология, през изтеклия ХХ век са се появили множество теории за стареенето, които искат да решат този труден въпрос.
Съгласно класификацията на Световната здравна организация, възрастта до 44 години се нарича млада; от 45 до 59 - средна; от 60 до 74 - напреднала; от 75 до 89 - старческа; от 90 до 100 и повече - дълголетна. Според демографите на ООН, напредналата възраст ("третата възраст") започва след 65 години.
Според Иля Мечников, има два вида старост - естествена и преждевременна. Освен това учените и геронтолозите използват още две понятия - календарна и биологична възраст, като често двете не съвпадат.
Логично е да се приеме, че съчетанието на няколко или повече неблагоприятни фактори на живот може да доведе до преждевременно остаряване на организма, като биологичната възраст (износването) изпревари календарната. Обратното също се наблюдава.
Наличието на множество теории за стареенето (с липсващо засега ефикасно противодействие!) показва, че в научните среди, въпреки големия напредък в геронтологията, все още няма единна стройна теория за решаването на проблема. Преди да изложа основните теории за стареенето и начините за удължаване на човешкия живот, ще се спра и на някои философско-морални и социологически проблеми, които също не са за пренебрегване.
Знаем, че през последните няколко хиляди години (след Потопа) човешката популация е била значително по-малка и в началото на новата ера наброява общо към 170 милиона души. Към днешна дата земното население е около 6 милиарда души. Учените считат, че земята с нейните ресурси безпроблемно би могла да изхрани два пъти по-голяма човешка популация. От друга страна земните ресурси не са неограничени и е факт, че някои енергийни ресурси започват да намаляват. Тук е необходимо точно да се изчисли и прогнозира т.нар. "критична маса" земно население, за да се постигне оптимумът на човешка популация, която да не застрашава ресурсите на земята и екологичното равновесие.
Ако приемем, че науката спомогне за удължаване на човешкия живот в неговите естествени граници до 120-150 години, то тогава може да се очаква и рязко увеличаване на броя на населението на земята в следващите десетилетия. Точно в това се състои и големия проблем, който стои пред науката и обществото как и дали трябва да стане това!?!... И по какъв начин?
От хуманна гледна точка, всички хора имат право на пълноценен и дълъг живот, но знаем че на практика сме далеч от този идеал. На Запад, а и в Близкия изток има определени кръгове и сили, които ръководени от вредни расистки теории (еврейската книга "Талмуд") се считат за "богоизбрани" и с право да потискат и унищожават другите народи. Някои лидери на тази престъпна международна масонска клика са решили още през 90-те години на миналия век да съкратят земното население наполовина! За целта се използват най-различни средства за скрит геноцид - ваксини, смъртоносни биологични оръжия (СПИН, атипична пневмония и др.), вещества предизвикващи стерилитет и у двата пола и унищожаващи имунната система, генно модифицирани растения и храни, отровни химикали, психогенератори разрушаващи нервната система, електромагнитни вълни, тектонични оръжия (изкуствени земетресения, цунами и др.), както и непрекъснати локални войни в райони на геополитически интерес. Тези хора искат да използват науката за контрол и унищожение, а не за удължаване не живота. За това трябва да сме особено внимателни относно някои научни открития, изследвания и новости, които се предлагат на широката публика и не са предназначени за "богоизбрания елит"!!!.....
Повечето изследвания в областта на фармакологията и търсене "елексира на дълголетието" са насочени именно да разработват скъпи препарати и лекарства за елита и неефикасни или вредни лекарства за простолюдието! Повечето научни институти вече работят по тази схема, а някои талантливи учени дори и не подозират за кого точно работят и за какви цели се използват техните открития!...
Разбира се без да бъдем прекалени песимисти, трябва да се имат предвид всички тези скрити механизми (някои го наричат подигравателно "теория на конспирацията") при анализирането на различните теории за стареенето и модерните методи за неговото "прекратяване" (или ускоряване без да знаем!).....
Теоретиците, които изследват стареенето са разделени на два лагера - естествено изхабяване и "планирано" стареене. Първите считат, че промените съпътстващи стареенето, са неизбежен резултат на самия живот. ДНК започва с времето да допуска грешки при синтезирането на белтъците (протеини) и в следствие на това започват промени в обмяната на веществата, отделят се повече токсини, които постепенно разрушават клетките и организма старее и умира.
Привържениците на "планираното" стареене считат, че самия процес е кодиран и програмиран в организма подобно на половото съзряване. Има доказателства в полза и на двете теории. Изследванията показват, че при еднояйчните близнаци, които имат еднакви гени - имат и еднаква продължителност на живота. Това показва, че темповете на стареене са кодирани по някакъв начин в гените. Разчитането на генома на ДНК, което стана през последните години, дава надежди за напредък на геронтологията, но имайки предвид казаното по-горе, силно се съмнявам, че тези знания скоро ще бъдат използвани в полза на човечеството; по-скоро е вероятно обратното! Трябва да се борим срещу това!
Влиянието на външните фактори за процеса на стареене също е много важно и за това учените се стремят към разкриване на механизмите на взаимодействие между околната среда и гените, които предизвикват стареенето.
Интересни са научните изследвания на клетъчно ниво. Установено е, че клетките в тялото могат да се делят (възпроизвеждат) около 50, пъти след което започват да стареят и умират. Така в живия организъм имаме постоянни процеси на възникване и унищожение: раждане на новите клетки, тяхното стареене и смърт. В организма на човек ежеминутно умират 3 милиарда клетки и част от тях се възстановяват отново. На всеки 90 дни всички основни белтъци (аминокиселини) в тялото се подменят. Животът на червените кръвни клетки - еритроцитите е около 120 - 130 дни.Този на белите кръвни клетки - левкоцитите, като част от имунната система, е още по-къс. Нервните клетки имат по-дълъг живот, но голяма част от тях също умират с времето, включително и невроните в главния мозък (особено при боксьори, скачачи във вода от кула, футболисти и др.).
Отделни тъкани (мускулна, съединителна, тъкани от паренхиматозни органи) взети от човек или животно и присадени в хранителна среда, при периодичната и смяна, могат да преживеят индивида. На А. Коррел му се е отдало по този начин да удължи живота на култивираните клетки до 20 години и повече - извън организма. А. А. Максимов, който повторил тези опити счита, че при постоянна смяна на хранителната среда, тъканите могат да живеят неограничено дълго.
Някои видове прости микроорганизми като инфузории и "чехълчета", в следствие на непрекъснатото си делене, остават "безсмъртни".
А. А. Богомолец считал, че ако всички клетки в човешкото тяло се обновяват с еднаква скорост, то човешкия организъм ще се обнови напълно за 7 години. Това означава, че ако организма като цяло притежава съвършена обмяна на веществата и може периодично да се обновява, то той ще остане вечно млад и няма да старее и умира. По ред причини това не става обаче. Но тази идея би могла да се приложи за удължаване на живота.
Според някои учени, важен дял в процеса на стареене заема хипоталамуса. Той е част от мозъка и управлява хормоните и действието на жлезите с вътрешна секреция. Счита се, че хипоталамуса действува като "часовник на остаряването". Част от хипоталамуса е т.нар. "шишарковидна жлеза" (епифиза), която се намира в центъра на мозъка и все още е с неизяснени функции. В източните езотерични учения този енергиен център е известен като "трето око" (седма чакра или горен Дан-Тян - "поле на елексира"). Той се свързва с висшите духовни практики използвани в Ци-Гун / Ней-Гун и Йога, а също и с ясновидство.
По проектите за удължаване на живота чрез въздействие на ДНК работят усилено 125 учени от компанията "Фармацевтикалс ди Коста Меза" от Калифорния, под ръководството на Томас Паник. Според този екип процеса на остаряване започва в момента, когато ДНК престане да изпраща инструкции, които "учат" клетките как да се самовъзстановяват. Целта е да се помогне на ДНК, за да може тя да продължи да изпраща тези инструкции (или бързо да ги прекрати!?!.....).
Друга теория, която има много привърженици, отделя основна роля на тимусната жлеза. Тя е основна жлеза в имунната система и при раждането на човека тежи около 200 - 250 грама. През пубертета (половото съзряване) тимусната жлеза започва да намалява, а когато теглото и спадне до 60 грама, на практика тя престава да функционира. При провеждани опити с животни, на които тимусната жлеза се отстранява след раждането, се наблюдава спиране на растежа и имунната им система рязко отслабва.
Учени, като Алън Гоулдстейн* от университета "Джордж Вашингтон", считат че в скоро време ще се произвеждат таблетки "тинозинс" - препарат от рода на хормоните, които се произвеждат точно от тимуса. Хора като Гоулдстейн натрапчиво твърдят, че тези препарати представяни като "елексир на дълголетието" трябва да се приемат всекидневно. Остава да се запитаме какъв ли ще е резултата?!.....
Теорията на Калеб Финч също е свързана с хормоните и гените. Според него гените и ДНК допринасят за остаряването по индиректен начин, и че ключът към проблема е в химическите и нервни реакции, които се извършват в мозъка, и в ефекта от тях върху нервната и имунната система. След изследвания върху хипоталамуса, той стига до следното важно заключение: "Бихме могли да ускорим, да забавим или дори да изменим посоката на някои от специфичните аспекти на остаряването, регулирайки взаимната връзка между хипоталамуса, хипофизата и тайните стероиди на половите жлези. Общо взето, намираме се на етап, на който преди петдесет години се намираха проучванията, свързани с рака.".
И какъв е този етап, ни разяснява нашия съгражданин д-р Атанас Гълъбов (автор на великолепната книга "Световна конспирация срещу здравето"). Той изнася секретни данни, че метод за лекуване на рака е открит от д-р Роял Реймънд Райф (САЩ) още преди 70 години! С този метод той лекува от рак успешно животни и хора абсолютно безвредно с помощта на прост уред с електромагнитни вълни. Тогава се намесва Американската медицинска асоциация (и тъмните сили стоящи зад нея!) и използват всички средства и цялата си власт, за да потулят откритието на учения и чрез репресии и съдебни дела успяват да го отстранят и съсипят финансово и физически, заедно с целия му екип!.....
Хормоналните и химическите теории са доста популярни в САЩ. Те внушават на хората, че с помощта на хапчето ще станат "безсмъртни". Фактите показват обаче, че прехвалените препарати, обещаващи "вечна младост" на зомбираните жизнерадостни идиоти, каквито са повечето хора в САЩ, май ги препращат по-бързо в отвъдното. Така са решили "господарите" от масонерията, тъй като според тях по-голяма част от населението е излишно и изчерпвало жизнените ресурси на земята?!.....
Друга хипотеза, която има доста привърженици, е тази за "свободните радикали" - частици от молекули, получени в резултат на обмяната на веществата, които създават безпорядък в клетъчните механизми, влизайки в реакция с всяка срещната клетка. Те са главни виновници на клетъчно ниво за болести като артериосклероза, рак, болестта на Алцхаймер и др.
Учени от московския "Биотехнологичен институт" откриха ген, забавящ стареенето, който кодира ензима метионинсулфоксидредуктаза (MsrA), предпазващ клетките от разрушителното действие на токсичните форми на кислорода (свободните кислородни радикали). Натрупването на тези свободни радикали е една от причините за стареенето на клетките и организма като цяло. Свободните радикали от своя страна могат да нарушат функцията на гените. В следствие на това кодираните от тях белтъци са с променена структура и водят до загиване на клетките.
Изследователите са открили, че ензима MsrA неутрализира действието на свободните кислородни радикали и по този начин забавя стареенето на клетките. Използвайки неизвестен засега механизъм, ензима освен това предпазва мозъчните клетки, в които настъпват нарушения при кислороден стрес.
Подобно действие върху свободните радикали оказват и т.нар. антиоксиданти: каротин, витамин А, витамин Е, някои ненаситени маслени киселини съдържащи се в растителните масла (зехтин, тиквено олио, орехово олио, сусамено олио и др.), растителни вещества и др.
Учените продължават да търсят ефикасни средства за забавяне на стареенето, а броя на теориите за това се увеличават.
Академик Емануел счита, че с помощта на антиоксидантите продължителността на живота може да се увеличи с 30-40%. Други учени като проф. Владимир Никитин и Рой Уолфорд считат, че ограниченото хранене и специална нискокалорична диета, поддържаща ниски равнища на холестерол и глюкоза, както и умерено лечебно гладуване могат да увеличат почти двойно живота на хората. Експериментите с животни в лабораторни условия доказват тази теория, която е въведена още през 1935 г. Изследванията върху диетата на столетниците от Вилкабамба и Хунза показват, че с храната си те поглъщат на ден средно по 1200 калории, като белтъците не надминават 40 грама, а мазнините - 19 грама и те са главно от растителен произход. В същото време хранителния порцион на столетниците от Абхазия и Азербайджан е значително по-голям - между 1700-1900 калории, но и там климата е по-суров. Развиването на артериосклероза и сърдечни заболявания при такова хранене са почти изключени. Като правило всички дълголетници са слаби и жилави хора, но има и изключения. Например арменските дълголетници Квада Йонасян (112 г.) и Соня Кведзения (109 г.) са били много пълни. Майката на Соня, която също е била дълголетница, е била още по-пълна от дъщеря си. Това е парадокс!
Онези учени, които съсредоточават усилията си около системата мозък - ендокринна система - имунна система, като фактори за стареенето (респективно дълголетието) започнаха да създават една нова наука - психоневроендокриноимунология. Този процес е започнал още през 1977 г. и все още не е завършил.
Според друга група учени, забавянето на метаболизма и снижаването на телесната температура, може значително да удължи живота. Факт е, че в природата имаме циклични състояния известни като зимен сън (летаргия), "спящо състояние" при растенията, анабиоза и др. При тези състояния живия организъм забавя функциите си, телесната температура се понижава и така преживява неблагоприятните условия на сезона или други в едно "консервирано състояние". В това отношение има удивителни примери. Например от солни пластове или области на вечен лед със сонди са получавани проби с бактерии замръзнали преди хиляди години. Поставени при благоприятна среда те оживяват и се развиват. От египетските пирамиди са намирани изсушени семена от житни растения, които засадени отново след векове са давали живот! Има и други такива примери.
Биолозите са открили, че ако забавят метаболизма на животните, могат да удължат живота им. При температура 18 С мухите живеят два пъти по-дълго, отколкото при температура 30 С, въпреки че сърцата им работят със същия ритъм. Видовете, които по природа имат по-бавен метаболизъм - включително и тези, които изпадат в летаргичен сън, обикновено живеят по-дълго, докато видовете с бърза обмяна на веществата умират по-рано.
На учените се е отдало да удължат клиничната смърт чрез снижаване температурата на тялото. Според д-р Уолфорд загадката на стареенето е в температурата на тялото. Провежданите от него опити доказват, че ако с помощта на медикаменти или по друг начин температурата на човешкото тяло се понижи с 1-2 С, то продължителността на живота може да се увеличи с 25-30 години.
В САЩ още през 70-те години на ХХ век са правени експерименти в Института по крионика да замразяват живи организми в течен азот при -196 С и след време отново да ги съживят. Подобни опити са правени и с хора, но всички такива експерименти са неуспешни за съжаление.
Някои медици - спекуланти обаче се възползват от наивността на хората и продължават да им предлагат "безсмъртие", разбира се срещу съответните "финикийски знаци", злоупотребявайки с доверието на хората и ограбвайки спестяванията и здравето им!
Все пак метода за охлаждане и намаляване на метаболизма не е за пренебрегване. Известно е, че с помощта на подобни методи индийските и тибетските йоги, както и майсторите на Ци-Гун в Китай, получават необикновени резултати. Има много случаи, когато йоги могат да прекарат в състояние на летаргия (със забавени функции и при ниска температура) дълго време без храна и вода, и при неблагоприятни условия, даже и заровени под земята. Така например известния тибетски йога Миларепа е изкарал без храна и вода цяла зима, затрупан от снега в една пещера. Има йоги и майстори на Ци-Гун, които могат с години да бъдат в такова състояние на летаргия или анабиоза.
В публикуваните наскоро книги на акад. Ернст Мулдашев се твърди, че в Хималайте и Тибет има тайни пещери, където се съхранява генофондът на човечеството - хора от различни цивилизации "консервирани" и намиращи се в състояние на анабиоза ("сомати") от хиляди години! Мулдашев и неговия екип са посещавали някои от тези странни пещери и са имали интересни наблюдения. Според Мулдашев при състоянието "сомати", което могат да постигнат само много напреднали духовно индивиди, водата в организма преминава в т.нар. "четвърто състояние". При това тялото се втвърдява като камък и се запазва неопределено дълго време (векове), като човек остава жив и може да се върне в нормалното си състояние. В тези пещери на генофонда температурата е винаги постоянна - около 4 С и те се охраняват от мощни психически полета и енергии!.....
И така, както виждаме теориите за стареенето, подмладяването и дълголетието са многобройни и противоречиви. Моето виждане, като оставим настрана сложните хипотези, е че човешкия организъм може да се оприличи на една машина (съвършена или не). В нея е заложен от природата един ресурс за продължителност на живота 120-150 години и повече! Ако поддържаме добре "машината" ("чистене", "смазване на чарковете", "умерена експлоатация", "ремонти", "възстановяване" и т.н.) тя може да изкара пълния си ресурс. В противен случай и при небрежно отношение, машината бързо се износва и има кратък живот.
Изкуството да се продължи живота - това е умение да не го съкращаваме! В това отношение може би са точни думите на 138-годишната Хфаф Ласурия от Абхазия, която казва: "Източникът на младостта е у всеки от нас; Само че не всички знаят как да се възползват от него"!.....
В следващите редове ще дадем накратко някои полезни съвети, факти и изследвания относно здравословния и природосъобразен начин на живот, свързани с хранене, хигиена, семейна среда, сексуален живот, физическа дейност и спорт, духовен живот и психическо здраве. В тези области е много важно да се съчетават теорията (научните изследвания) и практиката (опита на дълголетниците).
По материяли от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
неделя, 19 юли 2009 г.
Продължителност на човешкия живот ІІ
Както беше споменато по напред, геронтолозите се интересуват не толкова от индивидуалните рекорди на дълголетие, колкото от груповото дълголетие, превръщащо се в норма за дадена географска област. През изминалия век науката и разпространението на информацията се развиха извънредно много и това дава възможност да се направят някои обобщения както за груповото, така и за индивидуалното дълголетие. Вече са установени няколко области по света, където се наблюдава необикновено струпване на столетници. Такива се наблюдават в Абхазия - автономна област на Грузия, Азербайджан, областта Хунза, разположена по планинската верига (всъщност планински долини) преминаваща през Пакистански Кашмир, селището Вилкабамба в Еквадор и България; много столетници има и в някои области на Китай.
Като правило, повечето столетници от гореизброените области са все хора на физическия труд, които прекарват целия си живот на чист въздух високо в планините, хранят се умерено с повече зеленчуци, плодове и млечни произведения и по-малко месо, не пият и не пушат тютюн (с малки изключения). За тях шумът, напрежението и нервния живот (стресът) на големите градове са съвършено непознати. В Хунза и Абхазия, а също във Вилкабамба става въпрос за тихи долини разположени на около 1500 метра надморска височина. Същото важи и за планинските области на Азербайджан и България.
Ще разкажем поотделно за всяка една от тези области, общото между тях и техните особености.
Във Вилкабамба населението има изключително ниско артериално налягане, липсват сърдечни заболявания, инфаркти и рак. Температурата през цялата година е около 19 С. Климата нито е много сух, нито много влажен, а деня и нощта са равни по продължителност. Всичко тук е уравновесено и регулирано. Изворите в долината съдържат всички минерални соли с изключение на флуора. Що се отнася до почвата, в нея се съдържат голямо количество микроелементи, които преминават в растенията, отглеждани върху нея: желязо, мед, злато, калий, манган, кадмий, магнезий и др.
Ежедневната храна е умерена, еднообразна и нискокалорична. За закуска: царевица, яйце, черен хляб, сирене. На обяд почти нищо: някакъв плод и чаша кафе. Основното ядене е в края на следобеда. То се състои от "юка" (местни картофи) и "репе" - гъста супа приготвена от фасул, царевица, ориз и банани. Захарта, мазнините и месото са на практика непознати. Тук равнището на холестерина никога не надвишава 1,6 на 1000. Консумацията на сол се компенсира от поемането на големи количества калий, който се съдържа в плодовете и особено в юката. Местните столетници никога не взимат химически лекарства внесени отвън, а използват само местни билки.
Столетниците от Вилкабамба спят много и си лягат в седем часа вечер. Те са в чудесно физическо и психическо здраве, динамични са (работят физическа работа), живеят спокойно, заредени са с оптимизъм и чувство за хумор и помежду си имат добри взаимоотношения. От време на време си позволяват по чаша ракия от захарна тръстика.
Добри наблюдения и проучвания на геронтолозите има и в Абхазия. Повечето от тях са единодушни, че освен генетичния фактор съществуват и редица други изключително важни условия: продължителния, носещ удовлетворение труд; специфичното хранене, оптимално за дадената географска дължина; липсата на стресови фактори, разрушаващи нервната система. В Абхазия на старейшините се гледа с висока почит и уважение, което е важно.
Абхазците ядат малко и нискокалорична храна. Най-характерната особеност на абхазкото меню е голямото количество витамини, които се консумират през цялата година. Консумират се много лук, чесън, червен и черен пипер, домати, краставици, патладжани и всевъзможни подправки. Не се прекалява с консумирането на месо: един-два пъти седмично, главно варено козе, говеждо и птиче месо. Супи почти не се консумират.
Традиционното ястие е "лобио", с червен и бял фасул, които са много богати на белтъчини. Като основна мазнина тук се използва ореховото масло, което е богато на ненаситени мастни киселини, разтварящи холестерина и предпазващи срещу артериосклероза. Млечните продукти също се консумират от абхазците в голямо количество - особено кисело мляко и сирене. Повечето от дълголетниците почти не пият вода, а утоляват жаждата си с мътеница (айрaн), която по мнението на лекарите, превъзходно дезинфекцира червата и спира гнилостните процеси. На масата за хранене винаги има в изобилие грозде, мандарини, ябълки, смокини и нарове (изключително богати на витамин С). Вместо захар, абхазците консумират изключително пчелен мед, който съдържа множество биологично активни вещества. Абхазките дълголетници рядко пият кафе или чай и вместо тях предпочитат червено сухо вино от местни сортове. Самите дълголетници считат, че според тях най-важните фактори за дълголетието се крият в спокойствието; липса на гняв, завист и суета; високо планинския климат и въздух, чистата вода и околна среда; работата и движението.
В Азербайджан нещата са подобни като тези в Абхазия, а също е видна и географската близост на двете места. В планинските области, от където са повечето столетници, има множество езера, чиято вода е богата на минерали и соли. Местните хора я използват не само за пиене, но и за къпане и хигиенни процедури. Тези области са богати на минерални извори, които обогатяват организма с необходимите микроелементи. Местните хора всичко си произвеждат сами - хляб, мляко, месо, зеленчуци, плодове.
В Азербайджан на 100 хиляди жители се падат по 84 човека на 100 години и повече. По този показател страната заема едно от първите места в света. От там е и известния Ширали-баба Муслимов (168 г.) и неговата дълголетна фамилия, повечето от които са хора далеч над 100 години. Баща му е бил на 128 години, а майка му доживяла до 121 години. Най-дълголетни са неговите родственици Гусу (126 г.), Рустам (136 г.), Наби (145 г.), Аждар (148 г.) и сестра му Ханмиджан (124 г.). Известни са също и други удивителни дълголетници от Азербайджан: Махмуд Багир-оглу Ейвазов (152 г.), Ширин Гасанове (153 г.), Меджид Агаев (139 г.) и др.
Менюто на Ширали-баба включва свежи овнешки или телешки (говежди) шашлик (шишчета), месо с подправки, супа от месо, ориз и мацони; много плодове и зеленчуци (коприва, магданоз, лук, чесън, грах, фасул, салати, тархун и др.). Особено се набляга на чесъна и лука, които съдържат фитонциди унищожаващи голям процент от болестотворните микроби. Млякото и млечните продукти са ежедневие в Азербайджан. Ширали-баба обича много козе мляко, краве кисело мляко (особено с чесън) и сирене, а също и комбинирани с мед. Употребяват се много домати, тикви, фасул, дини, пъпеши и краставици. Често вместо хляб се употребяват питки или катми.
Ширали-баба не употребява алкохол и пие само изворна вода или чай (не повече от два пъти на ден, за чая), като предпочита билкови чайове (от рози, ягоди, шипки, малини и липа). На външен вид Ширали-баба Муслимов изглежда на не повече от 70 годишен, въпреки, че е на 168 години и това е строго документирано с акт за раждане! Умрял е от естествена смърт, абсолютно спокойно като заспал, през 1982 г.
Азербайджанците, както и абхазците, по религиозни и други причини не консумират свинско месо, колбаси и консерви също липсват на тяхната трапеза, с изключение може би на козя пастърма и някои сушени видове месо. Захар се консумира рядко.
Хората в Азербайджан са трудолюбиви, заредени са с оптимизъм и при тях почти липсват отрицателни емоции. Повечето или почти всички имат многолюдни семейства, а на някои столетници са се раждали деца и на стогодишна възраст! При Муслимов - на 124 г.
В Хунза хората живеят в почти подобни условия, както в Азербайджан и в Кавказ. Една от особеностите на хунзите е голямата консумация на кайсии; използва се също и кайсиевата ядка от която се получава олио, с което готвят храната си. Още една от тайните на хунзите е употребата на някаква растителна гъба или лишей (вероятно естествен антибиотик), която изсушена и стрита се смесва с пчелен мед и се консумира за здраве. Освен, че редовно се трудят на полето, хунзите имат задължителни часове през деня, когато се молят и медитират и това им носи душевно здраве.
За България картината ни е по-позната. Тук обаче обръщам внимание и на генетичния фактор, тъй като е известно, че българите имат уникален генофонд. Българите имат също така и пряка генетична връзка с Кавказ, Азербайджан и Хунза. И в трите места исторически са пребивавали българи, и за това заселвайки се на Балканския полуостров, древните българи са търсели сродна географска област.
България има уникални природни дадености и невероятно богатство на растителни видове (в това число и много билки), които липсват в Европа или имат различни качества. Страната е богата на минерални извори (над 6000) и е център на древна цивилизация, което определя дебел хумусен слой със специфична почва, обогатена с важни микроелементи. Столетниците са пръснати равномерно из цялата страна, но основно са в провинцията и по-малките населени места, които все още не са отровени от цивилизацията и глобализъма!..... В този смисъл много от тези места са екологически чисти, но не е ясно дали ще останат такива, при провежданата антибългарска политика на новите марионетни правителства у нас!.....
В България традиционно се консумират много плодове и зеленчуци местно производство, което е много важно. Същото важи и за млечните произведения и месото.
Българите консумират изключително много кисело мляко и според проучванията на Иля Мечников, след освобождението у нас, това е един от главните фактори за дълголетие при българите. Откритият от него в българското кисело мляко lactobacillus bulgaricum е разковничето за това. Този благороден микроорганизъм с уникални само за България свойства (в други страни той няма тези си качества или поне не в този размер) унищожава гнилостните бактерии в стомашно-чревния тракт и по този начин удължава живота ни. Почти всички столетници у нас са страстни почитатели на киселото мляко - особено овче, козе и биволско, които имат противораково (антиканцерогенно) действие. Това се дължи на факта, че този вид животни се отглеждат подвижно на пасища и почти през цялата година са на открито. Специално козите знаем, че се хранят предимно с леторасли (млади листа и пъпки), които се изключително богати на биологично активни вещества, витамин Е, каротин и други антиоксиданти. Всички те преминават и в млякото и млечните произведения - сирене, кашкавал, извара и др.
Българските столетници са сравнително динамични и предимно хора на физическия труд. Сред тях има и интелектуалци, но те са рядкост. Храната им основно е растителна, богата на плодове и зеленчуци. Рядко ядат месо и то предимно на празници. Предпочитат месото да е от домашно отгледани животни и да не е кърваво. За разлика от сега, старите българи са ядели месото по сезони: пролет - агнешко (овнешко); лято - пилешко; есен - телешко и зимата - свинско. Считало се е, че извън тези сезони (съответните празници т.нар. "жертва" или "курбан") смесването на месо не по сезона не е желателно. Българите използват много лук, чесън и много билки като подправки: чубрица, джоджен, магданоз, копър, червен пипер, мащерка, риган, босилек, целина и др. Киселото мляко се консумира директно или в комбинация; също като таратор, айрян и заливки за ястия.
Столетниците ходят много пеш, умерени са в пиенето (по чашка, две на празник) и са добродетелни и спокойни хора. Повечето от тях почти или никак не консумират свинско месо, къпят се в студена вода (извори или вирове) и носят задължително топли вълнени дрехи, дори и лятно време (вълнени чорапи, понякога по два чифта). Пият също много вода през деня и храната, която приемат са традиционни ястия (типичната българска кухня) изключително домашно приготвени. Използват много билки и малко подправки. Живеят спокойно и архаично, далеч от стресиращи фактори; повечето не гледат зомбиращата телевизия!..... За българските столетници, както и за останалите важи правилото, че имат в рода си дълголетници и на повечето родителите са също такива. Така, че наследствения фактор не е за пренебрегване.
Китайските столетници са по-малко на брой, отнесено към общия брой на населението. Рекордите по дълголетие в Китай доказани документално принадлежат на двама монаси - будистът Хуей Джао (526 - 816 г.) живял 290 години и даосът Ли Чинюен (1678 - 1928 г.), който живял 250 години (според някои данни 252 г.). Твърди се, че учителят на Ли бил на повече от 300 години, но липсват точни документи за това. Интересни китайски дълголетници са също: Сю Сюн (136 г.), Гун Лайфу (138 г.), дядо Доу (180 г.), Ли Юаншуан (136 г.), Куай Дзин (178 г.), Лън Циен (150 г.), Гуо Джъншун (125 г.), които са живяли през средновековието, както и нашите съвременници: Чън Йено (105 г.), Хъ Сицин (104 г.), У Тунан (106 г.), Фан Хътин (102 г.), Ляо Фухуей (108 г.), Джън Хунсин (120 г.), Тан Шухуа (124 г.), Шу Дзюнхъ (112 г.), Ли Гуанджън (105 г.), баба Жан (109 г.), баба Чън (121 г.), баба Лю Гуоцин (108 г.), Юан Кайсин (106 г.), Турди Салай (136 г.) и много други. За последния се счита, че в момента е най-възрастния човек в Китай.
Данни за тези необикновени столетници са събрани от геронтолога Лю Джънцай. Той ги разделя на градски и селски столетници и дава подробности за техния живот. Според статистиката най-много столетници има в автономната област Синдзян (Синдзян-Уйгурска автономна област) в Северо-Западен Китай. Тук отново се сблъскваме с факта, че исторически тази област е била населявана от българи. Отново откриваме "елексира на дълголетието" - киселото мляко и предпочитание към плодовете. В този район се консумират много дини, пъпеши, грозде, айрян, зеленчуци, кафява захар (богата на микроелементи).
Голяма част от столетниците в Китай активно се занимават с бойни изкуства (У-Шу), Ци-Гун, Дао-Ин, физически труд и практикуват традиционна китайска медицина (чжен-дзю) или се ползват от нея. Патриархалния и хармоничен живот и уважението с което се ползват възрастните хора в обществото, също е важен фактор за дълголетието при китайците. Друга особеност на китайските дълголетници е начина на живот (рано лягане, рано ставане), традиционен подход и грижа за здравето, пиене на зелен чай като основна напитка, здравословна кухня (употреба на ориз - кафяв; растителни дървесни гъби - тремела; зеле, соево сирене и червен боб - богати на белтъчини; бамбукови филизи - връхчета и всевъзможни билки и елексири - женшен, перлен прашец, лечебно вино и др., приготвяни по изпитани от векове рецепти.
По материяли от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
Като правило, повечето столетници от гореизброените области са все хора на физическия труд, които прекарват целия си живот на чист въздух високо в планините, хранят се умерено с повече зеленчуци, плодове и млечни произведения и по-малко месо, не пият и не пушат тютюн (с малки изключения). За тях шумът, напрежението и нервния живот (стресът) на големите градове са съвършено непознати. В Хунза и Абхазия, а също във Вилкабамба става въпрос за тихи долини разположени на около 1500 метра надморска височина. Същото важи и за планинските области на Азербайджан и България.
Ще разкажем поотделно за всяка една от тези области, общото между тях и техните особености.
Във Вилкабамба населението има изключително ниско артериално налягане, липсват сърдечни заболявания, инфаркти и рак. Температурата през цялата година е около 19 С. Климата нито е много сух, нито много влажен, а деня и нощта са равни по продължителност. Всичко тук е уравновесено и регулирано. Изворите в долината съдържат всички минерални соли с изключение на флуора. Що се отнася до почвата, в нея се съдържат голямо количество микроелементи, които преминават в растенията, отглеждани върху нея: желязо, мед, злато, калий, манган, кадмий, магнезий и др.
Ежедневната храна е умерена, еднообразна и нискокалорична. За закуска: царевица, яйце, черен хляб, сирене. На обяд почти нищо: някакъв плод и чаша кафе. Основното ядене е в края на следобеда. То се състои от "юка" (местни картофи) и "репе" - гъста супа приготвена от фасул, царевица, ориз и банани. Захарта, мазнините и месото са на практика непознати. Тук равнището на холестерина никога не надвишава 1,6 на 1000. Консумацията на сол се компенсира от поемането на големи количества калий, който се съдържа в плодовете и особено в юката. Местните столетници никога не взимат химически лекарства внесени отвън, а използват само местни билки.
Столетниците от Вилкабамба спят много и си лягат в седем часа вечер. Те са в чудесно физическо и психическо здраве, динамични са (работят физическа работа), живеят спокойно, заредени са с оптимизъм и чувство за хумор и помежду си имат добри взаимоотношения. От време на време си позволяват по чаша ракия от захарна тръстика.
Добри наблюдения и проучвания на геронтолозите има и в Абхазия. Повечето от тях са единодушни, че освен генетичния фактор съществуват и редица други изключително важни условия: продължителния, носещ удовлетворение труд; специфичното хранене, оптимално за дадената географска дължина; липсата на стресови фактори, разрушаващи нервната система. В Абхазия на старейшините се гледа с висока почит и уважение, което е важно.
Абхазците ядат малко и нискокалорична храна. Най-характерната особеност на абхазкото меню е голямото количество витамини, които се консумират през цялата година. Консумират се много лук, чесън, червен и черен пипер, домати, краставици, патладжани и всевъзможни подправки. Не се прекалява с консумирането на месо: един-два пъти седмично, главно варено козе, говеждо и птиче месо. Супи почти не се консумират.
Традиционното ястие е "лобио", с червен и бял фасул, които са много богати на белтъчини. Като основна мазнина тук се използва ореховото масло, което е богато на ненаситени мастни киселини, разтварящи холестерина и предпазващи срещу артериосклероза. Млечните продукти също се консумират от абхазците в голямо количество - особено кисело мляко и сирене. Повечето от дълголетниците почти не пият вода, а утоляват жаждата си с мътеница (айрaн), която по мнението на лекарите, превъзходно дезинфекцира червата и спира гнилостните процеси. На масата за хранене винаги има в изобилие грозде, мандарини, ябълки, смокини и нарове (изключително богати на витамин С). Вместо захар, абхазците консумират изключително пчелен мед, който съдържа множество биологично активни вещества. Абхазките дълголетници рядко пият кафе или чай и вместо тях предпочитат червено сухо вино от местни сортове. Самите дълголетници считат, че според тях най-важните фактори за дълголетието се крият в спокойствието; липса на гняв, завист и суета; високо планинския климат и въздух, чистата вода и околна среда; работата и движението.
В Азербайджан нещата са подобни като тези в Абхазия, а също е видна и географската близост на двете места. В планинските области, от където са повечето столетници, има множество езера, чиято вода е богата на минерали и соли. Местните хора я използват не само за пиене, но и за къпане и хигиенни процедури. Тези области са богати на минерални извори, които обогатяват организма с необходимите микроелементи. Местните хора всичко си произвеждат сами - хляб, мляко, месо, зеленчуци, плодове.
В Азербайджан на 100 хиляди жители се падат по 84 човека на 100 години и повече. По този показател страната заема едно от първите места в света. От там е и известния Ширали-баба Муслимов (168 г.) и неговата дълголетна фамилия, повечето от които са хора далеч над 100 години. Баща му е бил на 128 години, а майка му доживяла до 121 години. Най-дълголетни са неговите родственици Гусу (126 г.), Рустам (136 г.), Наби (145 г.), Аждар (148 г.) и сестра му Ханмиджан (124 г.). Известни са също и други удивителни дълголетници от Азербайджан: Махмуд Багир-оглу Ейвазов (152 г.), Ширин Гасанове (153 г.), Меджид Агаев (139 г.) и др.
Менюто на Ширали-баба включва свежи овнешки или телешки (говежди) шашлик (шишчета), месо с подправки, супа от месо, ориз и мацони; много плодове и зеленчуци (коприва, магданоз, лук, чесън, грах, фасул, салати, тархун и др.). Особено се набляга на чесъна и лука, които съдържат фитонциди унищожаващи голям процент от болестотворните микроби. Млякото и млечните продукти са ежедневие в Азербайджан. Ширали-баба обича много козе мляко, краве кисело мляко (особено с чесън) и сирене, а също и комбинирани с мед. Употребяват се много домати, тикви, фасул, дини, пъпеши и краставици. Често вместо хляб се употребяват питки или катми.
Ширали-баба не употребява алкохол и пие само изворна вода или чай (не повече от два пъти на ден, за чая), като предпочита билкови чайове (от рози, ягоди, шипки, малини и липа). На външен вид Ширали-баба Муслимов изглежда на не повече от 70 годишен, въпреки, че е на 168 години и това е строго документирано с акт за раждане! Умрял е от естествена смърт, абсолютно спокойно като заспал, през 1982 г.
Азербайджанците, както и абхазците, по религиозни и други причини не консумират свинско месо, колбаси и консерви също липсват на тяхната трапеза, с изключение може би на козя пастърма и някои сушени видове месо. Захар се консумира рядко.
Хората в Азербайджан са трудолюбиви, заредени са с оптимизъм и при тях почти липсват отрицателни емоции. Повечето или почти всички имат многолюдни семейства, а на някои столетници са се раждали деца и на стогодишна възраст! При Муслимов - на 124 г.
В Хунза хората живеят в почти подобни условия, както в Азербайджан и в Кавказ. Една от особеностите на хунзите е голямата консумация на кайсии; използва се също и кайсиевата ядка от която се получава олио, с което готвят храната си. Още една от тайните на хунзите е употребата на някаква растителна гъба или лишей (вероятно естествен антибиотик), която изсушена и стрита се смесва с пчелен мед и се консумира за здраве. Освен, че редовно се трудят на полето, хунзите имат задължителни часове през деня, когато се молят и медитират и това им носи душевно здраве.
За България картината ни е по-позната. Тук обаче обръщам внимание и на генетичния фактор, тъй като е известно, че българите имат уникален генофонд. Българите имат също така и пряка генетична връзка с Кавказ, Азербайджан и Хунза. И в трите места исторически са пребивавали българи, и за това заселвайки се на Балканския полуостров, древните българи са търсели сродна географска област.
България има уникални природни дадености и невероятно богатство на растителни видове (в това число и много билки), които липсват в Европа или имат различни качества. Страната е богата на минерални извори (над 6000) и е център на древна цивилизация, което определя дебел хумусен слой със специфична почва, обогатена с важни микроелементи. Столетниците са пръснати равномерно из цялата страна, но основно са в провинцията и по-малките населени места, които все още не са отровени от цивилизацията и глобализъма!..... В този смисъл много от тези места са екологически чисти, но не е ясно дали ще останат такива, при провежданата антибългарска политика на новите марионетни правителства у нас!.....
В България традиционно се консумират много плодове и зеленчуци местно производство, което е много важно. Същото важи и за млечните произведения и месото.
Българите консумират изключително много кисело мляко и според проучванията на Иля Мечников, след освобождението у нас, това е един от главните фактори за дълголетие при българите. Откритият от него в българското кисело мляко lactobacillus bulgaricum е разковничето за това. Този благороден микроорганизъм с уникални само за България свойства (в други страни той няма тези си качества или поне не в този размер) унищожава гнилостните бактерии в стомашно-чревния тракт и по този начин удължава живота ни. Почти всички столетници у нас са страстни почитатели на киселото мляко - особено овче, козе и биволско, които имат противораково (антиканцерогенно) действие. Това се дължи на факта, че този вид животни се отглеждат подвижно на пасища и почти през цялата година са на открито. Специално козите знаем, че се хранят предимно с леторасли (млади листа и пъпки), които се изключително богати на биологично активни вещества, витамин Е, каротин и други антиоксиданти. Всички те преминават и в млякото и млечните произведения - сирене, кашкавал, извара и др.
Българските столетници са сравнително динамични и предимно хора на физическия труд. Сред тях има и интелектуалци, но те са рядкост. Храната им основно е растителна, богата на плодове и зеленчуци. Рядко ядат месо и то предимно на празници. Предпочитат месото да е от домашно отгледани животни и да не е кърваво. За разлика от сега, старите българи са ядели месото по сезони: пролет - агнешко (овнешко); лято - пилешко; есен - телешко и зимата - свинско. Считало се е, че извън тези сезони (съответните празници т.нар. "жертва" или "курбан") смесването на месо не по сезона не е желателно. Българите използват много лук, чесън и много билки като подправки: чубрица, джоджен, магданоз, копър, червен пипер, мащерка, риган, босилек, целина и др. Киселото мляко се консумира директно или в комбинация; също като таратор, айрян и заливки за ястия.
Столетниците ходят много пеш, умерени са в пиенето (по чашка, две на празник) и са добродетелни и спокойни хора. Повечето от тях почти или никак не консумират свинско месо, къпят се в студена вода (извори или вирове) и носят задължително топли вълнени дрехи, дори и лятно време (вълнени чорапи, понякога по два чифта). Пият също много вода през деня и храната, която приемат са традиционни ястия (типичната българска кухня) изключително домашно приготвени. Използват много билки и малко подправки. Живеят спокойно и архаично, далеч от стресиращи фактори; повечето не гледат зомбиращата телевизия!..... За българските столетници, както и за останалите важи правилото, че имат в рода си дълголетници и на повечето родителите са също такива. Така, че наследствения фактор не е за пренебрегване.
Китайските столетници са по-малко на брой, отнесено към общия брой на населението. Рекордите по дълголетие в Китай доказани документално принадлежат на двама монаси - будистът Хуей Джао (526 - 816 г.) живял 290 години и даосът Ли Чинюен (1678 - 1928 г.), който живял 250 години (според някои данни 252 г.). Твърди се, че учителят на Ли бил на повече от 300 години, но липсват точни документи за това. Интересни китайски дълголетници са също: Сю Сюн (136 г.), Гун Лайфу (138 г.), дядо Доу (180 г.), Ли Юаншуан (136 г.), Куай Дзин (178 г.), Лън Циен (150 г.), Гуо Джъншун (125 г.), които са живяли през средновековието, както и нашите съвременници: Чън Йено (105 г.), Хъ Сицин (104 г.), У Тунан (106 г.), Фан Хътин (102 г.), Ляо Фухуей (108 г.), Джън Хунсин (120 г.), Тан Шухуа (124 г.), Шу Дзюнхъ (112 г.), Ли Гуанджън (105 г.), баба Жан (109 г.), баба Чън (121 г.), баба Лю Гуоцин (108 г.), Юан Кайсин (106 г.), Турди Салай (136 г.) и много други. За последния се счита, че в момента е най-възрастния човек в Китай.
Данни за тези необикновени столетници са събрани от геронтолога Лю Джънцай. Той ги разделя на градски и селски столетници и дава подробности за техния живот. Според статистиката най-много столетници има в автономната област Синдзян (Синдзян-Уйгурска автономна област) в Северо-Западен Китай. Тук отново се сблъскваме с факта, че исторически тази област е била населявана от българи. Отново откриваме "елексира на дълголетието" - киселото мляко и предпочитание към плодовете. В този район се консумират много дини, пъпеши, грозде, айрян, зеленчуци, кафява захар (богата на микроелементи).
Голяма част от столетниците в Китай активно се занимават с бойни изкуства (У-Шу), Ци-Гун, Дао-Ин, физически труд и практикуват традиционна китайска медицина (чжен-дзю) или се ползват от нея. Патриархалния и хармоничен живот и уважението с което се ползват възрастните хора в обществото, също е важен фактор за дълголетието при китайците. Друга особеност на китайските дълголетници е начина на живот (рано лягане, рано ставане), традиционен подход и грижа за здравето, пиене на зелен чай като основна напитка, здравословна кухня (употреба на ориз - кафяв; растителни дървесни гъби - тремела; зеле, соево сирене и червен боб - богати на белтъчини; бамбукови филизи - връхчета и всевъзможни билки и елексири - женшен, перлен прашец, лечебно вино и др., приготвяни по изпитани от векове рецепти.
По материяли от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
събота, 18 юли 2009 г.
Продължителност на човешкия живот І
На базата на своите изследвания геронтолозите и медиците са изчислили, че нормалната продължителност на живота в съвременни условия трябва да е поне 120 години, без това да е пределната биологична възраст на човека.
Знаем, че в ранните векове на развитието на цивилизацията, средната продължителност на живота е била много ниска. Тежките условия на живот са състарявали човека преждевременно и на 35-40 години той вече е бил старец. В днешно време нещата са се променили значително и статистиката показва например, че в една Япония, средната продължителност на живота е около 80 години и при двата пола. Така, че в това отношение Япония се нарежда на първо място по продължителност на живота.
За отбелязване е, че геронтолозите се интересуват не толкова от индивидуалните рекорди, колкото от груповото дълголетие, което вече се превръща в норма. Затова и към него интересът е по-голям. Ние ще проследим и двете направления, тъй като някои индивидуални рекорди в дълголетието не се дължат само на естествени фактори, но са следствие на специални дисциплини и езотерични практики и учения усъвършенствани през вековете. В проучването на човешкото дълголетие ще започнем с преданията, митовете и легендите, защото във всяка легенда или вълшебна приказка се крият действителни исторически събития.
В "Библията" е споменато предпотопното поколение на исполините - гиганти, които живеели по няколко стотин години и повече: Адам (930 г.); Сит (912 г.); Енос (905 г.); Кайнан (910 г.); Малелеил (895 г.); Иаред (962 г.); Енох (365 г.); Матусал (969 г.); Ламех (777 г.); Ной (950 г.). Следващите поколения имали значително по-къс живот. Обяснение за тази аномалия се опитва да даде немския учен Х. В. Гуфеланд в своята книга "Наука показваща способите за постигане на дълговременен живот" (1803 г.). Той пише, че летоброенето в тогавашните времена не е било сходно с нашето. Доказано е, че годината на древните хора до Ной (т.е. до потопа) е съдържала само 3 месеца, после 8 и накрая при Йосиф - 12 месеца. На изток и сега има народи, при които годината се състои от 3 месеца (т.е. един сезон, при наличие на 4 годишни времена!). Ако приемем, че това е вярно, то годините на библейския столетник Матусал стават реално 323 г., което изглежда доста по-приемливо и близко до документираните рекорди.
В редица източни религии също се говори за необикновено дълголетни хора известни като светци, аватари, махатми, даоси, учители на човечеството и др. За някои от тях се твърди, че са живяли по 250 - 300 години, и повечето от тях са реални исторически личност. Такива са Бабаджи, ЛаоДзъ (Боян), Чжан Санфън, Кутхуми, Джоал Кхул, Агастяр, 8-безсмъртни даоса и др.
В Китай има множество легенди за митичните първи императори, които са живели повече от 100 години. Такива са Хуанди, Яо, Шун, Ю Велики, Тан и др. Китайският Матусал е Пън Дзу, които бил известен с изключителните си кулинарни умения и изкусно владеене на дисциплините Даоин и Ци-Гун. За него се твърди, че е доживял до 767 годишна възраст.
При царуването на първия император от династията Цин (246-210 г. пр. Хр.) даосът Цуй Уъндзъ, владеещ до съвършенство грижите за съхраняване на живота, достигнал възраст 300 години. По време на династия Хан, друг даос Ли Гън от провинция Хенан живял над 700 години. При владичеството на династия Източна Хан (25 - 200 г. сл. Хр.), прочутия лекар Ли Чандзай написал книгата "Рецептите на Ли", в която твърдял, че може да изминава по 800 ли (400 км.) на ден. Вярвало се, че е живял 800 години.
В периода на Трите царства (220 - 265 г.) в царство Уей имало трима видни учени - Ган Шъ, Дзуо Цъ и Си Дзиен, които били специалисти в Ци-Гун, сексуалните практики и вътрешната алхимия (Ней-Дан). И тримата живяли над 300 години.
По време на династия Дзин в Хандан имало човек на име Уан Лие, който изглеждал млад дори в напреднала възраст, защото често консумирал филизи от коренище полигонатум. Той се оттеглил в планината Тайхан, за да се приучи на религиозен аскетизъм, и също живял 300 години.
Ако приемем, че тези сведения са легендарни и преувеличени от древните хронисти, за други има достатъчно достоверни исторически източници за дълголетниците в Китай.
Слепия придворен музикант дядо Дао (350 - 170 г. пр. Хр.) от династия Западна Хан, практикувал упражненията Дао-Ин и доживял до 180 годишна възраст.
Джан Чан (? - 152 г. пр. Хр.), първи министър при император Уънди от династия Хан, често пиел човешко мляко и живял повече от 100 години.
Прочутия лекар Хуа То от династия Хан изглеждал на човек в разцвета на силите си, когато наближавал 100 годишна възраст. Той бил екзекутиран от императора, тъй като отказал да го лекува. Неговия съвременник Лън Шоугуан, който бил вещ в даоските практики живял над 150 години.
Стогодишния Фън Дзюнда, известен като Младоликия даос, ни е завещал и една формула за съхраняване на живота от 20 йероглифа: "Упражнявай често тялото си, яж малко, избягвай тревогите, пази се от прекомерна радост и гняв, бъди умерен в сексуалното си поведение.".
Почти същото се препоръчва в "Медицински канон на Жълтия император" ("Хуан Ди нейдзин") - най-старото класическо медицинско съчинение в Китай, написано (или по-скоро тогава е записано) в епохата на Воюващите царства (403 - 221 г. пр. Хр.).
Даоските и будистките манастири са дали много столетници. Например прославения монах Хуей Джао от времето на династия Тан е бил роден през 526 г. и умрял през 816 г. на възраст 290 години. Даоски дълголетници са били Сюанюан Дзи от планината Луо Фу, провинция Гуандун; Чън Шу от храма ШанТан; Чън Юншън от планината Лунху при династия Тан; Дин Шаоуей от планината Хуашан и Су Дънин от храма Джъндин при династия Сун; Лю Йефу от Цинджоу и Ян Жуджън от Фуджоу при династия Мин. Даосът Великия Майстор от планината Хуа, който е наш съвременник, е живял над 142 години по думите на неговия ученик Гуан Сайхун, който изглежда като човек на средна възраст, но е над 70 годишен. Има и много други даоски монаси, които са били прочути с необикновеното си дълголетие.
Разбира се, тези хора са постигнали дълголетие не само поради благоприятната природна среда, но и защото са се занимавали целенасочено и систематично с медитация и физически упражнения (Дао-Ин, Ци-Гун и У-Шу).
В днешно време в Китай също има множество дълголетници. Според статистиката през 1949 г., когато е основана Китайската народна република, средната продължителност на живота там е била 35 години. През 1980 г. тя достига 69, а за градските жители дори 70 години.
При общонационалното преброяване на населението през 1953 г., в Китай са установени 3384 столетници. При третото общонационално преброяване през 1982 г. броят на столетниците е 3765 души. През 1990 г. само в Пекин има над 150 хиляди души, които са надхвърлили 90-ата си година. С почетното звание "Старци с изключително здраве" са отличени 21 граждани на столицата на възраст от 80 до 98 години. От тях 17 са мъже и 4 жени. Според статистиката тайната на дълголетието им се крие във всекидневното им занимание с физкултура: традиционната гимнастика Ци-Гун, бойни изкуства - У-Шу и спортно ходене.
В други страни също има интересни данни за столетници. В Индия и Хималаите много йоги достигат до почтена възраст, благодарение на строгата дисциплина, която следват. За йогата Картакея например се твърди, че е на 305 години. Неговият ученик Дхирендра Брахмачари (на снимката по-долу) е на 114 години, но външно изглежда на 45 - 50 години. Известно време той е бил инструктор по йога на руските космонавти в Байконур.
По данни от 1989 г. във Виетнам има 2432 души на възраст 100 и повече години. От тях 1728 са жени и 704 мъже. Най-възрастната жителка на Виетнам е 142 годишната Нган Тхи Куангхот село Чаутхан в централната провинция. Най-възрастният виетнамец е 130 годишния Хоанг А Зянг, от народността хмонг, селянин от северозападната планинска провинция Хоанглиеншън.
Историята е съхранила много данни за необикновени дълголетници през отминалите времена от средновековието до наши дни.
В 1795 г. в Едо (Токио) по покана на първия министър, дошъл един от най-старите хора в Япония - селянина Мампе. Тогава той бил на 194 години. Министърът го помолил да сподели тайната на своето дълголетие. Старецът отвърнал: "От своите предци аз съм научил мокса (лечебно обгаряне) и го ползвам цял живот. Аз и цялото ми семейство ежемесечно от първо до осмо число си правим мокса на краката в точката цзусанли (точка на стоте болести). Жена ми сега е на 173 години, сина на 153, а внука на 105.". Подарили на стареца ориз и пари, и с почести го отпратили за дома. След 48 години същият Мампе отново дошъл в Едо за участие в откриването на нов мост. Тогава той бил на 242 години, жена му на 221 години, сина на 201 години, жената на сина на 193 години, а внука на 153 години, жената на внука на 138 години!
Запазили са се сведения за англичанина Фоме Карне, който живял 207 години, преживявайки 12 английски крале. Друг англичанин Томас Парр живял 152 години, като се трудил на село. При това на 120 години той се оженил повторна за една млада вдовица, с която живял 12 години. От този брак той имал син, които доживял до 127 години. Парр преживял 9 английски крале. Прославяйки се със своето дълголетие, той бил поканен в кралския двор в Лондон, където на един прием умрял от преяждане! Аутопсиран бил от знаменития анатом Уилям Харвей, които не открил по тялото никакви старчески изменения.
Французинът Пиер де Форнел бил баща на трима синове, които се родили в различни столетия - ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ. Първият се родил в 1699 г., втория в 1738 г., а третия в 1801 г.
Сент Мунго основател на епископството в Глазгоу живял 185 години. На същата възраст умрял в Унгария селянина Петер Куартен. По него време големият му син бил на 155 години, а най-малкия на 97 години.
В Норвегия в 1797 година на 160 годишна възраст починал норвежецът Сурингтон, оставяйки млада вдовица и множество деца от многократни бракове. Големият му син бил на 103 години, а най-малкия на 9 години!
Датчанинът Дракенберг живял 146 години. До 91 годишна възраст, той служил като моряк, а от тях 13 бил в турски плен. На 111 години се оженил за 60 годишна, наскоро овдовял. В 130 годишна възраст Дракенберг страстно се влюбил в младо момиче, но не получил взаимност.
Роберт Тайлър бил пощенски чиновник и английската кралица Виктория му изпратила своя портрет с надпис: "Дар от кралица Виктория на Р. Тайлър в памет на неговата дълбока и безпримерна старост". Този подарък така развълнувал стареца, че след 3 месеца той починал на 134 годишна възраст.
Любопитен пример за дълголетие в три поколения свидетелства А. А. Богомолец цитирайки книгата на члена на френската академия Генио (103 г.) "За да живеем 100 години": "На 31 юли 1554 г. кардинал Д. Арманяк вървейки по улицата видял плачещ на прага на дома си 80 годишен мъж. На въпроса му защо плаче, той отговорил, че го е набил баща му. Удивения кардинал пожелал да види бащата. Представили му много бодър старец на 113 години, който обяснил на кардинала, че е набил сина си, заради неуважение към дядо си, покрай когото минал без да се поклони. Влизайки в дома, кардиналът видял и дядото, който бил на 143 години.
В Танзания е известен 160 годишния Самсон Шакорагаро (род. 1809 г.), който преподавал в училище. Неговият баща бил на 123 години и имал 39 жени и 203 деца, когато починал. Самсон се е женил за последно на 125 години и от този брак имал 3 деца!.....
В известното високопланинско селище Вилкабамба в Еквадор почти всички жители живеят повече от 100 години. Достоверността на тяхната възраст са потвърдили учени от Харвардския университет и университета в Кито. Най-старият жител на Вилкабамба е Хосе Толедо на 140 години, който и до сега работи на полето.
В бившите републики на Съветския Съюз е имало около 20 000 души на възраст 100 и повече години по данни от 80-те години на миналия век. Пет хиляди от тях са кавказци и живеят в Абхазия (автономна област на Грузия) и Азербайджан. Сред най-известните от тях може да споменем: Селах Будба (119 г.); Миха Джобуа (125 г., дядото на неговия братовчед е бил почти на 200 години); Кристина Адзуба (110 г.); Махти Таркил (106 г.); Махти Хагба (112 г.); Хфаф Ласурия (138 г.); Меджид Агаев (142 г.); Шакле Фахми (140 г.); Квада Йонасян (112 г.); Соня Кведзения (109 г.); Ширали Муслимов (168 г.); Махмуд Багироглу Ейвазов (152 г.); Ширин Гасанове (153 г.); Сулейман Фарзалиев (110 г.); Вели Аскеров (118 г.); Ханмиджан (124 г.); Т. С. Фролова (120 г.); Анапия Даулетбакова (107 г.); Каппас Илюсизов (102 г.); Ядигяркиши (135 г.); Гюляндам - гары (140 г.); Рустам - киши (102 г.) и др.
През 1988 г. най-стария известен жител на кралство Непал е бил 131 годишния Дурга Чоудхари. По документи той е бил роден през далечната 1857 г.
България също е прочута със своите столетници. При първото преброяване след Освобождението през 1881 г. е отчетено, че същата година са починали 122 столетници. От тях 62-ма на възраст от 100-105 години; 24 на възраст - от 106-110 г.; 15 на възраст - 111-115 г.; 8 на възраст - 116-120 г.; 5 на възраст - 121-125 г.
В края на ХІХ в. в България са живяли 2719 души над 100 годишна възраст (1185 мъже и 1534 жени).
По тези си показатели, България се нарежда на едно от първите места в света по брой столетници на глава от населението! Причините за това ще бъдат обяснени по-късно. Известни столетници в България през миналия век и сега са: Димитър Гагаузина (120 г.); Атанас Цанов Манов (105 г.); Руса Якова Боева (109 г.); Гена Гевезова (104 г.); Петър Вълков (110 г.); Рада Кирова (106 г.); Колю Цанов Манов (122 г.); Тодор Ст. Тодоров (110 г.); Станка Георгиева Джондова (110 г.); Атанас Петров Аврамов (100 г.); Симон Стоименов Въкарски (110 г.); Костадин Фиданов (108 г.); Васил Стилов (125 г.); Петко Милев Страшника (127 г.); Фатме Хасанова (104 г.) от Айтос; Фатме Асанова (117 г.) от Мадан; Слава Чолакова (102 г.); Ана Малинова (106 г.); Николай Стоянов Гайгуров (104 г.); Марица Зарева (107 г.); Дядо Петър (115 г.); Злата Петрова Гърбучкова (104 г.); Атидже Алиева Старкова (120 г.); Баба Къдрия (106 г.) и др.
По материяли от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
Знаем, че в ранните векове на развитието на цивилизацията, средната продължителност на живота е била много ниска. Тежките условия на живот са състарявали човека преждевременно и на 35-40 години той вече е бил старец. В днешно време нещата са се променили значително и статистиката показва например, че в една Япония, средната продължителност на живота е около 80 години и при двата пола. Така, че в това отношение Япония се нарежда на първо място по продължителност на живота.
За отбелязване е, че геронтолозите се интересуват не толкова от индивидуалните рекорди, колкото от груповото дълголетие, което вече се превръща в норма. Затова и към него интересът е по-голям. Ние ще проследим и двете направления, тъй като някои индивидуални рекорди в дълголетието не се дължат само на естествени фактори, но са следствие на специални дисциплини и езотерични практики и учения усъвършенствани през вековете. В проучването на човешкото дълголетие ще започнем с преданията, митовете и легендите, защото във всяка легенда или вълшебна приказка се крият действителни исторически събития.
В "Библията" е споменато предпотопното поколение на исполините - гиганти, които живеели по няколко стотин години и повече: Адам (930 г.); Сит (912 г.); Енос (905 г.); Кайнан (910 г.); Малелеил (895 г.); Иаред (962 г.); Енох (365 г.); Матусал (969 г.); Ламех (777 г.); Ной (950 г.). Следващите поколения имали значително по-къс живот. Обяснение за тази аномалия се опитва да даде немския учен Х. В. Гуфеланд в своята книга "Наука показваща способите за постигане на дълговременен живот" (1803 г.). Той пише, че летоброенето в тогавашните времена не е било сходно с нашето. Доказано е, че годината на древните хора до Ной (т.е. до потопа) е съдържала само 3 месеца, после 8 и накрая при Йосиф - 12 месеца. На изток и сега има народи, при които годината се състои от 3 месеца (т.е. един сезон, при наличие на 4 годишни времена!). Ако приемем, че това е вярно, то годините на библейския столетник Матусал стават реално 323 г., което изглежда доста по-приемливо и близко до документираните рекорди.
В редица източни религии също се говори за необикновено дълголетни хора известни като светци, аватари, махатми, даоси, учители на човечеството и др. За някои от тях се твърди, че са живяли по 250 - 300 години, и повечето от тях са реални исторически личност. Такива са Бабаджи, ЛаоДзъ (Боян), Чжан Санфън, Кутхуми, Джоал Кхул, Агастяр, 8-безсмъртни даоса и др.
В Китай има множество легенди за митичните първи императори, които са живели повече от 100 години. Такива са Хуанди, Яо, Шун, Ю Велики, Тан и др. Китайският Матусал е Пън Дзу, които бил известен с изключителните си кулинарни умения и изкусно владеене на дисциплините Даоин и Ци-Гун. За него се твърди, че е доживял до 767 годишна възраст.
При царуването на първия император от династията Цин (246-210 г. пр. Хр.) даосът Цуй Уъндзъ, владеещ до съвършенство грижите за съхраняване на живота, достигнал възраст 300 години. По време на династия Хан, друг даос Ли Гън от провинция Хенан живял над 700 години. При владичеството на династия Източна Хан (25 - 200 г. сл. Хр.), прочутия лекар Ли Чандзай написал книгата "Рецептите на Ли", в която твърдял, че може да изминава по 800 ли (400 км.) на ден. Вярвало се, че е живял 800 години.
В периода на Трите царства (220 - 265 г.) в царство Уей имало трима видни учени - Ган Шъ, Дзуо Цъ и Си Дзиен, които били специалисти в Ци-Гун, сексуалните практики и вътрешната алхимия (Ней-Дан). И тримата живяли над 300 години.
По време на династия Дзин в Хандан имало човек на име Уан Лие, който изглеждал млад дори в напреднала възраст, защото често консумирал филизи от коренище полигонатум. Той се оттеглил в планината Тайхан, за да се приучи на религиозен аскетизъм, и също живял 300 години.
Ако приемем, че тези сведения са легендарни и преувеличени от древните хронисти, за други има достатъчно достоверни исторически източници за дълголетниците в Китай.
Слепия придворен музикант дядо Дао (350 - 170 г. пр. Хр.) от династия Западна Хан, практикувал упражненията Дао-Ин и доживял до 180 годишна възраст.
Джан Чан (? - 152 г. пр. Хр.), първи министър при император Уънди от династия Хан, често пиел човешко мляко и живял повече от 100 години.
Прочутия лекар Хуа То от династия Хан изглеждал на човек в разцвета на силите си, когато наближавал 100 годишна възраст. Той бил екзекутиран от императора, тъй като отказал да го лекува. Неговия съвременник Лън Шоугуан, който бил вещ в даоските практики живял над 150 години.
Стогодишния Фън Дзюнда, известен като Младоликия даос, ни е завещал и една формула за съхраняване на живота от 20 йероглифа: "Упражнявай често тялото си, яж малко, избягвай тревогите, пази се от прекомерна радост и гняв, бъди умерен в сексуалното си поведение.".
Почти същото се препоръчва в "Медицински канон на Жълтия император" ("Хуан Ди нейдзин") - най-старото класическо медицинско съчинение в Китай, написано (или по-скоро тогава е записано) в епохата на Воюващите царства (403 - 221 г. пр. Хр.).
Даоските и будистките манастири са дали много столетници. Например прославения монах Хуей Джао от времето на династия Тан е бил роден през 526 г. и умрял през 816 г. на възраст 290 години. Даоски дълголетници са били Сюанюан Дзи от планината Луо Фу, провинция Гуандун; Чън Шу от храма ШанТан; Чън Юншън от планината Лунху при династия Тан; Дин Шаоуей от планината Хуашан и Су Дънин от храма Джъндин при династия Сун; Лю Йефу от Цинджоу и Ян Жуджън от Фуджоу при династия Мин. Даосът Великия Майстор от планината Хуа, който е наш съвременник, е живял над 142 години по думите на неговия ученик Гуан Сайхун, който изглежда като човек на средна възраст, но е над 70 годишен. Има и много други даоски монаси, които са били прочути с необикновеното си дълголетие.
Разбира се, тези хора са постигнали дълголетие не само поради благоприятната природна среда, но и защото са се занимавали целенасочено и систематично с медитация и физически упражнения (Дао-Ин, Ци-Гун и У-Шу).
В днешно време в Китай също има множество дълголетници. Според статистиката през 1949 г., когато е основана Китайската народна република, средната продължителност на живота там е била 35 години. През 1980 г. тя достига 69, а за градските жители дори 70 години.
При общонационалното преброяване на населението през 1953 г., в Китай са установени 3384 столетници. При третото общонационално преброяване през 1982 г. броят на столетниците е 3765 души. През 1990 г. само в Пекин има над 150 хиляди души, които са надхвърлили 90-ата си година. С почетното звание "Старци с изключително здраве" са отличени 21 граждани на столицата на възраст от 80 до 98 години. От тях 17 са мъже и 4 жени. Според статистиката тайната на дълголетието им се крие във всекидневното им занимание с физкултура: традиционната гимнастика Ци-Гун, бойни изкуства - У-Шу и спортно ходене.
В други страни също има интересни данни за столетници. В Индия и Хималаите много йоги достигат до почтена възраст, благодарение на строгата дисциплина, която следват. За йогата Картакея например се твърди, че е на 305 години. Неговият ученик Дхирендра Брахмачари (на снимката по-долу) е на 114 години, но външно изглежда на 45 - 50 години. Известно време той е бил инструктор по йога на руските космонавти в Байконур.
По данни от 1989 г. във Виетнам има 2432 души на възраст 100 и повече години. От тях 1728 са жени и 704 мъже. Най-възрастната жителка на Виетнам е 142 годишната Нган Тхи Куангхот село Чаутхан в централната провинция. Най-възрастният виетнамец е 130 годишния Хоанг А Зянг, от народността хмонг, селянин от северозападната планинска провинция Хоанглиеншън.
Историята е съхранила много данни за необикновени дълголетници през отминалите времена от средновековието до наши дни.
В 1795 г. в Едо (Токио) по покана на първия министър, дошъл един от най-старите хора в Япония - селянина Мампе. Тогава той бил на 194 години. Министърът го помолил да сподели тайната на своето дълголетие. Старецът отвърнал: "От своите предци аз съм научил мокса (лечебно обгаряне) и го ползвам цял живот. Аз и цялото ми семейство ежемесечно от първо до осмо число си правим мокса на краката в точката цзусанли (точка на стоте болести). Жена ми сега е на 173 години, сина на 153, а внука на 105.". Подарили на стареца ориз и пари, и с почести го отпратили за дома. След 48 години същият Мампе отново дошъл в Едо за участие в откриването на нов мост. Тогава той бил на 242 години, жена му на 221 години, сина на 201 години, жената на сина на 193 години, а внука на 153 години, жената на внука на 138 години!
Запазили са се сведения за англичанина Фоме Карне, който живял 207 години, преживявайки 12 английски крале. Друг англичанин Томас Парр живял 152 години, като се трудил на село. При това на 120 години той се оженил повторна за една млада вдовица, с която живял 12 години. От този брак той имал син, които доживял до 127 години. Парр преживял 9 английски крале. Прославяйки се със своето дълголетие, той бил поканен в кралския двор в Лондон, където на един прием умрял от преяждане! Аутопсиран бил от знаменития анатом Уилям Харвей, които не открил по тялото никакви старчески изменения.
Французинът Пиер де Форнел бил баща на трима синове, които се родили в различни столетия - ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ. Първият се родил в 1699 г., втория в 1738 г., а третия в 1801 г.
Сент Мунго основател на епископството в Глазгоу живял 185 години. На същата възраст умрял в Унгария селянина Петер Куартен. По него време големият му син бил на 155 години, а най-малкия на 97 години.
В Норвегия в 1797 година на 160 годишна възраст починал норвежецът Сурингтон, оставяйки млада вдовица и множество деца от многократни бракове. Големият му син бил на 103 години, а най-малкия на 9 години!
Датчанинът Дракенберг живял 146 години. До 91 годишна възраст, той служил като моряк, а от тях 13 бил в турски плен. На 111 години се оженил за 60 годишна, наскоро овдовял. В 130 годишна възраст Дракенберг страстно се влюбил в младо момиче, но не получил взаимност.
Роберт Тайлър бил пощенски чиновник и английската кралица Виктория му изпратила своя портрет с надпис: "Дар от кралица Виктория на Р. Тайлър в памет на неговата дълбока и безпримерна старост". Този подарък така развълнувал стареца, че след 3 месеца той починал на 134 годишна възраст.
Любопитен пример за дълголетие в три поколения свидетелства А. А. Богомолец цитирайки книгата на члена на френската академия Генио (103 г.) "За да живеем 100 години": "На 31 юли 1554 г. кардинал Д. Арманяк вървейки по улицата видял плачещ на прага на дома си 80 годишен мъж. На въпроса му защо плаче, той отговорил, че го е набил баща му. Удивения кардинал пожелал да види бащата. Представили му много бодър старец на 113 години, който обяснил на кардинала, че е набил сина си, заради неуважение към дядо си, покрай когото минал без да се поклони. Влизайки в дома, кардиналът видял и дядото, който бил на 143 години.
В Танзания е известен 160 годишния Самсон Шакорагаро (род. 1809 г.), който преподавал в училище. Неговият баща бил на 123 години и имал 39 жени и 203 деца, когато починал. Самсон се е женил за последно на 125 години и от този брак имал 3 деца!.....
В известното високопланинско селище Вилкабамба в Еквадор почти всички жители живеят повече от 100 години. Достоверността на тяхната възраст са потвърдили учени от Харвардския университет и университета в Кито. Най-старият жител на Вилкабамба е Хосе Толедо на 140 години, който и до сега работи на полето.
В бившите републики на Съветския Съюз е имало около 20 000 души на възраст 100 и повече години по данни от 80-те години на миналия век. Пет хиляди от тях са кавказци и живеят в Абхазия (автономна област на Грузия) и Азербайджан. Сред най-известните от тях може да споменем: Селах Будба (119 г.); Миха Джобуа (125 г., дядото на неговия братовчед е бил почти на 200 години); Кристина Адзуба (110 г.); Махти Таркил (106 г.); Махти Хагба (112 г.); Хфаф Ласурия (138 г.); Меджид Агаев (142 г.); Шакле Фахми (140 г.); Квада Йонасян (112 г.); Соня Кведзения (109 г.); Ширали Муслимов (168 г.); Махмуд Багироглу Ейвазов (152 г.); Ширин Гасанове (153 г.); Сулейман Фарзалиев (110 г.); Вели Аскеров (118 г.); Ханмиджан (124 г.); Т. С. Фролова (120 г.); Анапия Даулетбакова (107 г.); Каппас Илюсизов (102 г.); Ядигяркиши (135 г.); Гюляндам - гары (140 г.); Рустам - киши (102 г.) и др.
През 1988 г. най-стария известен жител на кралство Непал е бил 131 годишния Дурга Чоудхари. По документи той е бил роден през далечната 1857 г.
България също е прочута със своите столетници. При първото преброяване след Освобождението през 1881 г. е отчетено, че същата година са починали 122 столетници. От тях 62-ма на възраст от 100-105 години; 24 на възраст - от 106-110 г.; 15 на възраст - 111-115 г.; 8 на възраст - 116-120 г.; 5 на възраст - 121-125 г.
В края на ХІХ в. в България са живяли 2719 души над 100 годишна възраст (1185 мъже и 1534 жени).
По тези си показатели, България се нарежда на едно от първите места в света по брой столетници на глава от населението! Причините за това ще бъдат обяснени по-късно. Известни столетници в България през миналия век и сега са: Димитър Гагаузина (120 г.); Атанас Цанов Манов (105 г.); Руса Якова Боева (109 г.); Гена Гевезова (104 г.); Петър Вълков (110 г.); Рада Кирова (106 г.); Колю Цанов Манов (122 г.); Тодор Ст. Тодоров (110 г.); Станка Георгиева Джондова (110 г.); Атанас Петров Аврамов (100 г.); Симон Стоименов Въкарски (110 г.); Костадин Фиданов (108 г.); Васил Стилов (125 г.); Петко Милев Страшника (127 г.); Фатме Хасанова (104 г.) от Айтос; Фатме Асанова (117 г.) от Мадан; Слава Чолакова (102 г.); Ана Малинова (106 г.); Николай Стоянов Гайгуров (104 г.); Марица Зарева (107 г.); Дядо Петър (115 г.); Злата Петрова Гърбучкова (104 г.); Атидже Алиева Старкова (120 г.); Баба Къдрия (106 г.) и др.
По материяли от Интернет. Източниците няма как да бъдат проверени и за това администраторът на блога не носи отговорност за достоверността на изнесените данни.
понеделник, 13 юли 2009 г.
Making на филма за Н.Св. Гялва Кармата ХVІІ-ти.
Лично на мен филмът много ми хареса, за това когато разбрах, че има и четвърта серия за това как е правен, много се зарадвах.
Приятно гледане.
Приятно гледане.
Абонамент за:
Публикации (Atom)