Като в тих пристан
подслонявам се сред
спомените...
Полягам върху копринения
пясък на отминалите ти
милувки...
Препичам се под лъчите
на погледа ти, макар и
илюзорни, но още парещи...
Отпускам се в дрямка
под нежната сянка на
твоите прегръдки...
Не искам да се будя!
Сънят на спомените ми със
теб е по-красив от кошмарната реалност
в която ти си минало...
Много чисто, истинско, прозрачно. Без префърцунени, неразбираеми завързани фрази!
ОтговорИзтриване