Това е мое желание. Всъщност, това е желание на всяко човешко същество. Дори на ВСЯКО СЪЩЕСТВО, не само човешко, дори и амебите искат същото, но не всяко същество го осъзнава...
Има един американски професор, Боб Търман се казва. Та, този професор е будист и в една лекция казва следното: (цитирам по памет) „Ние сме пристрастени към страданието, защото когато се избавим от него, колкото и за кратко да е, страшно много се кефим на щастието, което неминуемо го следва.“
Много е вярно, но дали това е правилния подход.
Много и различни мнения могат да бъдат чути, стига човек да се постарае да попита. Даже, колкото повече пита, толкова повече различни мнения ще чуе. Ако попита някой християнин, то вероятно, ще чуе, че така е решил Бог. Бог е решил, как да се случват нещата в живота ни, предрешил е съдбата ни и, дали ни харесва или не, нещата стоят така. По принцип, това е обичайния отговор, който ще чуете от повечето силно вярващи християни, особено от тези, принадлежащи към по-радикалните течения на тази традиция. Едва ли обаче ще чуете смислен отговор на въпроса „ А за какво му е на Бог да постъпва с живота (по подразбиране, всичко във вселената, включително и живота на все що шава под небето, е в ръцете му.) по толкова различен, странен, необясним, несправедлив, жесток, щедър, любящ, благороден, благодатен.... (хайде стига толкова, а?) начин.“
Това е волята му и – точка.
Мен винаги, точно ТОЗИ отговор ме е смущавал.
По подобен или по съвсем същия начин ще ви отговорят и хора, изповядващи Юдаизъм или Ислям. Това, разбира се, не е странно, тъй като и трите религиозни системи имат един и същ корен. Аз имам приятели от средите и на трите традиции и, макар не с всички и рядко, съм дискутирал тази тема, но винаги, без изключение, разговорът е спирал в момента, в който съм си позволявал да изразя мнението си, че това за Божията воля е едно оправдание, ни повече, ни по-малко.
Точно така – оправдание. Съвършеното оправдание.
Какво значи думата „Оправдание“.
Според Българския тълковен речник, „Оправдание“ значи: „Довод, доказателство, с които може да се извини, обясни нещо.“
Аз бих допълнил, че този довод или доказателство, служат не само за обяснение и доказване, а и за ОТХВЪРЛЯНЕ на вината за дадено нещо, ако я има разбира се.... Да, но понеже, природата не търпи едно нещо просто да изчезне, то трябва да се появи някъде другаде, може и да не в съвсем същата форма, но това е подробност. Законът си е закон. Оправдаем ли се, изтъкнем ли довод или причина за нещо, отхвърлим ли вината си,ние трябва да намерим на кого или какво да я прехвърлим. Всъщност, същото важи и за положителните ни деяния и за заслугите ни, но странно, не сте ли забелязали, че сме далеч по-малко склонни да отхвърляме от нас неща, които са добри, които са допринесли с нещо добро на нас или на околните, отколкото когато сме сгафили. Но да се върнем на темата. Направили сме нещо кофти, случило ни се е нещо ужасно, търсим причината или виновника и, о чудо, ама разбира се, как не се сетихме по-рано.... Ми, да. Бог така е решил. Супер. Върха. Всичко си е на мястото. Той е ОТГОВОРЕН. Той и само Той.
„Госпожице, вие сляпа ли бяхте, та не видяхте, че водачът на колата пред вас намалява скоростта и смляхте новичкия му автомобил?“
„Ма`ни се, ве старшинка, мани се да й строша врата на тая кифла тъпа....“
„Спокойно господине, кифл... пардон, госпожицата ще обясни и ще си понесе последствията!“
„Ами, видях го, господин катаджия, но точно в този момент, по волята Божия забравих, кой точно педал се натиска, за да спре колата... Алилуя!“
Или пък:
„Подсъдими, имате думата, да обясните в своя защита, защо принудихте непълнолетната жертва да ви прави орален секс и след това я пребихте?“
„Господин съдия, същата вечер, когато това се случи, по Божие изволение, попаднах в едно заведение, където музиката беше много предразполагаща, мастиката забележително студена, а госпожицата ми се стори много красива и готова за приключения и аз просто станах проводник на волята Му! И, ако позволите, ще ви поправя. Пребих я преди това, а не след! Ще се опъва на волята Му, мамка й и к...“
„Ама, как така?! Защо Бог, а не дявола обвинявате, че ви е накарал да извършите това гнусно деяние?“
„Защото, дори и сатаната да ме е накарал, ако Бог не го искаше, то нямаше да се случи!А той знае всичко, във всеки момент и всичко се случва по неговата воля! Даже идеята да не е била негова! Настоявам за оправдателно присъда!“
Примери, измислени, или не, могат да се дават до безкрайност, но съм сигурен, че схванахте идеята ми. Всъщност, примерите, които набързо надрасках по-горе, не се отнасят към изповядващите конкретна религия. Те могат да са актуални към изповядващи коя да е религиозна, монотеистична традиция.
Ама вие, да не си помислите сега, че съм седнал да ви давам акъл, как да живеете и в какво да вярвате... Няма такова нещо. Едно от нещата, в които аз безусловно вярвам е свободата на мисълта. Всяко живо същество, човек, животно или растение, идва на тази планета свободно- Така е било през цялото безначално време и навсякъде. И понеже, всеки е изначално свободен, то всеки има право да вярва в каквато си избере метафизична философия и да я изповядва свободно и открито.
Аз, за себе си, съм избрал да вярвам, че нещата се случват, не по волята на някакво свръхвисше същество, а защото това, което се случва е узрелия резултат на комбинация от причина(и), условие(я) и обстоятелство(а). А всички тези причини, условия и обстоятелства, на свой ред, също се явяват резултати на неща, случили се преди.
През последните, две – три десетилетия, много смели и авангардно мислещи учени, работещи в областта на квантовата физика, все по-често достигат до един извод, който източните философии, или поне повечето от тях, приемат за безусловен факт. А именно, че за да съществува даден обект или явление във Вселената, трябва да има ум или, ако предпочитате интелект, който да го регистрира и осмисли, който да го наблюдава. Звучи странно, но е така. Също така, странно звучи и факта, че съзнанието ни може, съвсем непосредствено, да влияе на света около нас.
Сега е момента да се върна към началото на това писание.
Защо бих искал да изчистя ума си от илюзии, емоции и прочее негови проявления. Защото дори и една наглед мъничка, незначителна, кратка мисъл, може и носи след себе си последствия, а последствията не винаги ни харесват, нали... Всичко, което си помислим, изговорим или направим, няма как да не предизвика промени в света, които рано или късно, като ехо ще се върнат при източника си. При нас... И когато тези промени не ни харесват, започваме да търсим оправдания, винаги го правим, но дали ще ги намерим или не, дали ще прехвърлим вината на някой друг, пък бил той и Бог, няма как да се спасим от последствията. А, защо в началото казах, че това е желание на всяко същество. Защото, макар и не всяко същество да го осъзнава реално, дълбоко в подсъзнанието има едно единствено желание и всички други плодове на ума идват от него. Това желание е стремежът към щастие, щастие, които никога да не се изчерпва и никога да не бъде заменено от страданието. И, както казахме по-горе, за да съществува нещо трябва да има ум, който да го осъзнае, то всичко е проявление на ума , а когато той е чист от заблуди, емоции и привързаности, то и света около нас ще е чист....
Та.... така де......
П.П. В горното изразих, съвсем на кратко, личното си мнение по някои въпроси. Не си позволявам да давам крайни оценки за една или друга религиозна традиция. Дълбоко вярвам, че както Християнството, така и Юдаизма и Исляма, а също така и другите религии, имат своята положителна и дълбока морална основа, благодарение на която са вдъхновявали и вдъхновяват и до сега много хора за един живот в полза и за благото на цялото човечество и неговия прогрес.
Термини като „страдание“, „привързаност“, „ум“ и други, употребени по-горе, са употребени не в широкия им смисъл, а според тълкуването им от източните философии, в частност от Будизма, но това тълкуване не беше предмет на горенаписаното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар