Е, и това доживяхме. На чело на ЮНЕСКО застана българка. Честито на госпожа Бокова! Честито на всички ни!
И на секундата се започна. Какво ли? Ами оплюването, разбира се, какво друго... Вие, скъпи приятели да сте видели или чули някога, някой наш сънародник да е постигнал нещо настина голямо и да му се е разминало просто, ей така? Не, нали... И аз не съм.
В Бразилия си имат национален спорт – футбола, не е измислен там, но нищо. Баскетболът е измислен в САЩ, а художествената гимнастика, ако не бъркам, в СССР. Тези страни са наистина силни в тези спортове и техните народи доста често имат повод да се радват на успехите на техните спортисти. То и ние преди петнайсе години (почти) имахме повод за радост, ама карай...
Но нищо, де... и ние си имаме спорт в който сме ненадминати. Само жалко, че не е признат от Световния Олимпийски Комитет, но още не е късно и това да стане. Ако националната ни завистливост бъде призната за спортна дисциплина ще сме несменяеми световни шампиони. Защо го казвам ли? Ами отворете вестниците и електронните инфо-издания и ще видите...
Ама най много ме изкефи в това отношение статията на писателя Илия Троянов във Frankfurter Allgemeine Zeitung. Кой е Илия Троянов ли? Ми, аз от къде да знам... Писател бил, имало даже и филм по негова книга...
Та, въпросния писател нарича избора на госпожа Бокова „скандален“. Защо? Защото тя била от комунистическо семейство. Била учила в Москва – какъв ужас. Брат ѝ, пък, веднъж дори си позволил да се измайтапи пред трибуната Великото Народно Събрание импровизирайки с еднаквото звучене на думичката “вина“ и формата в множествено число на популярното от хилядолетия у нас алкохолно питие. Абе, в резюме карано, според въпросния писател, Бокова няма право да бъде на този пост и това е. Било скандален факт и – точка.
Господин Троянов бил, освен това, признат познавач на тоталитаризма в България, подочувам и попрочитам от тук, от там... Естествено, че е такъв, как иначе. Е, малко ме смущава факта, че е роден през 1965година, а е напуснал родината си заедно със своите родители през 1971, сиреч шест годишен, но какво пък, може за шест годинки да е успял да си изгради обективно мнение за българския тоталитаризъм. После в Кения, където е живял доста време е продължил да се интересува от тази проблематика и за това сега спокойно може да има претенциите, че познава материята детайлно.
Вярно, фактът, че госпожа Бокова е избрана мажоритарно и то не само в България, а в международно гласуване малко му убягва, но нищо...
Абе, царе сме да си завиждаме, но какво да се направи. Ако на господин писателя му дремеше за България щеше да си мълчи, въпреки антипатиите си спрямо партийната принадлежност на госпожа Бокова, но тук случая е друг. Тук е въпрос да се „блесне“, да се направи PR пък, после – каквото сабя покаже... Много важно, че така се подронва, и без това, не много високия престиж на България.
Напълно разбирам, че успехите на някои наши сънародници са повод за завист от страна на някой по-слабо реализирани индивиди, но е важно да се знае, че един такъв успех, какъвто е успехът на госпожа Бокова не е само неин, а е успех на цялата ни държава и това е неоспорим факт. Ние, като българи, трябва да се радваме и да сме горди с това, а не да го превръщаме в поредната надпревара по надплюване. Трябва да се научим, че за нас е жизнено необходима да сме заедно като народ, и в добро и в лошо, а не да си завиждаме за щяло и нещяло. В противен случай ще си останем това, което сме: последната дупка на еврокавала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар